Решение № 4022 от 04.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4022 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110202677 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Х. Р. Т., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Е. И. против наказателно постановление № 24-4332000007/09.01.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.42, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание Наредба № Iз2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Жалбата е бланкетна без изложени конкретни твърдения за незаконосъобразността на атакувания санкционен акт. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв. И.. Последният пледира, че оспорва изцяло описаната в НП фактическа обстановка, като посочва, че жалбоподателят не е реализирал ПТП на 26.06.2023г. Намира, че неправилното посочване на датата на нарушението е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. На самостоятелно основание претендира, че са изтекли предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените съображения. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище без подпис , с изложени доводи по същество и искане санкционният акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2020г., около 07:20 часа, в гр. ***, л.а марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от Т. И. Н. се движел по ул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“. Лек автомобил марка „ ***“, модел „***“ с рег. № *** с водач Х. Т. се движел в обратна посока.

По неизяснени причини Х. Т. се отклонил на ляво, преминал през трамвайното трасе разделящо двете посоки и навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът Н. не успял да предприеме действия да спре, като направил опит да избегне удара завивайки наляво.

Същевременно Т. също направил опит да предприеме маневра завивайки надясно, но неуспешно, като реализирал ПТП с управлявания от Н. автомобил.

Вследствие на ПТП пътникът в л.а „*** ***“ П. Т. получил травматични увреждания.

Местопроизшествието било посетено от екип на ОПП-СДВР, които изготвили констативен протокол.

Водачите на двата автомобила били изпробвани за употреба на алкохол, а Т. бил отведен за преглед в лечебно заведение.

С постановление на прокурор при СРП от 11.11.2020г. било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК

С постановление на СРП от 07.12.2023г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1., т.1, вр.чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като в хода на воденото производство било установено, че вследствие на ПТП на Т. е причинена лека телесна повреда.

С оглед заключенията на изготвената АТЕ за причините за възникване на ПТП и по – конкретно поведението на Т. и допуснатите от него нарушения на разпоредбите на ЗДвП, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Въз основа на процесното постановление на 09.01.2024г., в кръга на своите правомощия Началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 24-4332000007/09.01.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.42, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание Наредба № Iз2 2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно наказателното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без разглеждане на спора по същество.

На първо място, съгласно мотивната част на наказателното постановление, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на 20.06.2023г., обстоятелство, което не кореспондира нито в посочената в постановлението на СРП фактическа обстановка, нито с материалите съдържащи се във воденото наказателно производство. В същите ясно е посочено, че процесното ПТП е реализирано от 20.06.2020г.Административнонаказателното производство е строго формален процес и не познава понятие като „фактическа грешка“. От своя страна датата на извършване на нарушението е изискуем съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН реквизит, който е пряко свързан както с правото на защита на нарушителя да знае срещу какви факти се защитава, така и с правомощията на съда да извърши проверка за спазване на визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове и правилното приложение на материалния закон. Наказателното 3 постановление по своята същност в окончателния акт слагащ край на производството чрез санкционирането на нарушителя и по своята същност е приравним на присъда. По тези съображения не би могло да се приеме, че допуснатото нарушение е несъществено, още повече, че въззивната инстанция не разполага с правомощия да измени датата на която се твърди, че е извършено нарушението, независимо от доказателствата, с които разполага.

Констатираният порок е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че АНО е приложил неправилно и материалния закон, доколкото възприетата от него в НП фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото.

Неясно от къде АНО е достигнал до извод, че Т. е извършвал маневра изпреварване , в следствие на което е навлязъл с лентата за насрещно движение, доколкото такива факти не са описани в постановлението на СРП станало повод за издаване на санкционния акт.

В конкретиката на казуса, от доказателствата съдържащи се във воденото ДП се установява, че поради употреба на алкохол Т. е изгубил контрол върху управляваното от него МПС, в следствие на което е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Видно от представените по делото писмено доказателства Т. е заплатил сумата от 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивамата страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-000007/09.01.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.42, ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 13 контролни точки.

ОСЪЖДА ОПП- СДВР да заплати на Х. Р. Т. с ЕГН: ********** сумата от 400,00 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5