Решение № 160 от 23.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ихтиман, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200194 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от С. В. К., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26-0274-000016/05.03.2026 г. на Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени на С. К. административни наказания „глоба“ в размер на 1533,88 евро/ 3000,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че вмененото нарушение не е било извършено виновно. Сочи се, че на пътното платно е имало изсипани строителни материали – пясък, поради които колата била поднесла. Жалбоподателят твърди, че на самото кръстовище не е имало полицейски автомобил и не е бил спиран за проверка на място.

Възразява, че наказателното постановление (НП) е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Б. П.. Адв. П. сочи, че при издаването на АУАН е допуснато нарушение, тъй като не е съставен от компетентен орган, доколкото не са събрани доказателства актосъставителят А. П. да е оправомощен да издава АУАН по ЗДвП. Сочи, че е налице разминаване в длъжността на актосъставителя в АУАН и в НП, като не са представени доказателства за това, че същият е на длъжност „командир на отделение“ към РУ – Ихтиман при ОДМВР – София. На следващо място, жалбоподателят счита, че вмененото 1 нарушение е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като от свидетелските показания и представения снимков материал се установява, че на кръстовището, където се твърди, че е извършено нарушението, по пътната настилка е имало разсипани строителни материали.

Жалбоподателят в право на лична защита заявява, че не е извършвал умишлено дрифтови движения или други маневри.

В последната си дума жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С приложения към административнонаказателната преписка Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 02.01.2026 г., № 3679858, серия GA, съставен от св. А. С. П., заемал към тази дата длъжност „младши инспектор – старши полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция“ на РУ – Ихтиман при ОДМВР – София“, е констатирано, че: на 02.01.2026 г., около 14:55 часа в гр. Ихтиман, по ул. „Цар Самуил“, с посока на движение към ул. „Пенчо Славейков“, С. В. К. управлява л.а. „Ауди А6“, собственост на В. С. К., ЕГН **********, като извършва следното нарушение: използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като умишлено, кара автомобила да губи сцепление с резки маневри и подаване на газ, с цел дрифт. В АУАН е посочено също, че при извършване на маневрите автомобилът застанал напречно на пътното платно и след това бил овладян.

Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел - очевидец и от визирания нарушител.

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като от жалбоподателя било снето и сведение за случая (л. 9 от делото), в което посочил, че е карал приятелката си Ц. към адреса й, като на кръстовище поради бърза скорост колата поднесла. Заявява, че карал колата за втори път, същата била 4х4 и не искал да се случи поднасянето. Снето било сведение и от лицето Ц. Г. И., ЕГН ******** (лист 8 от делото), в което е посочено следното:

„Днес на 02.01.2026 г. около 15:00 приятеля ми С. К. ме караше към вкъщи и бързахме на едно кръстовище поради бързата скорост колата поднесе и ни спряха полицаите“.

Във връзка със съставения АУАН била изготвена докладна записка от св.

А. П., в която е описана идентична фактическа обстановка, както в АУАН. Св.

П. също така изготвил и общо четири фотоснимки (л. 36-37 от делото), на които според св. П. се вижда пътната настилка на мястото на установяване на нарушението с видими следи от гуми по пътната настилка в кръгла форма, отбелязани със стрелки на снимките.

Против съставения АУАН жалбоподателят подал и писмено възражение, в което сочи, че е навлязъл в кръстовището с по-висока скорост и поради изсипани строителни материали на пътното платно – пясък колата може би е поднесла. Заявява, че колата е с четири задвижващи гуми и няма как да се 2 извършват дрифотви движения. Жалбоподателят сочи също така, че бил спрян при отбивката за ж.к. Стипон, като му било разпоредено да се върне на кръстовището на ул. „Пенчо Славейков“ и ул. „Цар Самуил“, като полицейските служители направили снимков материал.

Административнонаказващият орган с уведомление с изх. № 00042/06.01.2026 г. се произнесъл по направеното възражение против АУАН, като приел че не са налице обстоятелства и причини за прекратяване на административнонаказателното производство по смисъл на чл. 54 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното 26-0274000016/05.03.2026 г. на Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, с което за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1533,88 евро/ 3000,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя – св. А. С. П., свидетеля по акта – А. Б. В., както и св. Й. Е. Д.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелят А.

П. потвърждава констатациите по АУАН като посочва, че движейки се по ул.

„Патриарх Евтимий“ в гр. Ихтиман на кръстовището с ул. „Цар Самуил“ видели лек автомобил „Ауди“ да приближава, като извършил маневра по ул.

