Решение № 1980 от 29.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14982/2022
- Вид
- Решение № 1980
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 19.06.2024
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1980 гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110114982 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Х. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. В. срещу „Титан В" ООД, с ЕИК 103857113, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя Л. А. В. с искане съдът да осъди ответника „Титан В" ООД, с ЕИК 103857113, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя Л. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. В. сумата от 800 /осемстотин/ лв., представляваща дължимо и изискуемо от 06.03.2022г. месечно обезщетение за лично използване от ответника „Титан В" на 29,125 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, находящ се в гр. В., целият с площ от 263 /двеста шестдесет и три/ кв. м, за периода от 06.03.2022 г. до 06.11.22 г., собственост на ищеца Х. Г. М., ведно с обезщетението за забава съгл. чл. 86 от ЗЗД от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и ДА ОСЪДИ „Титан В" ООД, с ЕИК 103857113, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя Л. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: в гр. В. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща частична претенция от общо дължимата сума от 6000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за упражняване на фактическата власт върху 29,125 кв.м. ид.ч., от ПИ ***, находящ се в гр. В., целият с площ от 263 кв. м, собственост на ищеца Х. Г. М., за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г. - частично от целия период 01.02.2017г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на 1 депозиране на настоящата молба до окончателното плащане, както и ДА ОСЪДИ „Титан В" ООД, с ЕИК 103857113, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Бдин" №17, представлявано от управителя Л. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. сумата от 80,33 лв. /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забавеното плащане върху сумата от 1200 лв. от 15.03.2022г. до 01.11.2022г.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Ищецът твърди, че е собственик на 29,125 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, находящ се в гр. В., целият с площ от 263 кв. м. Ответникът притежава 177 кв.м. съгласно НА, вписан в СВ-Варна в дв. вх. рег. с №3203/27.02.2004г., вписан в СВВарна дв. вх. рег. с №3331/01.03.2004г., като лишава ищеца и другите съсобственици от правото им да ползват имота си от 01.02.2017г.
Ищецът изпратил на ответника нотариална покана за доброволното уреждане на спора между страните с молба за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за периода до изпращането, респ. получаването на поканата, и за обезщетение по чл.31 от ЗС от получаването на поканата нататък, която покана била получена от пълномощник на дружеството - адвокат Г..
С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх.рег. №12862 от 01.06.06г., като акт №3, том XL, дело №9425/06г. продавачът, собственик на 22/284 кв.м. ид.ч. от въпросния ПИ ***, продал на ищеца по настоящото производство 33% от тях, тоест 0,025 кв.м.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх. рег. №12978 от 02.06.06г., като акт №86, том XL, дело №9620/06г. продавачът, собственик на 1/3 от 258 кв.м. ид.ч., тоест на 86 кв.м. - по документ за собственост, а по скица и данъчна оценка на 1/3 от 262 кв.м., продал 33% от половината собствени ид.ч., тоест ищецът придобил 14,33 кв.м. по документ за собственост, а по скица и данъчна оценка - 14.55 кв.м. от въпросния ПИ ***.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх.рег. №29687 от 08.10.07г., като акт №193, том XCIII, дело №23026, продавачът, собственик на 1/6 ид.ч. от 262 кв.м. (по скица и данъчна оценка) ид.ч. от въпросния ПИ ***, продава на ищеца по настоящото производство 33% от тях, тоест 14,55 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по документ за собственост - 14,33 кв.м.
Така ищецът станал собственик на 29,125 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по документи за собственост 28,685 кв.м. ид.ч. от ПИ ***.
Излага, че съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
2
Твърди, че за владените от ответника без основание ид. части от съсобствения имот ответникът дължи на ищеца обезщетение, в размер на по 100,00 лв. на месец за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2022г., или сумата от общо 6000 лв.
Твърди, че поканата била получена от представител на ответника на 04.03.22г., като в нея е упоменат 10-дневен срок за плащане, и вземането е станало изискуемо в цялост от 15.03.2022г. По този начин обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за забавеното плащане от 15.03.2022г. до 01.11.2022г. в размер на 80,33 лв. /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/ върху сумата от 1200 лв.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основателност, а искът по чл.59 от ЗЗД счита и за недопустим, като излага от фактическа страна следното:
На първо място оспорва правото на собственост на ищеца върху твърдените 29,125 кв.м. ид. части от процесния недвижим имот, тъй като с решение №470/16.10.204г. по гр.д. № 12531/2011г. на ВРС 9- състав, по което страни са били ответното дружество и ищецът, е прогласена нищожността на НА №21/2006г. на нотариус Янчо Несторов. С оглед на това счита, че ищецът в настоящото производство не е придобил твърдените от него 14,55 кв.м. ид.ч от описания недвижим имот.
На следващо място сочи, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесиите идеални части от недвижимия имот и поради факта, че праводателят му Е.
