Решение № 706 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500792 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

Делото е образувано, след като с решение № 147/26.02.2021 г. по гр.д. № 206/2020 г. на ВКС, 1-во г.о. е отменено решението на САС, ГО, 7-ми състав по гр.д. № 720/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

При новото разглеждане на делото се установява следното:

С решение от № 7460/08.11.2017г. по гр.д. № 6514/2015 г. на СГС, І-19 състав са отхвърлени предявените от В. М. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД срещу Е. И. Д., Д. В. Д., И. В. Д., Л. Ц. Л., Г. С. М. и Б.

П. Р. – М., за прогласяване на нищожност на сключен на 07.02.1982 г. договор под формата на съдебна спогодба по гр.д. 4924/82 г. на СРС, 47 състав между В. М. М. и Е.

И. Д., съгласно която в дял на Е. И. Д. се поставя и тя получава изключителната собственост и владение на имота, предмет на делбата – апартамент в гр. ***, ул. „***“ № *, на третия етаж /втория надпартерен етаж според нотариалния акт/ от северното крило на сградата със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от 4 стаи, кухня, вестибюл, две изолационни антрета, килер, баня-клозет и балкон при съседи: двор на сградата, ул. „Сан Стефано”, апартамент на Б. М. Г., заедно със зимнично помещение, таванско помещение от около 19 кв.м. и ¼ идеална част от пералнята, находяща се в зимника, заедно с припадащия се дял от общите части на сградата и 1/24 идеална част от дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 1033 кв. м., съставляващо парцел I-5, по плана на гр. С., м. Центъра, като сключена в противоречие и при заобикаляне на закона, като неоснователни и недоказани.

Отхвърлени са и предявените искове от В. М. М. с правно основание чл. 124 1 ал.1 от ГПК срещу Г. С. М. и Б. П. Р. – М. за признаване за установено, че Г. С. М. и Б.

П. Р. – М. не са собственици на ¾ идеални части от апартамент 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. С., на втория етаж над партера от северното крило на сградата на ул. „***” № *, вх. *, състоящ се от 4 стаи, вестибюл, антре, кухня с килерче, баня с тоалетна, със застроена площ от около 127 кв.м., заедно със зимнично помещение, таванско помещение от около 19 кв.м. и ¼ идеална част от пералнята, находяща се в зимника, заедно с припадащия се дял от общите части на сградата и 1/24 идеална част от дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 1033 кв. м., съставляващо парцел I-5, по плана на гр. С., м. Центъра, както и исковете с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС за изкупуване на ¼ идеална част от имота, като неоснователни и недоказани.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е депозирала ищцата В.

М. М. с твърдения, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочила е, че съдът изобщо не взел предвид съдебното решение от 18.03.1991 г. по гр.д. № 654/1991 г. на СРС, 5 състав, влязло в сила на 26.03.1991 г. и вписано на 05.04.1991 г. Без да е взел предвид, че нищожността на привидната сдЕ. е обявена с влязло в сила решение, съдът е приел, че към датата на съдебната спогодба В. Д. не е притежавал идеална част от друго жилище и не е признат за собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот. Ако бе зачел посоченото влязло в сила решение, съдът следвало да приеме, че е изначално нищожно дарението на ½ ид.ч. Като е игнорирал решението, съдът изопачил установени по делото факти относно придобивния момент на недвижимия имот, посочен в решението по гр.д. № 654/1991 г. Съдът следвало да приеме, че към момента на сключване на спогодбата от 1982 г. В. Д. е притежавал ½ от апартамента, описан с влязло в сила решение по гр.д.

№ 654/1991 г., тъй като прикритата сдЕ. е действителната, а нищожна е привидната сдЕ.. ЖалбоподатЕ.та сочи още, че посоченото решение на СРС е вписано преди сделките както на ответницата Л. Л., така и на ответниците М., поради което то може да им бъде противопоставено.

ЖалбоподатЕ.та е поддържала още, че СГС е приложил неправилно императивните правни норми на чл. 2 ал. 2 ЗСГ (отм.), чл. 4, ал. 1 ЗСГ (отм.) и чл. 7 ЗСГ (отм.), поради което необосновано и незаконосъобразно приел, че е налице заварено от закона жилище на Е. Д., която към момента на влизане в сила на ЗСГ (отм.) изобщо не притежавала квота от процесното жилище, а едва през 1975 г. е придобила по дарение ¼ ид.ч. от същото. Неправилни и незаконосъобразни били и разсъжденията на съда по приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) Съдът нарушил процесуалните правила, като приел за доказани обстоятелства, за които няма доказателства или има доказателства за обратното. Така съдът приел, че семейството на Е. и В. Д. е имало жилищна нужда, а те вече са имали друг имот при сключване на брака. Третирани били и въпроси, свързани с обособяване на апартамента чрез обединяване на жилища, с неговата неделимост, без изобщо да са навеждани такива доводи или да са събирани доказателства по тези въпроси.

Същевременно недопустимо въз основа на това били правени правни изводи.

Посочените пороци на решението по първия иск довели и до неправилност на решението по обусловените искове.

Въз основа на изложеното жалбоподатЕ.та моли да бъде отменено обжалваното решение и исковете й да бъдат изцяло уважени.

Отговори на въззивната жалба са депозирали ответниците Л. Л. чрез особения си представител адв. К., Б. М. чрез адв. Б., Г. М. и Б. М. чрез адв. Б., с които се оспорва нейната основателност и се излагат доводи срещу отделните оплаквания на 2 ищцата.

В хода на въззивното производство по настоящото дело ищцата-жалбоподатЕ.

В. М. е починала и е оставила като единствен свой наследник по закон дъщеря си Е.

