Решение № 6778 от 13.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6778 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110134791 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Е. П. Д. и Д. С. Д., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 444,08 евро (868,54 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена *** през периода *** г. до *** г. за ***: апартамент № ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, 53,18 евро (104,01 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., 45,46 евро (88,91 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и 9,07 евро (17,74 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1664/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на *** /***/ за *** за ***: апартамент № ***, се в ***, аб. № ***, като ответниците имат качеството на *** въз основа на договор за продажба на *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците ***, за имота е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозирано заявление, вх. № *** г. от ответниците, с което поддържат, че са погасили чрез плащане претендираните от ищеца суми, за което 1 представят доказателства – фискален бон от *** г. за сума в размер на 666,02 евро. Молят исковете да бъдат отхвърлени.

На 23.02.2026 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършеното от ответниците плащане в размер на 666,02 евро, са погасени изцяло задълженията им към „***, като остава дължимо единствено юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.

С молба от 16.03.2026 г. ищецът потвърждава, че в хода на делото е направено плащане от ответниците, поради което задължението се явява изцяло погасено, като претендира единствено юрисконултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на *** за ***, по силата на което е предоставил на ответника *** в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед направеното от ищеца изявление, че ответниците изцяло са погасили претендираните вземания, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Видно от представените по делото доказателства за плащане – фискален бон за сумата от 666,02 евро (1302,62 лв.), извършено на *** г., както и съобразно изричното признание на процесуалния представител на ищеца в молбата му от 23.02.2026 г., поддържано и в молбата от 16.03.2026 г., след завеждане на исковата молба в съда, ответникът изцяло е погасила претендираните по делото суми.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.

С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на завеждане на делото –*** г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) ответниците са били в забава на плащането, доколкото не оспорват по основание и размер вземанията на ищеца, включително за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на исковия процес на *** г. Ето защо, с поведението си те са дали повод за завеждане на делото срещу тях и следва да понесат отговорността за направените от ищеца разноски.

2

Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Предвид обстоятелството, че производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е приключило само в едно открито съдебно заседание, в което не се е налагало събирането на доказателства, а исковата претенция касае неголям по размер сума, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „*** следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. ***, и Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 444,08 евро (868,54 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена *** през периода *** г. до *** г. за ***: апартамент № ***, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, 53,18 евро (104,01 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., 45,46 евро (88,91 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и 9,07 евро (17,74 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1664/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. ***, и Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51,13 евро, представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – ***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3