Решение № 16 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. Б.А-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110206730 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. К. Л. чрез адв. Х. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат конкретни съображения за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП и се претендира отмяна на наложеното с НП административно наказание. Акцентира е върху неточното описание на нарушението от фактическа страна, като се твърди, че релефът на пътя не е бил причината за ПТП, а автомобилът на жалбоподателя е поднесъл при завой заради изтъркания протектор на гумите му. Затова се претендира, че неправилно в НП е прието, че нарушението е по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и скоростта на водача не е била съобразена с релефа на пътя. Освен това в жалбата се сочи, че неправилно е посочено и мястото на ПТП, което е на бул. Европа, а не на бул. Сливница.

В съдебно заседание жалбоподателят Л., редовно призован, се явява лично и се възползва от правото си даде обяснения, в които разказва за поднасянето на своя автомобил, което е довело и до ПТП. Същият се представлява от адв. Х., която поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. В пледоарията си сочи, че в НП е допуснато разминаване между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Поддържа и 1 останалите развити в жалбата съображения. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита. В своята лична защита, жалбоподателят Л. допълва, че дори да има вина за ПТП, то се дължи на хлъзгавия път и износените му гуми. Затова моли за отмяната на НП.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 25.01.2024 г. около 21:20 часа в гр. София, жалбоподателят Х. Л. управлявал таксиметров лек автомобил, марка ***, собственост на друго физическо лице, по бул. Европа с посока на движение от Околовръстен път към гр. Божурище. Той бил сам в превозното средство. Като наближил магазин Метро, той предприел маневра по завой надясно по улица без име, водеща до паркинга на магазин Метро. Но същият не съобразил скоростта си на движение с хлъзгавата пътна настилка и завоя на 90 градуса и загубил контрол върху автомобила си, като автомобилът му занесъл в ляво и навлязъл в насрещната лента за движение, където ударил с предната си лява част спрелия на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка ***, управляван от св. К.. В следствие на удара на автомобила на жалбоподателя били причинени щети в предната лява част, а на автомобила *** – също отпред в ляво, в областта на бронята, предна лява гума и джанта и други.

Двамата водачи сигнализирали за ПТП и на мястото бил изпратен екип от ОПП СДВР с участието на св. Г. Б., който установил самоличността на водача като жалбоподателя Л.. От служителите на ОПП СДВР били съставени Протокол за ПТП и скица, разписани от жалбоподателя, а двамата водачи попълнили сведения.

Въз основа на така установеното, на 25.01.2024 г. св. Г. Б. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Х. Л. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел на установяване на нарушението, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той не изложил никакви възражения срещу него. ТакИ. са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите доводи са развити и в жалбата.

Актът бил съставен за това, че при управление на лек автомобил, марка *** с рег. № ***, в района на бул. Сливница с посока на движение от Околовръстен път към автомагистрала Европа, като на кръстовището с улица без име в посока магазин Метро, поради несъобразена скорост с релефа на пътя /завой/, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил спрелия автомобил ***.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушението правна квалификация, на 08.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 11.04.2024 г.

2

Жалбата срещу НП е депозирана в СРС на 23.04.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от жалбоподателя обяснения, от показанията на св. Г. Б. и В. К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него, писмени обяснения, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът намира, че следва да кредитира в основната им част показанията на св. Б., който е присъствал при установяване на нарушението и е съставил АУАН. Той разказва, че е възприел местонахождението на двата автомобила, като автомобилът *** не е бил изместен и е бил в своята лента за движение. Той потвърждава и наличието на щети по двата автомобила, описани и в съставения от него протокол за ПТП. Св. Б. разяснява и точното място на ПТП, като посочва, че таксиметровият автомобил се е движил по бул. Европа и е предприел десен завой към паркинга на магазин Метро с несъобразена скорост.

