Решение № 1960 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. П., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330203002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 198 / 29.03.2023 г., издадено З.Д.Д. – ***** в Община П., с което на „М.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т.2 вр. чл. 40, ал. 3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община П..

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Р., моли да се отмени наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от юр. П. ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни от релевираните с въззивната съображения.

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:

На основание чл. 37, ат. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване па зелената система на община П., е извършена проверка на 16.01.2023 г.. с начален час 10.00 ч. в присъствието на г-н инж. Б. Г. М. представил се за *****на строителен обект, г-жа Р. Г. А. - *** ЕУО на община П. и с констативен протокол № 114594/16.01.2023 г., е установено следното:

Към момента на проверката на обектовото заграждение, на строителния обект "Многофункционална спортна зала" към ЕГ "И.В.", бул.

„Б.“ №123. част от УПИ I - за училище от кв. 16-нов по плана на ПУП - ПУР 73 на ЖП "М-С" гр. П., строителна фирма "М." ЕООД , осъществяваща СМР в обекта - общински терен, обществени зелени площи, е изкоренила и унищожила дълготрайна декоративна и храстова растителност, без да им е издадено писмено разрешение от компетентния орган. По време на извършване на почистващи дейности на терена и изкопни работи са унищожени общо седем броя дълготрайна и храстова растителност като: три броя са от вида „Американски ясен“ и четири броя от вида „Лоницера“.

Както с АУАН, така и с НП е прието, че с установеното са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.2, т. 2 във връзка с чл.40, ал.3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община П.

Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя, релевирани с въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание, като счита, че в действителност от събраните по делото доказателства се доказва извършването на вмененото административно нарушение. Въпреки това обаче, съдът констатира, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, а именно: липса на каквато и да е яснота за датата на извършване на нарушението.

Прави впечатление, че в текста на АУАН и НП изрично са посочени:

- мястото на извършване на нарушението - строителен обект „Многофункционална спортна зала“ към ЕГ „И.В.“, бул. „Б.“ № 123 част от УПИ I - за училище от кв. 16-нов по плана на ПУП - ПУР 73 на ЖП „М-С“ гр.

П.;

- времето на установяване на нарушението-16.01.2023 г.

Същевременно липсва каквото и да било изложение досежно датата, на която наказващия орган поддържа, че е извършено нарушението, като е ноторно известно, че датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване са съвсем самостоятелни институти, като с тях законът свързва съвсем различни правни последици. В този смисъл - Решение № 623 от 13.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 56 / 2022 г. на Административен съд – П., 2

Решение № 449 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3332 / 2020 г. на на Административен съд – П., Решение № 1812 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 1485 / 2020 г. на Административен съд – П..

Липсата на изрично посочване на датата на извършване на нарушението не би бил съществен порок, ако тя все пак можеше да се изведе по несъмнен начин от изложението на съставомерните факти в АУАН и НП. Това условие, обаче в случая не е налице.

В АУАН и НП е избран подход, при който изобщо не е посочена датата на която са били извършвани почистващи дейности на терена, в хода на които се твърди да са били изкоренени и унищожени описаните седем броя растения.

Проблемът в случая е, че както и от изложеното в АУАН и НП, така дори и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели се установява, че на 16.01.2023 г. единствено е била извършена проверка в хода на която са установени изкоренени и нарязани общо седем броя храстова и дълготрайна растителност, като към момента на проверката не се е извършвала дейност по изкореняване на дървета, почистване на терен.

Неяснотата относно момента на извършване на вмененото административно нарушение се задълбочава и предвид това, че момента на установява на изкоренените и нарязани растителни видове е различен от момента на унищожаването им /каза се – не е посочено кога са извършени почистващите дейности в процесния терен в хода на които се твърди да са били изкоренени растенията, още повече, че към момента на проверка не е установена да се извършват такива дейност/, същевременно издаденото разрешение за строеж е от 2017 г., като неясно е, и въобще не е посочено кога са започнали твърдените почистващи дейности на терена. В този смисъл от текста на АУАН и НП изобщо не става ясно какво всъщност се вменява във вина на наказания субект:

- дали нарушение относимо към единична дата, за която както се спомена липсва конкретизация;

- или продължено нарушение или пък такова на системно извършване, което трае неопределен период от време;

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят 3 следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно - наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Датата /времето/ на извършване на деянието е съществен реквизит от фактическа страна, а освен това спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.

В този смисъл, неясното посочване на времето на извършване на нарушението в АУАН и НП, не само ограничава правото на защита на наказаното лице, но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата отмяна.

Неясното индивидуализиране на времето на извършване на деянието в 4

АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, като при липса на посочване, а изобщо яснота досежно времето на извършване на деянието НП може само да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното П.ският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 198 / 29.03.2023 г., издадено З.Д.Д. – ***** в Община П., с което на „М.“ ЕООД ЕИК 205050571 е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т.2 вр. чл. 40, ал. 3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община П..

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5