Определение № 277 от 17.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. К., 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500178 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 4911 от 31.05.2023г., по входящия регистър на РС –К., подадена от непълнолетния Д. Е. М., действащ лично и със съгласие на своята майка Н.Б.Ф., чрез представител по пълномощие, против определение N 565/18.05.2023г. по гр.д. N 305/2023 г. на РС – К., в която е посочено, че производството по делото е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от ОС-К. като родово подсъдно му по съображения, че приемането за съвместно разглеждане на предявен от страна на ответника обратен иск срещу привлеченото по делото трето лице е в размер над 25 000 лв..

Определението се обжалва като неправилно, с оплакване в частната жалба, че недопустимо съдът конституирал трето лице помагач на страната на ответника, без да е налице правен интерес от привличането му като застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите, тъй като предмет на делото е иск по чл.200 от КТ, като недопустимо за съвместно разглеждане е приет и обратен иск, предявен срещу застрахователя, а в случай, че конституирането на третото лице и предявяването на обратен иск срещу него са допустими, жалбоподателят счита, че прекратяването на производството по делото е недопустимо поради характеристиката на този иск, представляващ форма на последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Жалбоподателят сочи, че ако този иск е родово неподсъден на съда по главния иск, то е налице пречка за приемането му за съвместно разглеждане, тъй като самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от главния, не е възможно, при което съдът следва да постанови отказ от приемане за съвместно разглеждане на обратния иск, както е прието в определение N 82 от 21.02.2020г. по ч.гр.д. N 1

4549/2019г. на ВКС, I V г.о., което становище районният съд приел за неправилно.

Искането е съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за извършване на преценка дали в случая са налице условията за приемане за разглеждане заедно в образуваното пред него съдебно производство на обратния и на първоначалния иск.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „О.Т.“ ООД гр.К., както и от третото привлечено лице помагач ЗАД „О.“ АД гр.С., имащ правата на ответник/ чл.221, ал.1 от ГПК/.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност на спора по чл.121 от ГПК, съгласно която норма заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността, в т.ч. и като такова, имащо преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство.

Предявен е пред РС-К. осъдителен иск по чл. 200 КТ от Д. Е. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Б.Ф., чрез представител по пълномощие - адв. Д. Ш., против „О. Т. “ ООД, ЕИК *, гр. К., за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на настъпила на 01.11.2021 г. трудова злополука, причинила смъртта на Е. Р. М., негов баща, ведно със законна лихва , считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечено трето лице – помагач „О.“ АД, ЕИК *, гр. С., при възражение, че злополуката има характер на ПТП по см. на § 6, т. 30 от ЗДвП и за МПС – то, с което е причинена, е сключена между него и третото лице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С отговора на исковата молба ответникът е поискал на основание чл.

219, ал. 3 от ГПК в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по чл.200 от КТ, застрахователят да бъде осъден да му заплати сумата, за която е осъден, наред с което предявяването на обратен иск е материализирано и в нарочна искова молба, приложена към отговора.

С определение N 564/18.05.2023г. по образуваното гр.д. N 305/2023г. РС -К. е конституирал на основание чл.219, ал.1 от ГПК „О.“ АД, ЕИК *, гр. С., като трето лице –помагач на ответника.

С определение N 565/18.05.2023г. РС-К. е прекратил производството по гр.д. N 305/2023г. и е изпратил делото по подсъдност на ОС –К.. Постановяването на това 2 определение РС-К. е обосновал с компетентността на окръжния съд като първа инстанция по аргумент от чл. 104, ал. 1, т. 4, изр. 1 от ГПК да разгледа обратния иск с цена от 120 000 лв. и с приложението на чл. 2 от ГПК, според който съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, независимо от посочената в мотивите на прекратителното му определение формирана съдебна практика по въпроса как следва да процедира районният съд в хипотеза на предявен иск по чл.200 от КТ, съединен с обратен иск, чиято цена обуславя компетентност на окръжния съд като първа инстанция, обективирана в определение N 82 от 21.02.2020 г. по ч. гр. д. N 4549 / 2019 г. на ВКС, IV г.о.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно.

Както е прието в посоченото от районния съд и от частния жалбоподател определение N 82 от 21.02.2020 г. по ч. гр. д. N 4549 /2019 г. на ВКС, IV г.о., по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 от ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност и процесуалното развитие на този иск е подчинено на това по главния иск, с оглед установеното в материалното отношение между главните страни, защото заявеното за защита с този иск регресно притезание е винаги под условието, че ответникът бъде осъден да плати на ищеца по главния иск и то, ако ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. От тази специфика на обратния иск следва, че той е допустим за разглеждане едновременно само в едно общо производство с главния иск, което пък определя съда по главния иск като компетентен да разгледа и обратния иск. Същият съд преценява и дали са налице предпоставките за последващо обективно съединяване на искове, които са определени в чл. 210, ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него.

Самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от главния, е невъзможно, поради което в този случай, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг съд по компетентност, или както в случая не изпраща производството по главния и по обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да приеме последния за съвместно разглеждане. Този отказ не е отказ от правосъдие по смисъла на чл.2 от ГПК, защото страните по обратния иск не се лишават от право на защита, тъй като 3 предмет на иска е едно бъдещо притезание, обусловено от крайния изход по главния иск, в предмета на който не се включва произнасяне относно правоотношението по обратния иск/за разлика от инцидентния установителен иск/.

Предявеният иск по чл.200 от КТ независимо от цената на иска е родово подсъден на районния съд по арг. от чл.104, ал.1 т.4 от ГПК, тъй като се касае за трудов спор. Предявеният при условията на евентуалност иск срещу застрахователя е с цена над 25 000 лв, поради което съгласно чл.104 ал.1 т.4 ГПК следва да се разгледа от окръжния съд. Съединяването на исковете по реда на чл.219 ал.3 от ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред, защото се касае за регресно притезание. Обратният иск е евентуален и решението по него е в зависимост от уважаването на първоначалния иск. Дори обратния иск да бъде уважен, изпълнението по него се дължи едва след като ответникът удовлетвори ищцовото вземане. За работодателя съществува възможността да търси правата си срещу застрахователя в отделен процес, ако той доброволно не плати. Поради това съдът, разглеждащ делото по главния иск , е компетентният съд и по обратния иск, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоначално сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора по иска по чл.200 от КТ и за преценка дали са налице условията за приемане за разглеждането на обратния иск, заедно с първоначалния, с оглед мотивите изложени по-горе, без възможност за проверка в настоящото производство дали привличането на трето лице-помагач на ответника е при спазване на условията на чл.219, ал.1 от ГПК, по арг. от чл.220 изр. 2-ро от ГПК.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 565/18.05.2023г. по гр.д. N 305/2023 г. на РС – К., с което е прекратено производството по гр.д. N 305/2023 г. на РС – К. и делото е изпратено по подсъдност на ОС-К..

ВРЪЩА делото на РС-К. за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора по първоначално предявения от Д. Е. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Б.Ф., ЕГН **********, чрез представител по пълномощие - адв. Д. Ш., против „О.Т.“ ООД, ЕИК *, гр. К., иск по чл.200 от КТ, и за извършване на преценка дали са налице условията за приемане за разглеждане на предявения от „О.Т. “ ООД, ЕИК *, гр. К., срещу привлеченото трето лице „О.“ АД, ЕИК *, гр. С., обратен иск, заедно с първоначалния.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5