Решение № 339 от 16.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 339

*** 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20244500100169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът Ц. И. С. твърди, че на 20.06.2003 г. въз основа на издаден в полза на Н. Й. Д. изпълнителен лист, по Решение/Присъда № 117 по НОХД 1959/2000 г. на РС – Русе, по молба на последния било образувано изп.дело № 726/2006 г. по описа на ЧСИ И. Х.. - за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Последното изпълнително действие по изп.дело бил наложен запор на банкови сметки на Ц. И. С., на 06.03.2014 г. В постановление от 08.01.2018 г. посоченото изпълнително производство било прекратено от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист Н. Д. сезирал ЧСИ, било образувано ново изп. д. № 491/2018 г. на същия ЧСИ, за което Ц. С. бил уведомен с Уведомление от 20.04.2018 г. Същото било прекратено с Постановление от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, за което длъжникът бил уведомен със Съобщение от 09.03.2021 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано трето изп. д. № 77/2024 г. отново на ЧСИ И. Х.., за което на 13.02.2024 г. Ц. С. получил Покана за доброволно изпълнение. Със същата бил уведомен, че му е наложена възбрана върху притежаван от него недвижим имот, както и върху поземлен имот, и е насрочен опис на възбранения имот в ***

Сочи се, че към поканата за доброволно изпълнение бил приложен препис от изпълнителния лист от 20.06.2003 г., на гърба на който били положени печати, удостоверяващи предходните изпълнителни производства, а 1 именно № 726/2006 г., прекратено на 08.01.2018 г., с посочено последно извършено изпълнително действие на 06.03.2014 г. и изп. д. № 491/2018 г., прекратено на 25.02.2021 г., с посочено последно извършено изпълнително действие на 13.03.2018 г. По отношение на последното се навежда твърдение, че не е вярна посочената дата с оглед обстоятелството, че самото изпълнително производство е започнало, съгласно уведомлението за това, от 20.04.2018 г. По това изпълнително производство се сочи, че не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността.

В исковата молба ищецът се позовава в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.

Счита, че съобразно Тълкувателно решение № 2/2015 г. ВКС, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последно валидно изпълнително действие.

Позовава се и на Тълкувателно решение № 3/2020г. на ВКС, съгласно което, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяване на Тълкувателно решение № 2/2015г. ВКС изпълнителни дела, давност не е текла. Такава започва да тече считано от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г., т.е. погасителна давност за предявените вземания на Н. Й. Д. е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г.

Твърди се, че тъй като по второто изпълнително производство не са предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността, петгодишният давностен срок за вземанията на Н. Й. Д. от Ц. И. С. е изтекъл на 26.06.2020г., т.е. тези вземания са погасени по давност.

Алтернативно, дори и да се приеме, че следва да се зачете отразеното като последно изпълнително действие с дата 13.03.2018 г., то петгодишният давностен срок следва да е изтекъл на 13.03.2023 г., тъй като в този период не са предприемани никакви действия, които спират или прекъсват давността, т.е. давността за вземанията на Н. Й. Д. от Ц. И. С. е изтекла 11 месеца преди образуването на третото изпълнително производство – изп.дело № 77/2024 г. на ЧСИ И. Х.., по което са предприети изпълнителни действия и са наложени обезпечителни мерки върху имущество на ищеца.

Иска съдът да признае за установено по отношение на Н. Й. Д., че всички вземания, предмет на изпълнителното производство по изп. д. № 77/2024 г. по описа на ЧСИ И. Х.., дължими от Ц. И. С., по силата на изпълнителен лист от 20.06.2003 г., издаден въз основа на решение/присъда № 117/20.06.2001 г. по НОХД № 1959/2000 г. по описа на РС – Русе, които към 12.02.2024 г. са били в общ размер на 40 156.42 лв., от които 10 000 лв. главница и 30 156.42 лихви, са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв.

И. Я., процесуален представител на Н. Й. Д., с която се взема становище, че искът е допустим, доколкото е налице правен спор относно това дали е 2 изтекла погасителната давност на изпълнителното основание, а по отношение на основателността на искането се взема становище, че е неоснователно, тъй като за вземанията на ищеца - длъжник по изпълнителното дело, не е изтекла погасителната давност, предвидена в закона, и същите се дължат.

Сочи се, че следва да се приеме, че всяко искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност и не е обвързано с това дали съдебният изпълнител е предприел необходимите по изпълнението на искането изпълнителни действия. В този смисъл бездействието на съдебния изпълнител не може да е санкция на взискателя, тъй като съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК такава има при бездействие, но лично, на взискателя. Позовава се на разпоредбата на чл. 114 б. „в“ ЗЗД, по отношение на предприемане на изпълнителните действия. Заявено е, че следва да се съобрази и прекъсването на давността по време на ковид епидемията.

