Решение № 202 от 06.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. К., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101872 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл.

415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД твърди, че за предпочетен номер +******, на 14.01.2020г. между И. Х. Н. и „Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 29.99 лв., както и месечен абонамент след изтичане срока на договора в размер на 33.99 лв. Н. не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 265.31 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2021г. - 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 103.38 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г.

Твърди, че за предпочетен номер +******, на 03.09.2020г. между И. Х.

Н. и „Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет+ 16.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 16.99 лв. Н. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 33.98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.02.2021г.

1

- 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 42.48 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г.

Твърди, че на 03.09.2020г. и по повод посочения договор с предпочетен номер +******, мобилният оператор предоставил на И. Х. Н. устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги Н. дължал сума в размер на 73.46 лв., начислена във фактура № 7321056665/05.06.2021г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Посочените задължения, били индивидуализирани в следните фактури:

1. Фактура №7317001532/05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. 04.03.2021г.. срок за плащане - 20.03.2021г. издадена за сумата от 395.38 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а именно - 378.39 лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****** и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +******. Фактурата претендират в размер на 252.31 лв., поради извършено частично плащане в размер на 143.07лв., което погасявало задължението за такса и услуги за предпочетен номер +****** до размер на 235.32 лв.;

2. Фактура №7318388782/05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. 04.04.2021г., срок за плащане - 20.04.2021г., издадена за сумата от 46.98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, а именно - 29.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +****** и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +****** и 3. Фактура №7321056665/05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. 04.06.2021г., срок за плащане - 20.06.2021г., издадена за сумата от 219.32 лв.. представляваща неплатени, а именно - 103.38 лв. неустойка за предпочетен номер +******; 42.48 лв. неустойка за предпочетен номер +****** и 73.46 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +******.

Твърди, че на 25.05.2023г. дружеството подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К. срещу И. Х. Н., в което се претендират - главница в размер на 518.61 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д.

№ 983/2023г. по описа на Районен съд – К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Й.Б.“ ЕАД е налице правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което, да постановите съдебно 2 решение, с което да признае за установено, че „Й.Б.” ЕАД, ЕИК ****** има следните вземания срещу И. Х. Н., а именно - суми в общ размер на 518.61 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******; неплатени месечни абонаменти, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Претендира за направените по делото разноски, както и тези сторени по заповедното производство. В случай, че бъдат присъдени суми в полза на ищеца, къщите могат да бъдат изплатени на „Й.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN: *****, BIC: ***** при „С.Е.“ АД.

Ответникът – И. Х. Н., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат Е. К., оспорва по същество исковата молба по следните съображения:

Намира претенцията от фактическа и правна страна, като неподкрепена от важни за установяване на обективната истина доказателства и счита за недоказани и неподкрепени с доказателства изнесените в нея твърдения. От представените фактури не се установявало по безспорен начин дължимостта на посочените в тях суми, тъй като фактурата представлява едностранно издаден от дружеството документ, не е подписана от ответника и не удостоверява по категоричен начин предоставянето на процесиите мобилни услуги в полза на клиента на конкретно соченото в исковата молба договорно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, фактури, като частен документ, съставляват доказателство единствено за това, че лицето, което ги е издало е направило посоченото в тях изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при липсата да други доказателства, съдът не следва да ги взема предвид и да не цени представените фактури. Сама по себе си фактурата не е достатъчна, за да се обоснове наличието на вземане, произтичащо от приложените към исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги за двата предпочетени номера и допълнително споразумение към единия договор за мобилни услуги, предвид липсата на привръзка между двете, т.е. от приложените фактури не ставало ясно въз основа на какъв (кой) договор е издадена същата. В една от представените фактури липсва посочен мобилен номер на длъжника, а в трите фактури липсва номер на договор за предоставяне на мобилни услуги, посочен е единствено клиентски номер, който обаче номер не е цитиран никъде в представените договори и допълнително споразумение за предоставяне на мобилни услуги. Налице е категорична невъзможност да се установи, че процесиите вземания се дължат именно на основание представените с исковата молба договори и допълнително споразумение сключени между ответника и „Й.Б.” ЕАД.

Посочва, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за 3 плащане на цената на една стока/услуга. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането й само при извършена услуга. Фактурата би могла да служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което в настоящия случай не е така.

При това, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало между него и ответника-длъжник облигационно правоотношение по договори за мобилни услуги, доставка на услугите и неизпълнение от страна на ответника. Счита обаче, че в настоящия случай ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява по безспорен начин наличието на дължимо от ответника вземане спрямо ищеца на основание именно сключените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с единия предпочетен номер, цитирани и представени по исковата молба. Освен това в исковата молба се сочи, че ответника е заплатил част от сумата по фактурата, като липсват доказателства каква точно сума е заплатил ответника и по какъв начин.

По отношение на Договорите и споразумението за мобилни услуги твърди, че също няма доказателства, които по безспорен начин да установят кога е било последното плащане. Липсата на доказателства за съществуване на вземането и на основанията за неговата дължимост води до неоснователност на исковата претенция. В случая, след като тези обстоятелства не са доказани, ищецът не може да се легитимира като кредитор на ответника и да претендира изпълнение на несъществуващо задължение. В случая не се доказва по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на двата договора и допълнителното споразумение към единия договор, тъй като това не се установява от приложенията към исковата молба.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и необоснован.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Посочените в исковата молба договори между страните и издадените въз основа на тях фактури, ищецът е представил към депозираното от него заявление по чл. 410 от ГПК, а към исковата си молба за образуване на настоящото производство е депозирал повторно само издадените фактури, а именно:

- Фактура №7317001532 от 05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. 04.03.2021г.. срок за плащане на задълженията по отчетния период 20.03.2021г. на стойност от 395.38 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, а именно - 378.39 лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****** и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен 4 номер +******.

Не се оспорва, че фактурата се претендира в размер на 252.31 лв., поради извършено частично плащане в размер на 143.07лв., което погасявало задължението за такса и услуги за предпочетен номер +****** до размер на 235.32 лв.;

- Фактура №7318388782 от 05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. 04.04.2021г., срок за плащане на задълженията по отчетния период 20.04.2021г., на стойност от 46.98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, а именно - 29.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +****** и 16.99 лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер +****** и

- Фактура №7321056665 от 05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. 04.06.2021г., срок за плащане на задълженията по отчетния период 20.06.2021г., на стойност от 219.32 лв.. представляваща неплатени, а именно - 103.38 лв. неустойка за предпочетен номер +******; 42.48 лв. неустойка за предпочетен номер +****** и 73.46 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +******.

Общото задължение възлиза в размер на 518.61 лева.

Договорите са подписани от ответника и установяват вида на предоставените му услуги и размера на поетите от него задължения за заплащане на мобилни услуги и и лизингови вноски за мобилни устройства, също подробно посочени от ищеца. Представените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 983/2023г. по описа на КрлРС и срещу ответника е издадена Заповед № 563/01.06.2023 за изпълнение на парично задължение за сумата от 518.61 лв., включваща месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и начислени неустойки по посочените в исковата молба договори. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.