Т. Т. не е придобил собствеността на ид.ч. от ПИ и следователно ищецът не е придобил никакви права върху имота. Видно от съдържанието на представените НА №22/2006г. и №8/2007г. на нот. Янчо Несторов, рег. №011, НК, ВРС е, че като документ, удостоверяващ правото на собственост на прехвърлителя е посочен в нотариалното производство КНА №39/2004г. на нот. П. Петров, НК, ВРС, с който прехвърлителят е признат за собственик на основание завещание. Доколкото констативният нотариален акт не създава права, ако такива не са възникнали, то и Е. Т. Т. не би могъл да придобие права на основание КНА. Твърди, че няма съставено и обявено завещание, по силата на което прехвърлителят Е. Т. Т. да е станал собственик на твърдените за прехвърлени на ищеца ид.ч. от поземления имот и следователно ищецът също не е станал собственик.
Навежда твърдения, че с НА №10/2020г. на нотариус Ал. Ганчев, рег. № 194, НК, ВРС дружеството е продало на трето лице собствеността върху сградата, изградена в процесния ПИ, като собственикът, съответно ползвателят на сградата, имат право да ползва част от ПИ с оглед обслужването на сградата и достъпа до нея, което би препятствало ползването в пълен обем, съответно на правата на твърдените съсобственици на земята.
Оспорва нотариалната покана да е била връчена валидно на ответното дружество.
3
Оспорва и претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД, като твърди на първо място, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като процесният недвижим имот с площ от 263 кв.м. е застроен с жилищна сграда със ЗП от 161 кв.м., което означава, че тези 161 кв.м. от ПИ представляват гола собственост и не биха могли да бъдат предмет на ползване, от когото и да е било, а още по-малко от ищеца.
На следващо място излага, че оставащата свободна незастроена площ от 102 кв.м. от ПИ обективно и юридически не може да се ползва в пълна степен от съсобствениците, т.е ищецът не може да ползва в пълен обем твърдените от него 29,125 кв.м. идеални части от ПИ.
Отделно от горното излага, че е налице невъзможност да се ползва незастроеният двор дори като паркинг, тъй като пред средата на порталната врата се намира голямо многогодишно дърво, което препятства влизането и излизането на МПС.
Излага, че по отношение на незастроената част от поземления имот не е налице договор за разпределение на ползването, нито решение на съда в тази посока, поради което и е невъзможно да се ползват реални части от имот от страна на ищеца, в която връзка и счита, че не е налице неоснователно обогатяване от ответното дружество за сметка на ищеца.
В заключение излага, че доколкото не е налице нито обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца, то не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е предявен и насрещен иск с петитум:
Съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено спрямо Х. Г.
М., ЕГН********** с адрес: гр. Варна, че „ТИТАН В" ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК 103857113, представлявано от управителя ЛЮДМИЛА АНДРЕЕВНА ВОРОБЕВА е собственик на 29,125 кв.м. ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния Директор на АПСК, последно изменение, засягащо имота: през 2021г., с адрес на имота: гр. В., с площ от 263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1132, кв.9, парцел XII-8, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,
***, ***, на основание давностно владение в периода от
27.02.2004 г. до 06.03.2023г. и които ид.части се твърди от ответника по насрещния иск да са негова собственост по силата на покупко-продажба, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх.рег. №12862 от 01.06.06г., като акт №3, том XL, дело №9425/06г., НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан 4 в СВ с вх. рег. №12978 от 02.06.06г., като акт №86, том XL, дело №9620/06г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх.рег. №29687 от 08.10.07г., като акт №193, том XCIII, дело №23026.
В насрещната искова молба се навеждат следните твърдения: Ищцовото дружество по силата на НА №104/2004г. и НА №110/2004г. е придобило на 27.02.2004г. правото на собственост върху построената в процесния ПИ Жилищна сграда с идентификатор *** и съответните идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***.
Твърди, че от тази дата и до настоящия момент единствено и само дружеството, чрез представляващите го, е владяло и владее целият ПИ с идентификатор ***, което владение е било трайно и несмущавано, т.е дружеството чрез органите си е осъществявало фактическа власт върху ПИ с намерение за своене на същия. Твърди, че никой, включително и ищецът, не се е противопоставял на това владение по никакъв начин. С оглед на горното твърди, че дружеството е придобило собствеността върху целия ПИ с идентификатор *** с адрес на имота: гр. В., с площ от 263 кв.м. в резултат на упражнявано от него давностно владение, продължило повече от 10 години, за периода 27.02.2004г. и до настоящия момент, включително и върху твърдените за притежавани от ищеца 29,125 кв.м. ид.ч. от него.
В срока за отговор ищецът е депозирал отговор на насрещната искова молба, в която оспорва предявения иск за придобиване на притежаваните от него идеални части от процесния имот по давност, с твърденията, че е ползвал таванското помещение като самостоятелен обект както преди датата на прехвърлянето с НА 21/2006 г., така и след това, което се е осъществяло чрез самостоятелен вход, който в последствие е зазидан в началото на 2015 г., когато е уважена исковата претенция за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на таванските помещения. Твърди, че придобиваната давност е била прекъсната и с получаване на нотариалната покана на 04.03.2022 г. от адв. Т. Г., а в евентуалност с получаване на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Разпечатката съдържа 39 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6be32101-4724-4a80-a4c0-44690272b6fc