Определение № 784 от 16.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Благоевград, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500675 по описа за 2024 година

Производството е образуваното по подадена частна жалба „С.“, Г. против определение № 950/21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 415/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че определението, с което е осъден да заплати на „Л.“, ЕООД разноски в иковото производство в размер на 945, 13 лв. е неправилно и незаконосъобразно. РС не е съобразил, че ответникът не е направил валидно и своевременно искане за разноски. Съдът в доклада е посочил, че писмен отговор не е постъпил. След като не е постъпил писмен отговор, то и формулирането в него искане за разноски е невалидно. Искане за разноски се прави до приключване на устните състезания, а до тогава такова няма, поради което е недопустимо да се направи след това. Адвокатът не е е явил в първото с.з., а след провеждането му пълномощията му са оттеглени. Възнаграждението следва да е само за положен труд, поради което прпедвид, че е само за изготвяне на отговора, е прекомерно.

Насрещната стана не изразява становище по жалбата.

БлОС счита жалбата за допустима –подадена е на основание на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК , от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

Същата е неоснователна.

Видно е, че с атакуваното определение РС е допълнил постановеното 1 по същество решение като е осъдил ищецът "С.“ Г., да заплати на „Л.“ ЕООД, сумата от 945.13 лв. за разноски в исковото производство.

Счел е искането на ответната страна за присъждане на разноски за своевременно направено - с отговора на исковата молба /л.80 от делото/.

Съобразил е, че към отговора е представено Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат в размер на 1050 лв. за процесуално представително в исковото производство. От тях по съразмерност е изчислил, че на ответника се следват 945.13 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Доводите в жалбата, че искането за разноски не е валидно и своевременно, тъй като следва да се прави до приключване на устните състезания, а такова до съответния релевантен момент няма, поради което е недопустимо, БлОС счита за несъстоятелни.

Видно е, че при връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът чрез пълномощник е депозирал отговор, в който изрично е поискал да му се присъдят сторените по делото разноски. Към отговора е приложил Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. В. в размер на 1050 лв. за процесуално представително в исковото производство.

След представяне на отговора РС е оставил ИМ без движение.

След връчване на поправената ИМ не е постъпил отговор от ответника, което РС е отразил в определението си № 1189/23.7.23 г., с което е насрочил делото в о.с.з.

От изложеното следва, че е налице валидно искане за присъждане на разноски - направено е от упълномощено от ответника към момента на подаване на отговора лице – адв. В.; което искане по арг. от чл. 80 и чл. 81 от ГПК следва да се направи до приключване на устните състезания в съответната инстанция , като изискване на закона е спазено предвид, че искането за разноски е направено в отговора по исковата молба.

Ирелевантни са фактите, че в доклада РС не е отразил да е постъпвал отговор респ. че никъде в проведените с.з. не е докладвал да е постъпило искане от ответника за разноски съотв. не му е връчван отговора на ИМ. Тези 2 факти нямат отношение нито към валидността, нито към своевременността на направеното искане за разноски. Евентуалните нарушения на съда в тази връзка не се отразяват върху дължимостта на разноските на страната, ако са налице законовите условия за това. Въпросът за възможността да се направи възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в случая е без значение, защото в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, когато на ответника му е станало известно искането на ищеца за разноски, той не го е направил.

Недопустимо е да се прави едва с жалбата. Затова е без значение оттеглените впоследствия пълномощия на адвоката подал отговора респ. явяването му или не в с.з.

Спазен е и срока по чл. 248, ал. 1 ГПК да се поиска допълване на решението при непроизнасяне от съда по искането на страна за присъждане разноски - решението е връчено на „Л.“, ЕООД на 29.3.24 г. като на 12.4.254 г- - в последния ден от двуседмичния срок за обжалването му е постъпила молбата за допълване на решението.

По изложените съображения първоинстанционният съд като е съобразил, направените от ответника разноски от 1050 лв. като му е присъдил съобразно отхвърления размер на иска е постановил законосъобразен акт, който БлОС потвърждава.

Водим от изложеното , БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 950/21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 415/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3