„Пенчо Славейков“, ляв завой, като водачът умишлено подал газ, като с презавиване накарал автомобила да загуби сцепление с цел „дрифт“ и се насочил към ж.к. Стипон. Св. П. заявява, че той карал служебния автомобил, като в същия автомобил бил и колегата му А. В. и маневрата станала непосредствено пред служебния автомобил. Заявява, че водачът бил спрян със светлинен и звуков сигнал („на буркани“), водачът се подчинил и спрял на входа на ж.к. Стипон, където била извършена проверката. Св. П. твърди, че след извършването на проверката се върнали на мястото на маневрата, където били направили снимки със служебния таблет на следите от гуми по пътната настилка, като същата била чиста и суха. След предявяване на представени от жалбоподателя фотоснимки, свидетелят П. заявява, че на същите е заснето процесното кръстовище, като на една от снимките заявява каква е била посоката на движение на жалбоподателя, като същото е отбелязано от съда на самата снимка със син химикал и знак стрелка (л. 60 от делото). При предявяване на изисканите от РУ – Ихтиман фотоснимки, свидетелят потвърждава, че същите са именно снимките, които той е изготвил със служебния таблет. Св. П. твърди също, че в автомобила имало две момичета, като едното от тях е св. Й. Д. Според св. П., този автомобил е със задвижване и на четирите гуми, но при рязко подаване на газ, автомобилът поднася.

В показанията си св. А. В. също потвърждава констатациите по АУАН и излага идентични обстоятелства като св. П.. В допълнение заявява, че ул.

„Патриарх Евтимий“ след пресичането й с ул. „Цар Самуил“ става ул. „Пенчо Славейков“. Според св. В. на кръстовището имало други насрещно движещи се автомобили, които се възмутили и започнали да свиркат. Според св. В. на представените от жалбоподателя и предявени му фотоснимки е извън кадър следата от гумите на автомобила, управляван от жалбоподателя. По отношение на предявените фотоснимки, представени от РУ – Ихтиман, заявява, че св. П. ги е изготвил със служебния таблет и че на същите се вижда 3 процесното кръстовище, както и следите, оставени от автомобила, управляван от жалбоподателя, като със стрелки е отбелязана дъгата на гумите. Св. В. заявява, че в автомобила като пътници имало две момичета, като от едното снели сведение, а другото била св. Й. Д.

В показанията си св. Й. Д. заявява, че били заедно с жалбоподателя С. К. и Ц. И. и се движели по ул. „Цар Самуил“ в автомобил, управляван от К..

Предприели маневра наляво към околовръстния път на Ихтиман, като К. взел завоя с малко по-висока скорост. На земята имало строителни материали и се вдигнала прах. Заявява, че полицаите спрели автомобила, управляван от К. на 500 метра след кръстовището, като му взели книжката. Твърди, че на въпрос на полицейските служители: „За къде бързате?“, те отговорили, че отиват да оставят багаж на Ц. И. Заявява, че полицейските служители разрешили на К. да ги закара, за да оставят багажа и той да се върне при полицаите. Св. Д. признава, че много леко е поднесъл автомобила и веднага се изправил в движението си, като автомобилът не е влизал в насрещното платно и не е заставал напречно на пътя, нито е правил кръгови движения. Св. Д. твърди, че полицейският автомобил също се е движел по ул. „Цар Самуил“. По отношение на представените фотоснимки от жалбоподателя и РУ – Ихтиман, заявява, че следите от „дрифт“, които се виждат на снимките, представени от РУ – Ихтиман, не са оставени от автомобила, управляван от жалбоподателя, като на това място, често имало такива следи от „дрифт“.

При преценка на събраните свидетелски показания съдът кредитира напълно дадените такива от свидетелите П. и В., които са ясни, последователни, детайлни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи относно релевантните за случая факти. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с изложеното в АУАН. И двамата свидетели сочат, че нарушението е установено и възприето непосредствено от тях в момента на извършването му, като тези свидетели ясно посочват какво е било поведението на жалбоподателя, както и че на място не са установили други автомобили, които да извършват подобни на описаните от тях маневри.

Съдът не кредитира показанията на св. Д. в голямата си част, тъй като същите не кореспондират с останалия събран доказателствен материал. На първо място, свидетелката заявява, че е възприела друга посока на движение на полицейския автомобил, както и че полицейските служители са задържали документите на жалбоподателя, докато той извърши превоза на багажа на пътничката му и се върне при полицейските служители. Тези обстоятелства не се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал и противоречат на правилата на житейската логика. Следва да се посочи, че св.

Д. потвърждава, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е поднесъл в кръстовището, както и че е бил навлязъл с по-висока скорост. В тази им част, съдът кредитира показания на св. Д., като обективни, последователни и непротиворечиви.

Като писмено доказателство по делото е приложена справка за нарушител/водач, от която се установява, че освен процесното НП против жалбоподателя са издадени едно влязло в сила наказателно постановление, както и общо 13 /тринадесет/ фиша за извършени административни нарушения по ЗДвП и то за период от само шест месеца – от 28.06.2025 г. до 28.12.2025 г.

4

В хода на съдебното следствие бяха изискани и приобщени чрез извършването на оглед на изготвените от св. А. П. четири броя цветни фотоснимки (л. 36-37 от делото). На четирите снимки се наблюдава заснето пътно кръстовище, както и тъмни следи в дъговидна форма. На първата, втората и четвъртата снимка са направени отбелязвания със син химикал под формата на стрелка. На втората снимка на заден план се наблюдават дребни камъчета на пътната настилка, а на преден план дъговидна тъмна следа, наподобяваща цвета на автомобилна гума.