От фактическа страна се признават фактите, че по молба на Н. Й. Д. е издаден изпълнителен лист от 20.06.2003 г. срещу ищеца, както и че при ЧСИ И. Х.. са били образувани последователно три изпълнителни производства, както са посочени в исковата молба, последното от които висящо.

Сочи се, че в хода на изпълнителните производства взискателят по тях не е получил никаква част от задълженията - както доброволно, така и в резултат на извършени действия на принудително изпълнение от ЧСИ.

Твърди се и че не му е връчено от ЧСИ по надлежния ред Постановлението за прекратяване на изп. д. № 491/2018 г.

Сочи се, че в хода на изпълнителните дела има изявление на ищеца длъжник, че ще заплаща доброволно дълга, което счита, че представлява признание, също прекъсващо давността.

Изложени са факти относно това, че вземането произлиза от присъдено от съда обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нанесена от длъжника тежка телесна повреда, изразяваща се в трайна загуба на анатомични части от черепа и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Вследствие на тази тежка телесна повреда на длъжника е определена и степен на инвалидност.

При тези наведени факти се сочи, че не е изтекла погасителната давност по отношение на вземането на ответника, с оглед на което се иска предявената претенция като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски за производството, като се прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, че по силата на изпълнителен лист, издаден срещу Ц. И. С., в полза на Н. Й. Д., въз основа на Решение/Присъда № 117 по НОХД 1959/2000 г. на РС – Русе, на 20.06.2003 г. по молба на последния било образувано изп.дело № 726/2006 г. по описа на ЧСИ И. Х.. - за сумата от 10 3

000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.09.1998г., до окончателното изплащане.

С Постановление от 08.01.2018 г. посоченото изпълнително производство било прекратено от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като върху гърба на изп.лист било отразено, че последното изпълнително действие е извършено на 06.03.2014 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на Н. Д. било образувано ново изп. дело - № 491/2018 г. при същия ЧСИ, за което Ц. С. бил уведомен с Уведомление от 20.04.2018 г. Същото било прекратено с Постановление от ЧСИ от 25.02.2021г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, за което длъжникът бил уведомен на 09.03.2021 г. Върху гърба на изп.лист било направено отбелязване, че последното извършено изпълнително действие по изп.д.№491/2018г. е на 13.03.2018г.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 24.01.2024г. било образувано трето изп. дело - № 77/2024 г. отново на ЧСИ И. Х.., за което на 13.02.2024 г.

Ц. С. получил Покана за доброволно изпълнение. Със същата бил уведомен, че му е наложена възбрана върху притежавани от него недвижим имот в *** и поземлен имот, и е насрочен опис на възбранения имот в *** При тази приета за доказана фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, основаващ се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът има интерес да иска установяване, че вземането на кредитора не съществува и той не дължи сумата, за която в полза на кредитора – ответник в производството, е издаден този изпълнителен лист, при наличие на висящо изпълнително производство и предприети действия по принудително изпълнение, насочени към имуществото му.

В случая се твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, като целта на позоваване на погасителната давност е на кредитора да се отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Предявеният иск по чл.439 от ГПК се явява допустим, тъй като дори при настъпване на перемция по образувано изпълнително дело длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, а в случая - и с оглед образуването на ново изпълнително производство след прекратяване на предходни две изпълнителни дела.

Поради характера на разглеждания иск - отрицателен установителен, тежестта за доказване на обстоятелствата, релевирани като основания за несъществуване на отричаното вземане, се носи от ищеца – длъжник в изпълнителното производство.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло наведения от ищеца довод, че считано до 26.06.2015г., по силата на ТР №3/2020г. на ВКС, давност по 4 изпълнителното производство не е текла.

След тази дата, тъй като по изпълнителното дело не са искани и извършвани изпълнителни действия, с Постановление от 08.01.2018г. изпълнителното производство било прекратено от ЧСИ, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като върху гърба на изп.лист било отразено, че последното изпълнително действие е извършено на 06.03.2014г., когато, видно от материалите по делото, били наложени запори върху банкови сметки на Ц. И.

С..

Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК регламентира прекратяване на изпълнителното производство, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършването на изпълнителни действия, и то такива, които се осъществяват във връзка с реалното събиране на вземането / т.10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /, като прекратяването настъпва по силата на закона.

На основание на същата разпоредба, поради настъпила перемпция, с Постановление на ЧСИ от 25.02.2021г. било прекратено и образуваното по същия изп.лист второ изп.дело - № 491/2018г. Видно от материалите, по делото са извършвани само справки / в НБДБДС, МВР, НАП / взискателят не предприел, не поискал / освен общо по чл. 18 от ЗЧСИ / и съответно не били извършени каквито и да било действия по събиране на вземанията по издадения изпълнителен титул. Върху гърба на изп.лист било направено отбелязване, че последното извършено изпълнително действие по изп.д.