Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5260 от 12.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9443/2024
Вид
Решение № 5260
Подписан
12.08.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Албена Александрова, Петър Иванов Минчев, Анна Кофинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5260 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509443 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13478 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 8848/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав, са отхвърлени предявените от Ц. Г. П. срещу Апелативен съд – София искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1405 лева, представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което получава към момента, и това, което й се дължи според индексацията на възнагражденията според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за периода от 01.01.2021г. – 31.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Срещу тала постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата Ц. Г. П., в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателката поддържа, че съдът бил възприел, че е налице прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго по смисъла на чл. 123, т. 7 КТ, както и че ВСС е възложил стопанисването на сградите на съответните ръководители, което съдържало и сключването на трудови договори със служителите по стопанисването, каквото допълнително споразумение в случая било сключено едва на 26.02.2021г. – повече от половин година след прехвърлянето. Съдът не бил обсъдил довода на ищцата, че същата била прехвърлена на новата работа без какъвто и да било акт на съгласие от нейна страна, както и че други служители, които са останали на работа във ВКС били получавали ежегодна индексация на трудовите си възнаграждения, което водело до дискриминационно отношение спрямо ищцата. Излага подробни съображения, че прехвърлянето на дейността на предприятието изисквало сключване на нов трудов договор със съответния административен ръководител, какъвто не бил сключен при извършването на самото прехвърляне а едва на 26.02.2021г. Счита, че е налице дискриминация, тъй като заплатите на служителите във ВКС продължавали да се индексират по колони 5 и 6 от класификатора, докато ищцата била преместена без нейно 1 съгласие и това довело до промяна на начина на индексиране на нейната заплата. До приемането на класификатора за 2021г. жалбоподателката продължавала да получава заплатата си, така както била индексирана преди преместването, но след приемането му възнаграждението й не било индексирано с предвидените 10%, а с около 5,89%. Счита, че запазвайки размера на трудовото си възнаграждение по колони 5 и 6 от класификатора, е запазила и правото си ежегодно да получава увеличение на възнаграждението по посочения ред. Моли съда да отмени обжавалното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Апелативен съд – София е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна поддържа, че в случая била налице хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ вследствие на извършеното от ВСС възлагане на председателя на Апелативен съд – София да стопанисва сградата на съдебната палата в гр. София, поради което била настъпила промяна в работодатеня на служителите в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“. След тази промяна ищцата не била запазила статута си на служител в ВКС, като промяната на работодателя и брутното трудово възнаграждение била обективирана в допълнително споразумение № 179 от 26.02.2021г. При тази промяна се било запазило съдържанието на трудовото правоотношение, но извършването на индексация на работната заплата представлявало правна възможност за работника, а не негово субективно право. С оглед на това трудовото възнаграждение било запазено без изменение, но след извършената смяна на работодателя, за ищцата били приложими правилата за индексация на заплатите за служител в съд от първа група. С оглед на това и предвид безспорния факт, че Апелативен съд – София бил изплатил изцяло дължимото възнаграждение с приложимата индексация, искът бил неоснователен и правилно бил отхвърлен от СРС. Счита за неотносимо сравнението на ищцата със служителите в ВКС, тъй като ищцата не била негов служител след прехвърлянето, а получаваното до 2021г. различно възнаграждение обосновава с пар. 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата и приетите от ВСС решения. Оспорва твърденията на жалбоподателката за неравноправно третиране, тъй като същата била запазила условията на трудовото си правоотношение, включително размера на възнаграждението, който бил повисок от този, определен за служителите в администрацията на САС. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период и престирането на труд по него за процесния период, твърденията си за извършено прехвърляне на всички служители на трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“ от Върховния касационен съд към Апелативен съд – София по силата на прието решение на Пленума на ВСС, при което е запазено трудовото правоотношение на ищцата във вида преди прехвърлянето, включително наличието на право на индексация на трудовото възнаграждение в диапазона по колона 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. В доказателствена тежест на ответника е да докаже 2 възраженията си, че индексацията на трудовото възнаграждение следва да се извърши по реда на колона 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в съдилищата, в сила от 01.01.2021г., респективно изплащането на дължимото трудово възнаграждение.

