Разпореждане № 2364 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2364 гр. София, 20.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20251100900210 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, именувана жалба, от 30.12.2024 г. на доктор Р. Т. Г., с която се иска отмяна на следните решения, взети от конгреса на БЗС на 13.12.2024 г.: 1/ по точка 2, с което дава мандат на комисията по изготвяне и подписване на НРД да изработи и подпише договор за изменение и допълнение на НРД 2023 – 2025 г., като параметрите са пропорционални на реалното увеличение на бюджет 2020 - 2025 г.; 2/ по точка 6, с което не е прието предложението на доктор Н.В. УС да изработи стратегия за работа и приобщаване на младите новозавършили колеги в редиците на БЗС.

Жалбата е подадена до АССГ, който с определение от 29.01.2025 г. по адм. д. № 281/2025 г. на основание чл. 135, ал. 2 АПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на общия съд. В мотивите на акта административният съд е посочил, че решенията на конгреса, чиято отмяна се иска, не попадат в хипотезата на чл. 33, ал. 7 ЗСОЛЛДМ. Приел е че жалба има характер на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

При извършената служебна проверка съдът намира предявените искове за недопустими поради следните съображения:

Ищецът е предявил конститутивни искове, с които цели да внесе правна промяна в отношението между него и ответника – съсловна организация. Тъй като с конститутивния иск се упражняват потестативни права, които всякога са изчерпателно уредени, за да е допустим такъв иск, трябва да е налице нормативна уредба на потестативното право, което се предявява чрез него /чл.

124, ал. 3 ГПК/.

1

Чл. 1 ЗСОЛЛДМ урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина /БЛС и БЗС/, условията за упражняване на лекарската и денталната професия и отговорността за нарушаване на професионалната етика. Членството на упражняващите професията лекари и лекари по дентална медицина е задължително /арг. от чл. 3 ЗСОЛЛДМ/. В чл. 7, ал. 1 ЗСОЛЛДМ са предвидени органите на БЛС и на БЗС на национално равнище, сред които са и съборът на БЛС, съответно конгресът на БЗС /т. 1/, а правомощията им са уредени в следващите разпоредби. Специалният закон не предвижда ред за обжалване на решенията на органа по чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Обжалване на решения на УС е предвидено в чл. 33, ал. 6 и ал. 7 ЗСОЛЛДМ, а според чл.

41 съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно ЗАНН .

В специалния ЗСОЛЛДМ не е уредено потестаивно право на членовете на съсловните организации да искат отмяна на решенията на управителните органи /сходни на правата по чл. 74 ТЗ и 25 ЗЮЛНЦ/, като липсва препращаща норма към ЗЮЛНЦ. Поради това се поставя въпросът за прилагане по аналогия чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, за което обаче чл. 46, ал. 2 ЗНА изисква ЗСОЛЛДМ да е непълен.

Ето защо първо следва да се извърши преценка дали липсата на уредба на потестативно право да се иска отмяна на решенията на управителните органи на съсловните организации се дължи на законодателен пропуск или тази липса представлява специфичен законодателен подход. Съдът намира, че е налице втората хипотеза. Специалният закон „не лежи на плоскостта на чл. 44, ал.

1 от Конституцията. Той е закон, с който се създават корпорации на публичното право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози.

Тези корпорации разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо лекари и стоматолози, така че свободата за сдружаване, прогласена от чл. 44, ал. 1 на Конституцията, не важи за тях: те се създават с нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях“ /така т. 2 от Решение № 29/11.11.1998 г. на КС на РБ по к.д. № 28/1998 г./.

Именно поради тази специфика на съсловните организации /дадените им публиноправни функции/ законът предвижда и различна уредба на 2 членствените права, като ограничава правото да се иска отмяна на решенията на управителните органи. Поради това не са налице предпоставките за прилагане на ЗЮЛНЦ по аналогия, като в същия смисъл е и съдебната практика - определение № 133/19.03.2021 г. по ч. т. д. № 2468/2020 г. на ВКС, 1 ТО; определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на 1 ТО.

На следващо място, дори и да се приеме, че чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е приложим, искът за отмяна на решението по точка 6 в недопустим и поради липса на правен интерес. Такъв би бил налице, ако с решението на съда би се стигнало до правна промяна. С вземане на атакуваното решение не е настъпила никаква правна промяна, като такава няма да настъпи и с отмяната му.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК молба, именувана жалба, от 30.12.2024 г. на доктор Р. Т. Г., с която се иска отмяна на решения по т. 2 и по т. 6, взети от конгреса на БЗС на 13.12.2024 г., по която е образувано търговско дело № 210/2025 г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3