Определение № 81 от 02.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600102 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.251 ал.5 НПК и е образувано по повод подадена от адв.И. К. в качеството му на защитник на подс.Й. Ю. К. частна жалба срещу протоколно определение от 24.03.2026г. с рег.

№317/30.03.2026г. по нохд №1716/2025г. на Варненски окръжен съд, с което определение молбата за изменение на мярката за неотклонение на подс.К. от парична гаранция в подписка (евентуално-намаляване размера на гаранцията) е оставена без уважение. В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и неопределяне на мярка за неотклонение, определяне на подписка, или намаляване размера на гаранцията.

Жалбата като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице се явява допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

В подадената частна жалба не се оспорва наличието на обосновано подозрение по отношение съпричастието на подсъдимото лице към вменените му във вина престъпления. Възраженията на защитата се свеждат до изрядно процесуално поведение на жалбоподателя до момента и непропорционалност на определената му мярка за неотклонение – както по вид, така и по размер.

Съображенията на защитата не срещат разбиране у настоящия съдебен състав.

По отношение на Й. К. са предявени обвинения по чл.321 ал.6 НК и чл.304б ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Първоначално по отношение на подсъдимия на 1

11.07.2025г. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, впоследствие на 09.10.2025г. изменена в „Домашен арест“. На 21.11.2025г. във Варненски окръжен съд било образувано съдебно производство – нохд №1716/2025г. по внесен обвинителен срещу подс.К. и още четири лица. На 17.12.2025г. в производство по реда на чл.270 ал.2 НПК с определение с рег.

№849/17.12.2025г. съдът изменил мярката за неотклонение на подс.Й. К. от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 150 000лв. Посоченото определение е бил обжалвано пред Варненски апелативен съд, който с определение №1/05.01.2026г. по вчнд №429/2025г. го потвърдил изцяло. При определянето на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ както по вид, така и по размер съдилищата са се съобразили с изискванията, поставени пред тях от разпоредбите на чл.56 ал.3 НПК и чл.61 ал.2 НПК. От събраните по делото доказателства се установява, че подс.К. притежава недвижим имот – апартамент в гр.Варна, моторно превозно средство, отделно разполага и с налични парични средства. От годишните данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2023 г. и 2024 г., както и от декларациите за имущество и интереси пред КПК, се установява ръст на доходите му . За 2023 г. е деклариран доход в размер на 52 798,53 лева, формиран основно от трудови правоотношения, а за 2024 г. годишна данъчна основа в размер на 117 457,66 лева, включваща освен доходи от труд и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество. Отделно от това К. е съдружник и управител в няколко търговски дружества – „Строителна компания Хоризонт“ ООД, „ДС 2019“ ЕООД, „К.

Инвест“ ЕООД, като в част от тях е и едноличен собственик на капитала.

С оглед изложеното очевидно се налага извода, че определената по вид и размер мярка за неотклонение на подс.К. е ответна на целите на закона съобразно текста на чл.57 НПК, а така също и съобразена с критериите по чл.56 ал.3 НПК. И след като до момента подс.К. е с изрядно процесуално поведение то повече пък от очевидно е, че тази мярка за неотклонение е изиграла (и продължава да играе) своята роля – постигайки целите на закона.

При това положение не става ясно защо тя следва да бъде променена – изложените в частната жалба съображения по съществото си са насочени против съдебния акт, с който паричната гаранция е била определена, който обаче вече е бил обект на въззивна проверка и е бил потвърден. Към момента и да има някаква промяна в обстоятелствата по делото то тя се изразява единствено във факта, че подс.К. е вписан като кандидат за народен 2 представител в 52-ро Народно събрание. Както правилно обаче е отбелязал и първият съд, то така определената мярка за неотклонение по никакъв начин не препятства упражняването на правата му като кандидат за народен представител. Същевременно и понастоящем е в състояние да възникне изискуемото от закона подозрение за касателство на подсъдимото лице към вменените му във вина от страна на прокуратурата деяния.

Затова и в крайна сметка атакуваното определение на Варненски окръжен съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено – не са налице на този етап каквито и да било основания (или промяна в обстоятелствата), които да обуславят изменение на вече определната по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд намира подадената частна въззивна жалба за неоснователна, поради което и на основание чл.251 ал.5 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2026г. с рег.

№317/30.03.2026г. по нохд №1716/2025г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3