Решение № 260558 от 03.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. ***, 03.12.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди дванадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Петя И. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2322 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***срещу И.Н.М. ЕГН **********, Ц.В.Ц. ЕГН ********** и М.В.Д. ЕГН ********** и трите с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми за консумирана топлинна енергия, а именно: И.Н.М. - 2442,00 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 310,20 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението; Ц.В.Ц. - 610,50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението; М.В.Д.

- 610,50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с разпореждане по ч.г.д. № 1027/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 3769, находящ се в гр. ***ап.5, са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-

„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1027/2020 г. извлечение от сметка за абонатен номер № №3769 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 1424,06 лева; сума за отопление без ИРУ за процесния период в размер на 47,10 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 376,06 лева; сума за БГВ за процесния период от 1740,1 и сума за услуга дялово разпределение в размер на 75,06 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три броя ИРУ и един брой водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан, за което развива подробони съображения. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците по делото М.Д. и Ц.Ц. са депозирали отговор на ИМ, с който оспорват същата като неоснователна и недоказана. Не отричат факта, че са съсобственици на процесния топлоснабден имот. Твърдят, че стойността на претендираната от ищеца топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите монтирани в АС на блока. Излага, че за да бъдат пуснати в употреба СТЕ те трябва да отговарят на изискванията на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Сочи, че са налице несъответствия между изискванията на Наредбата към съдържанието на декларацията за съответствие и издадената такава. Твърди, че производителят на ***. Излага и, че монтираните СТЕ не отговарят и на Наредба за маркировката за съответствие. Сочи, че ищецът е използвал замервания на третото лице „***“, които са направени от топлинен счетоводител с който никога не е имал легитимно сключен договор за топлинно счетоводство, в това число, че не е избран с Решение на ОС на ЕС. Оспорва представените по делото доказателства, като твърди, че процесните фактури не са им връчвани и не са подписвани от тях. Оспорва и начина, по който е изчислена потребената топлинна енергия. Сочи, че монтираните топломери са с изтекъл сертификат и са с технически показатели несъвместими със изискванията на международните и европейските стандарти маркирани с маркировката за съответствие. Твърдят, че недължат процесиите суми, тъй като в ОУ за продажба на топлинна енергия липсват параметри за качеството на услугата. Сочи, че клаузата от ОУ за рекламация е неравноправна клауза, поради което е абсолютно нищожна. Навежда доводи, че за процесния период ищецът не е редуцирал показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в абонатната станция, който следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно завишаване на начислените суми за топлинна енергия. Сочат, че калкулирането на задълженията им е в несъответствие с изискването на чл. 13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия. Развива подробни съображения за неспазване от заповедния съд на правото на ЕС. Счита, че исковата молба е нередовна, за което развива подробни съображения.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.

В нарочна писмена защита подробно развива съображения относно неоснователността на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И.М., чрез назначения й по делото процесуален представител е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва същия.Оспорва размерът на претендираната сума, като сочи, че същата не е определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната станция с адрес град ***и обслужваща процесния имот. Сочи, че уредите поставени в абонатната станция не отговарят на законовите изисквания на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване и не разполагат с необходимите сертификати, което от своя страна води до нереално отчитане на топлинната енергия разпределяна по имотите обслужвани от абонатната станция и до невъзможност да се изчисли реалното потребление и реалната доставка на топлинна енергия за имота на ответника. Излага, че остойностяването на количеството доставена топлинна енергия от страна на доставчика за имота на ответника е извършвано въз основа на измервания, извършени от топлинния счетоводител „***който от своя страна няма сключен договор за топлинно счетоводство с етажната собственост, където се намира имота на ответника. Сочи, че за процесния период, за който се твърди че е доставяна топлоенергия в имота на ответника в количеството, отговарящо на паричната претенция на ищеца, последният, като доставчик на топлинна енергия, не е редуцирал показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в абонатната станция, който следва де се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно завишаване на начислените суми за доставена топлинна енергия и в този смисъл е недължимо от ответника.

В проведеното по делото о.с.з. ответницата не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №1027/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: срещу длъжникът И.Н.М. за сумата от 2455,16 лв. за главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.;

311,55 лв. за лихва за периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 55,34 лв./ от общо 83 лева/ за ДТ и сумата от 33,34 лв. /от общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение; срещу длъжникът Ц.В.Ц., ЕГН **********за сумата от 613,79 лв. за главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.; 77,89 лв. за лихва за периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,83 лв./ от общо 83 лева/ за ДТ и сумата от 8,33 лв. /от общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение и срещу длъжникът М.В.Д., ЕГН **********, за сумата от 613,79 лв. за главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.;

77,89 лв. за лихва за периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,83 лв./ от общо 83 лева/ за ДТ и сумата от 8,33 лв. /от общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение срещу която длъжниците са възразили, поради което с оглед указанията на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Разпечатката съдържа 22 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6be40a51-491c-410a-893e-28e0db36d443