Полицейският служител разяснява и че бул. Сливница е фактически същият път, но след кръстовището с бул. Петър Дертлиев се води бул. Европа, включително и на мястото на ПТП. Съдът единствено не се довери на споделеното от свидетеля, че пътното платно не е било хлъзгаво, доколкото това се установява от обясненията на жалбоподателя и показанията на другия участник в ПТП.

Съдът се довери и на показанията на св. К., който като водач на ударения автомобил е възприел от непосредствена близост поведението на жалбоподателя и пътните условия. Той потвърждава и репликата на таксиметровия водач, който непосредствено след ПТП му обяснил, че пътят е хлъзгав. Св. К. е категоричен, че неговият автомобил е бил спрян на стоп-линията в средата на своята лента за движение, когато е бил ударен от завИ.щия надясно таксиметров автомобил. Той споделя и че на мястото не е забелязал да има особености на релефа или влошено състояние на пътната настилка.

Съдът кредитира и дадените от жалбоподателя обяснения, в които разказва как е предприел маневрата по завой надясно от бул. Европа към магазин Метро, но автомобилът му се е хлъзнал, тъй като е бил с износен грайфер на гумите и настилката е била хлъзгава.

Показанията на двамата свидетели и обясненията на жалбоподателя намират доказателствена опора и в изготвения протокол за ПТП и скица към него, както и писмени обяснения на двамата водачи, на които съдът също се довери.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобила е реализирал ПТП в спрелия в насрещната лента за движение автомобил, като причината за това е несъобразената му скорост с предприетата маневра, лошото състояние на гумите на автомобила му и хлъзгавата пътна настилка. Несъмнено ударът е станал в гр.

София на кръстовището на бул. Европа с улица без име, водеща към паркинга на магазин Метро.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в АУАН и НП не е описано достатъчно ясно и конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение, като са нарушени правилата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В акта и в НП не е посочено правилното място на ПТП, а мястото на извършване на нарушението е негов съществен елемент. Общоизвестно е, че бул. Сливница и бул. Европа в гр. София са всъщност един и същ път, но както посочва и св. Б., след кръстовището с бул.

Петър Дертлиев, в посока изход от града, пътят е бул. Европа. Именно по този път се е движел и жалбоподателят, непосредствено преди ПТП. Това разминаване е съществено и с оглед обстоятелството, че посоченото място на ПТП е описано като кръстовище с улица без име, което допълнително затруднява жалбоподателя да разбере къде се твърди да е настъпило ПТП.

На следващо място, съдът намира, че при квалифициране на нарушението е допуснато и съществено разминаване и неяснота относно обстоятелството, с което водачът е следвало да съобрази скоростта си на движение. В НП е посочено, че това е релефът на пътя, но в скоби е уточнено, че се касае за предприета маневра по завой надясно. Но предприемането на маневра не е обстоятелство, включено в релефа на местността съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който се характеризира с наклон, неравности, евентуално и естествени завои по самия пътен 4 участък. Но предприемането на маневра се регулира не от правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а от тези на чл. 20, ал. 1 ЗДвП /изискващ постоянен контрол върху МПС/, както и от чл. 25 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

Съдът намира, че в НП нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е описано като несъобразяване на скоростта на движение на жалбоподателя с релефа на пътя и поконкретно с предприетата маневра по завой надясно, но както съдът посочи по-горе, в пътния участък не е имало особености на релефа на местността, като липсват доказателства скоростта на водача да не е била съобразена с това обстоятелство и това да е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Видно от изложения по-горе доказателствен анализ, съдът приема, че действителната причина за ПТП е загубата на контрол върху МПС в следствие на хлъзгавата пътна настилка и състоянието на гумите на автомобила и погрешната преценка на водача, съпоставяйки размерите на пътното платно и възможностите на неговия автомобил за извърши маневрата по завой на дясно с избраната от него скорост. В контекста на изложеното, се налага извода, че нарушението е по чл. 20, ал.

Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6be2d677-da95-436d-b5f9-51712cf80538