Д., която е конституирана на нейно място в процеса. По-късно обаче по делото е представено саморъчно завещание на В. М., съобразно което тя е завещала цялото свое имущество на внуците си Д. В. Д. и И. В. Д., които също са конституирани на нейно място в процеса, като е съобразено разбирането, застъпено в съдебната практика (Определение № 217 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 152/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС), че въпросите по тълкуването, валидността и действието на саморъчното завещание, респ. въпросите дали ищецът валидно е придобил права по силата на завещанието или тези права са останали в патримониума на наследниците по закон, са въпроси не само относно процесуалното правоприемство, а и относно допустимостта (правния интерес) и основателността на предявените по делото искове, поради което всички тези въпроси съдът следва да се произнесе с решението си - след обсъждане на всички доказателства по делото, както и на твърденията, възраженията, оспорванията и правните съображения на страните по делото, при участието както на наследниците по закон на починалата ищца, така и на наследника по завещание, с оглед надлежното упражняване на правото им на защита в съдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата В. М. М. е твърдяла в исковата си молба (находяща се по делото пред СГС), че с ответницата Е. И. Д. били съсобственици на апартамент в гр. ***, ул. „***“ № *, вх. А, на втория етаж над партера от северното крило на сградата, на около 127 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, антре, кухня с килер и баня с клозет, ведно с принадлежащите му зимнично и таванско помещения и съответни части от идеалните части от сградата и дворното място, в което тя е изградена. През август 1980 г. Е. Д. сключила брак с В. Д., а на 07.02.1982 г. ищцата и ответницата Д. сключили договор под формата на съдебна спогодба по гр.д. 4924/1982 г. на СРС, 47 състав, според която Е. Д. получава в дял недвижимия имот срещу заплащане на сумата от 7000 лв. Твърдяла е, че сключената съдебна спогодба между тях била привидна. Отделно от това към датата на нейното сключване съпругът на ответницата притежавал ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, ет. *, вх. *-, поради което той и съпругата му нямали право да придобият прехвърлените със съдебната спогодба 3/4 идеални части от описания недвижим имот с оглед въведените със ЗСГ /отм./ ограничения, поради което съдебната спогодба противоречала и заобикаляла разпоредбите на глава първа от ЗСГ /отм./. Твърдяла е още, че към датата на сключване на тази съдебна спогодба семейството на ответницата Д. било двучленно и нямало никакви специални нужди, налагащи придобиване на имот над 120 кв.м., а с оглед на факта, че съпругът на ответницата притежавал вече 1/2 идеална част от друг недвижим имот същите нямали право да придобиват втори жилищен имот. Те нямали 3 право да придобият имота, надхвърлящ жилищните им нужди, определени в чл. 10 ППЗСГ/отм./. На следващо място е твърдяла, че съдебната спогодба не е сред изброените в чл. 10 ЗСГ/отм./ и чл. 20 ППЗСГ/отм./ придобивни способи и семейството изобщо не е отговаряло на изискванията за възлагане на жилище по реда на чл. 288 ГПК /отм./. Нищожността на спогодбата се извеждала и от неправилното описание на имота като такъв с площ от 114 кв.м., а не с действителната му площ от 127 кв.м., за каквато площ при придобиване на имота било необходимо разрешение от ИК на ОНС, с каквото ответницата не е разполагала. Съпругът на ответницата Д. починал през 2013 г. и оставил за наследници по закон преживялата си съпруга и двамата си синове – ответниците Д. и И. Д.. Малко преди завеждане на исковата молба брокери започнали да обикалят имота и така ищцата узнала, че с него е имало разпореждане. На 25.10.2010 г. ответницата Д., лично и като пълномощник на съпруга си, продала на ответницата Л. Л. описания в исковата молба имот за сумата от 118 000 лв., но приобретатЕ.та не е могла да стане собственик на имота в частта досежно 3/4 идеални части от него с оглед нищожността на съдебната спогодба. С оглед на тези доводи е твърдяла, че и последващите приобретатели на имота – ответниците М., които купили имота от Л. Л., не са станали собственици на тези идеални части от имота. С оглед на обстоятелството, че не й било предложено като съсобственик на имота да изкупи същия, в патримониума й се породило и правото по чл. 33, ал.2 ЗС.

При тези твърдения ищцата В. М. е искала прогласяване на нищожност на сключената съдебна спогодба като противоречаща на закона и сключена при неговото заобикаляне, както и искове за установяване, че ответниците М. не са собственици на 3/4 идеални части от имота, описан в исковата молба и иск за изкупуване на 1/4 идеална част от процесния имот за сума в размер на 32 500 лева (1/4 от 130 000 лева) при условията на чл. 33, ал.2 ЗС, срещу ответниците Е. Д., И. Д., В. Д., Л. Л. Б. М. и Г.

М..

В уточнителна молба от 11.11.2014 г. (находяща се по приложеното гр.д. № 41079/2014 г. на СРС) В. М. е пояснила исковата си молба, като е посочила, че половината от апартамента е придобила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 57, т. ХХVII, дело № 4996/1959 по описа I нотариус при СНС, като останалата ½ ид.ч. от апартамента била придобита от майка й Е. М.. Към 1959 г. В. М. била в брак с И. Д., то придобитата от нея част станала и негова собственост. Бракът между двамата бил прекратен на 11.10.1972 г. След развода всеки от бившите съпрузи останал собственик на ¼ ид.ч. от апартамента. Майка й Е. също била в брак към момента на покупката на апартамента, поради което съсобственик на ½ ид.ч. станал и съпругът й М. М.. Е. починала на ******** г., а нейни наследници останали съпругът М. М. и дъщерята В. М.. М. М. починал на ******** г. и негова единствена наследница останала В. М.. Така ищцата станала собственик на ¾ ид.ч. от апартамента.