Страните не спорят и от приетия от СРС трудов договор № 362 от 30.11.2002г. се установява, че между ищцата и Върховния касационен съд е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „чистач“ във Върховния касационен съд, служба „Съдебна палата“ при 3/4 от ЗУРВр при основно трудово възнаграждение от 121 лева. С допълнително споразумение № 277 от 13.02.2020г. считано от 01.01.2020г. основното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 585,75 лева, а ведно с ранг и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – на 1030,05 лева.

От приетия от СРС препис от трудовата книжка на ищцата се установява, че към, 15.07.2020г. трудовото правоотношение е продължавало да съществува при основно трудово възнаграждение от 585,75 лева. На така посочената дата е отбелязано, че трудовото правоотношение е прехвърлено на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ.

Също така няма спор и от приетите от СРС писмени доказателства се установява, че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България вр. чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" № 2, е отнето от Председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на Апелативен съд София, считано от 15.07.2020 г. С Решение на СК на ВСС от 9.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС /между които и заеманата от ищцата длъжност „чистач“/, и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съдСофия, считано от 15.07.2020 г., от които 15 щ. бр. са за длъжността „чистач“; Със Заповед № А-1102/1.12.2020 г. на административния ръководител - Председателя на АС- София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/ 9.06.2020 г., с който от 15.07.2020 г. е увеличена щатната численост на съдебната администрация с 31 щатни бройки, на основание чл. 19, ал. 1 ПАС е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд- София, според която Отдел "Стопанисване и управление на съдебно имущество" включва 38 щатни бройки, между които и длъжността "чистач"с 18 щатни бройки.

С Решение по Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС на основание чл. 341 ЗСВ е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/ от 01.01.2020 г., според който възнагражденията на служителите от Раздел IV, "Технически дейности" във ВКС и ВАС се определят в диапазона на колони 5 и 6, а за съдилищата от първа група в която група попада САС, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ППКДАС – в диапазона на колони 7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., обективирани в Протокол № 6/ 23.03.2021 г. на СК на ВСС, Протокол № 15/ 11.04.2022 г. на СК на ВСС и Протокол № 27/ 17.08.2023 г. на СК на ВСС

От приетото в първоинстанционното производство допълнително споразумение № 190 от 26.02.2021г. се установява, че между Апелативен съд – София като работодател и ищцата е уговорено считано от 01.01.2021г. да бъде определено ново основно месечно възнаграждение за длъжността „чистач“ на 3/4 работно време в размер на 620,25 лева, допълнително трудово възнаграждение за определен първи ранг в размер на 150 лева и допълнително трудово възнаграждение за ТСПО в размер на 308,10 лева или общо 1078,35.

С допълнително споразумение № 201 от 15.04.2022г. между страните, основното месечно възнаграждение увеличено на 682.50 лева, допълнителното трудово възнаграждение за първи ранг – на 225 лева, а допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО - на 363 лева, или общо 1270,50 лева. С допълнително споразумение № 272 от 21.08.2023г. между страните, основното месечно възнаграждение е увеличено на 785,25 лева, допълнителното трудово възнаграждение за първи ранг – на 258,75 лева, а допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО - на 417,60 лева, или общо 1461,60 лева.

От приетото пред СРС експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че получените от ищцата месечни трудови възнаграждения за периода от 3

01.01.2021г. до 31.12.2023г. с елементи, посочени в колони 7 и 8 от класификатора възлизат на общо 43 343,12 лева, като при съпоставка с възнагражденията, дължими при прилагане на индексацията съобразно колони 5 и 6 от класификатора, вещото лице е установило, че разликата е в размер на 1254,25 лева, начислени по-малко за процесния период.

Също така между страните няма спор и от констатираните от вещото лице по ССчЕ начислени и изплатени от ответника трудови възнаграждения за периода се установява, че ищцата е полагала труд по трудовото си правоотношение, респективно е получавала възнаграждение за него.

Спорът между страните се концентрира върху правото на ищцата да получава индексация на трудовото си възнаграждение съобразно колони 5 и 6 от класификатора след прехвърлянето й от Върховния касационен съд към Апелативен съд – София. В тази насока съдът намира следното.

Решението на СК на ВСС по т. 16.3. от Протокол № 10/17.07.2020 г., съгласно което съдебните служители, отговарящи за съдебното имущество, могат да бъдат назначени в САС при прилагане на процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ /който позволява при назначаването на съдебния служител на друга длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс да не бъде провеждан/, със запазване размера на трудовите им възнаграждения, съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС, е в приложение и в съответствие с разпоредбата на чл. 123 КТ.