Решение № 367 от 24.08.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Ловеч, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310100557 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод изпратено по подсъдност от Софийски районен съд гр. дело № 1472/2021 г. с подадена искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ******” ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Цветомира Пейчева, срещу Г. В. ГР., по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на 1466.04 лева, от които:

1252.69 лева – главница за незаплатена топлинна енергия, 196.42 лева – мораторна лихва за забава, 14.34 лева – главница за дялово разпределение и 2.60 лева – мораторна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. дружеството - ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 3016134, срещу Г. В. ГР. и ****** Г., в режим на разделна отговорност – всеки по 1/2 за сумата 2932.07 лева, от които:

2505.37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2016 г. до м. 02.2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, 392.83 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение: 28.67 лева – главница за периода от м.

05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 5.20 лева – лихва за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочва се, че по образуваното ч.гр.дело № 12681/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, искането на ищеца е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, а впоследствие, на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК, заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си срещу Г. В. ГР., с адрес: гр. ******, п.к. 1680, обл.

****** град, общ. ******, ж.к. „******“, кв. „******, в едномесечен срок.

1

Ищецът посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането му, са следните: ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед на това ищецът счита, че ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се и на разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация ******“ АД на клиенти за битови нужди в гр.

******, които се изготвят от „Топлофикация ******“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ищецът уточнява, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ищецът изтъква, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация ******“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ******, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., като в Раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31 ал. 1, е определен редът и срокът, при които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, се твърди, че е в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Изтъква се, че с ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г., „Топлофикация ******“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Посочва се още, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на ищеца, на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.

2

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и не е погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем Сървисис" ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация ******" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Предвид гореизложеното, е отправено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Г. В. ГР., че дължи на „Топлофикация ******“ ЕАД сумата от 1466.04 лева, от които: 1252.69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. до м. 02.2019 г. – за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, 196.42 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение:

14.34 лева – главница за периода от м. 05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 2.60 лева – лихва за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.

Претендират се и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който е изразено становище за недопустимост на предявения иск, като се оспорва местната подсъдност.

Изложени са и съображения за неоснователност на иска. Ответникът изтъква, че на посочения в исковата молба адрес не е живял през последните 40 години и не е получавал никакви книжа от топлофикатора, като под „абонат № 73717“, посочен в исковата молба, фигурирал баща му ****** Г., починал на 05.05.2001 г. Твърди, че след смъртта на баща му, по молба на неговите наследници Комисия на „Топлофикация“, при условията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, е прекъснала топлоподаването към имота, а отоплителните тела /радиатори/ са демонтирани, като нов договор за доставка на топлинна енергия не е сключван от наследниците на Вълчо Г., нито са монтирани отоплителни тела. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

С определение от 29.06.2021 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК /подготовка на делото в закрито заседание/, съдът е отхвърлил възражението на ответника за недопустимост на предявения иск във връзка с местната подсъдност и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По повод възражение на ответника за нередовност на исковата молба относно точния период на процесните вземания, съдът е дал указания до ищеца по реда на чл. 129 ал. 4 от ГПК, във връзка с които с молба на ищеца от 26.11.2021 г., е направено уточнение, че претендираната сума за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия се дължи за периода 01.05.2016 г.

– 30.02.2019 г., а претендираната сума за главница за дялово разпределение – за периода 01.02.2017 3 г. – 30.02.2019 г. Относно така посочения краен период във връзка с деня и месеца, съдът е преценил, че очевидно се касае за допусната фактическа грешка, поради което, с протоколно определение от 03.12.2021 г., е приел следното уточнение на периода на претенциите, а именно: главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия се претендира за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., а главницата за дялово разпределение се претендира за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2019 г.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, пълномощникът му юрисконсулт Николова моли, да бъде уважена исковата им претенция, като им се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Ответникът Г. В. ГР. се явява лично и поддържа възраженията си по отговора. Навежда и допълнителни възражения за недопустимост на предявения иск, основаващи се на твърдения за нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с предмет процесните вземания, които възражения са доразвити в писмена молба на пълномощника му адв. Антоанета Г.а и се свеждат до това, че заповедният съд по свое усмотрение е издал заповедта за изпълнение за „периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г.“, който период не е бил поискан от заявителя, а е бил посочен от него без точно определени дати – „от м.05.2016 г. до м.02.2019 г.“. В тази връзка се сочи, че в исковото производство се намира доказателство – постановление на ЧСИ, съгласно което процесният имот бил отнет от брата на ответника на 19.02.2019 г., при което след тази дата ответникът и неговият брат са били лишени от владението на имота, респ. от възможността да ползват топлинна енергия.

Като друго основание за нищожност на заповедта за изпълнение е посочено, че същата е издадена без да е проведено „закрито разпоредително заседание“ на посочената в заповедта дата - 21.04.2020 г., който извод следвал от това, че в кориците на заповедното производство /ч.гр.д.№ 12681/2020 г. на СРС, 127 състав, няма нито един протокол за проведено съдебно заседание – открито, закрито или разпоредително. Навежда и възражение, че липсва договор за прехвърляне на вземане /цесия/, с който извършителят на услугата „дялово разпределение“ да е прехвърлил на ищеца свое вземане за евентуална такава услуга, за да може ищецът да го предяви като част от исковата си претенция.