Решение № 803 от 01.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501155 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, както следва:

I. Въззивна жалба от Ц. В. Н. от гр. Търговище, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в частта му за разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от 17084, 70 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5 694, 90 лева), съставляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. - член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството;

II. Въззивна жалба от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. от гр.

Търговище срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г.

1 на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; Ц.

В. Н. от гр. Търговище е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ответното дружество е осъдено да заплати на Ц. В. Н. от гр. Търговище, на основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 11 389, 80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно: за периода от 19.11.2022 г. до 19.03.2023 г. включително, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В жалбата на ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище се твърди, че и след 19.03.2023 год. той продължава да е без работа и понастоящем е изтекъл пълният шестмесечен срок от незаконното му уволнение, поради което счита, че искът му следва да бъде уважен до размера на сумата от 17 084, 70 лева и за периода 20.03.2023 год. до 19.05.2023 год.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен и за сумата от 5694, 90 лева, съставляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение и за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор насрещната страна – ответникът по исковете „ЕнергоПро Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, оспорва въззивната жалба на ищеца, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на разноски.

В жалбата на ответника по исковете против първоинстанционното решение са наведени оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилни са изводите на районния съд, че ищецът не е изпълнявал ръководна функция в дружеството, както и че не е налице и второто кумулативно изискване на нормата на чл.

328, ал. 2 КТ относно сключения договор за управление на предприятието, поради това, че договорът за управление имал бланкетен характер и не съдържал конкретни стопански задачи, които да са били възложени в тежест на новоизбрания член на управителния съвет на дружеството, с който е сключен и договорът за управление и които да оправдават правото му да извършва едностранни промени в подчинените му екипи с ръководни функции.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се отхвърлят, ведно с присъждане 2 на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор насрещната страна – ищецът по исковете Ц. Н. от гр.

Търговище, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответника, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните части – правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира разноски.

В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кт, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата си молба ищецът Ц. В. Н. от гр. Търговище е навел следните твърдения:

Работил е по трудово правоотношение с ответника „Енерго-Про Варна“ ЕАД (правоприемник на „Е.ОН България“ ЕАД), въз основа на сключен трудов договор № 489/29.12.2006 г. за неопределено време, изменян с допълнителни споразумения към него. Съгласно последното допълнителни споразумение № 492/30.06.2021 г. е заемал длъжността „началник отдел“ в отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. Със заповед на работодателя от 06.10.2021 г. бил дисциплинарно уволнен, като с влязло в сила решение по гр. дело № 1571/2021 г. на РС-Търговище уволнението му е признато за незаконно и е отменено и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

На 18.11.2022 г. се явил на работа и на същата дата му е връчена нова Заповед № 52/18.11.2022 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за управление на предприятието от 23.09.2021 год.

Ищецът счита, че уволнението му е незаконно като излага следните възражения и доводи: Оспорва да е сключван посоченият в заповедта договор за управление; не е отразено с кое лице е сключен такъв договор, а според вписванията в Търговския регистър, на 03.10.2022 г. е заменен само един от членовете на Управителния съвет на дружеството, което не е достатъчно за приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, предвид вписания в ТР начин на представляване на дружеството – заедно от двама от членовете на Управителния съвет. Твърди, че към датата на уволнението му не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което и уволнението му на това основание е незаконно. Излага, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо единствено спрямо ръководителите, от които пряко зависи постигането на стопански резултати от предприятието и на заложените цели, а не и спрямо всеки служител с ръководни функции. Навежда, че доколкото ответното дружество „Енерго-Про Варна“ ЕАД е мажоритарен акционер в енергийните предприятия „Енерго-Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД и упражнява пряк контрол върху тях, то и основната му търговска цел е 3 реализирането на печалба от продажба на ел. енергия и от предоставянето на мрежови услуги, а заеманата от ищеца към момента на уволнението му длъжност – „началник отдел“ в „Център за обслужване на клиенти-Запад“ – не е свързана с упражняването на дейности, който пряко водят до целе́ния икономически резултат на дружеството. Трудовите му функции са със спомагателна дейност по администриране на постъпващата документация и разпределянето й към компетентните подразделения. Твърди още, че същинското ръководство дори и на тази спомагателна дейност не се осъществява от него като началник на отдела, а от директора на Дирекция „Обслужване на клиенти“, т. е., ищецът дори йерархично не е пряко подчинен на новия управител.

По изложените съображения намира, че не са били налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а същата е превратно тълкувана от работодателя единствено с цел да прекрати правоотношението му, като преодолее закрилата, от която се ползва като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в ответното дружество. Ищецът оспорва и формалната валидност на заповедта за уволнението му, като твърди, че е подписана от лицето С.П.С., която не разполага с представителна власт, съответно не разполага и с работодателска правоспособност.

Поради изложеното счита, че уволнението му е незаконно.

Твърди още, че в резултат на незаконното уволнение е останал без работа.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) За признаването на уволнението на ищеца Ц. В. Н., извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш.-член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и С.П.С.упълномощен представител на дружеството, за незаконто и за неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. КТ и 3) за осъждане на ответника да му заплати сумата от 17223, 60 лв. – обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението – 19.11.2022 г. – 19.05.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 17.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Пред настоящата инстанция искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е висящ до размера на сумата от 17084, 70 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ищецът е заемал 4 длъжността „началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“, както и че същото е прекратено с атакуваната заповед от 18.11.2022 г. на основание по чл. 328, ал. 2 КТ.

Поддържа, че са били налице условията за приложението на посочената разпоредба и уволнението е законно. Твърди, че на 23.09.2022 г. е проведено редовно заседание на Надзорния съвет на „Енерго[1]Про Варна“ ЕАД, на което е взето решение за освобождаването на Д.К.Д. като член на УС и на нейно място е избран Р.Ш., с който на същата дата е сключен договор за възлагане на управление по чл. 241, ал. 6 ТЗ, а на 03.10.2022 г. промяната е вписана в Търговския регистър по партидата на дружеството. Твърди, че във връзка с избора на новия член на УС и сключения договор за възлагане на управлението на дружеството, на 27.09.2022 г. е взето единодушно решение, с което е одобрен бизнес план за развитие на дружеството за периода 2022 г. – 2024 г., включващ и поставени цели във връзка с развитие на персонала и оптимизиране на неговата работа. Счита, че по този начин на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип за изпълнението на възложения му план с конкретни икономически показатели, която възможност включва и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Сочи, че изпълнението на новия договор за управление на дружеството е започнало на 23.09.2022 г. и в рамките на законоустановения деветмесечен срок – на 18.11.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие, както и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счита за ирелевантен относно приложението на цитираната норма начинът на представляване на дружеството. В тази връзка изтъква, че в нормата липсва изискване управителят да разполага с (еднолична) представителна власт. Счита за неоснователно и възражението, че ищецът не бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът е бил сред лицата, които са част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.