Решение № 647 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500697 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на М. И. В. от гр. Бургас ,подадена чрез процесуалния му представител адв.Л. -ищец по гр.д. № 1035 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 391/21.02.2023 год.в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против ГД“Изпълнение на наказанията „ за заплащане на разликата над уважената част от 265,97 лв. до предявената от 1989,40 лв./съгл.вариант втори на изготвената и приета съдебно икономическа експертиза/-на осн.чл. 179 ал.1 ЗМВР вр.чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР вр.чл. 187 ал.

5 ЗМВР/отм./-представляваща възнаграждение за положен труд/103 часа/ от ищеца извън определеното работно време за периода 21.02.2019 г. 16.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

На първо място се изразява недоволство ,че съдът не е приел ,че преди извършване на инструктажите на надзорно-охранителния състав/НОС/ищецът не е намирал на територията на Затвора-Бургас поне 20 1 мин.по-рано-с цул запознаване със случилото се през изминалото денонощие,което да осигури провеждането на пълноценен инструктаж.Всичко това изисква ищецът да присъства на работното си място поне 20 мин.по-рано,преди началото на инструктажа-а именно в 7,30 часа ,като времето от този час до провеждането на инструктажа /поне 10-15 мин преди началото на работното време ./-8,00 часа следва да бъде зачетено като допълнително положен труд,който да се компенсира със съответното обезщетение.Неправилно съдът не е приел също ,че след провеждане на инструктажа ищецът е оставал на работа до 8,30 часа –когато официално започва работното му време и във времето от 8,00 часа до 8,30 часа е изпълнявал служебните си задължения ,поради което това време също следва да бъде зачетено като допълнително положен труд ,който да бъде компенсиран с олбезщетение.

Затова този период от 1 час-от 7,30ч. до 8,30 часа ,включващ времето по подготовка и провеждане на инструктажа ,както и изпълнение на служебните задължения на ищеца /съобразно разпоредбата на ;1т.5 и т. 6 от ДР на ЗМВР,както ичл. 143 ал. 1 КТ/следва да бъде зачетен като допълнително положен труд и компенсиран със съответното обезщетение.

Неправилно е определена и присъдената сума от 265,97 лв. –като обезщетение за положени 22,30 часа извънреден труд.При установено брукто трудово възнаграждение от 142,10 лв. ,почасовото трудово възнаграждение е в размер на 17,76 лв. и за приетите от съда 22,30 часа обезщетението следва да е в размер на 396,10 лв.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи претенцията и се присъдят разноски Алтернативно се моли да се присъди дължимото обезщетение в размер на 396,10 лв. за установените и приети от съда 22,30 час извънреден труд .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото ГД“Изпълнение на наказанията „,чрез процесуалния си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се,че съдът подробно е изложил съображения защо не приема претенцията на ищеца за един час 2 извънреден труд по време на всеки инструктаж и на първо място е прието ,че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на наведените в исковата молба твърдения за положен извънреден труд при всеки един от инструктажите и проверките .Затова и съдът приема ,че времето на инструктажите е до размера ,признат от ответника – 15 мин. До27-10.2020 г. и 10 мин.-от 28.10.2020 г. до 16.12.2021 г.Всяка претенция ,описана и във въззивната жалба , е следвало да бъде доказана ,а това не е сторено .

Оспорва се и искането за по-високо обезщетение ,тъй като съдът го е изчислил погрешно.Всъщност съдът е обосновал изводите си и е изложил точно начина на изчисление на обезщетението и то е правилно .Затова се моли за отхвърляне на жалбата.

Всъщност в частта ,с която е уважена исковата претенция ответникът също е обжалвал решението на районния съд,като счита в тази част решението за неправилно ,включително и в частта относно разноските .

Сочи се ,че страните не спорят относно основните факти по делото –че в процесния период ищецът е работил за ответника на сочената длъжност ,като правоотношението е прекратено на 16-12-2021 г.;че съобразно дл.

Характеристика на ответника същият е следвало да извършва поне една проверка и поне три инструктажа на месец и че през процесния период ищецът е полагал труд на ненормиран работен ден .И в труте заповеди ,регламентиращи работното време в Затвора – Бургас ,приети като доказателство по делото ,е регламентирано ,че положеният труд над нормативно определеното работно време от държавните служители

,работещи на ненормиран работен ден ,следва да се отчитат в часове на месеца,през който е положен,с протокол ,изготвен от прекия ръководител ,съгласуман с началника на сектор ФЛКР и утвърден от началника на затвора ,ведно с проект на заповед за компенсиране при условията и в размерите ,определени в ЗМВР .Становището на ответника е било ,че за отчитане и изплащане на положен извънреден труд инициатива следва да има единствено служителят,на когото се полага –което става чрез изготвяне на докладна записка до началника на затвора и след полагане на резолюция същият да издаде заповед за полагането му .Ако служителят не е изпълнил тази процедура ,то не може да черпи права и да търси обезщетение от съда .Освен това в затвора-Бургас няма практика да се изплаща извънреден труд на зам.3 началниците за дейности ,които са им вменени за изпълнение по закон .

Моли се за отмяна на решението в частта ,с която е уважена частично исковата претенция и вместо него –същата да се отхвърли изцяло ,като се присъдят на ответника направените разноски ,а в останалата отхвърлителна част-да се потвърди решението .

В отговор на въззивната жалба на ответната страна ищецът я оспорва и обосновава тезата си ,че съдът правилно е приел ,че ищцецът не е следвало да уведомява с докладна записка началника за затвора за положения извънреден труд.Освен това – съгласно сочените заповеди на началника ,отчитането на извънреден труд се извършва въз основа на протокол ,изготвен от прекия ръководител на служителя ,като в случая такъв се явява началникът на затвора .

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ответника .

И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. В. за осъждане на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" да му заплати сумата о т 2958 лв./впоследствие претенцията е намалена на осн.чл. 214 ГПК на 1989,40 лв. за 103 часа /, представляваща стойността на дължима компенсация за положен труд извън работно време за 136 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство през периода 21.02.2019 г. – 16.12..2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото.

Ищецът е твърдял, че през целия процесен период е държавен служител, 4 заемал е длъжност „****** „ в Затвора-Бургас, с регламентиран статут съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Твърдял е, че със заповед № 453/ 14.08.2014 г. ,заповед № 631/28.10.2020 г.,заповед № 662/23.11.2020 г. и заповед № 528/13.09.2021 г. началникът на затвора е определил за надзирателите режим на работа при 24-часови смени с работно време от 08.

00 до 08. 00 часа на следващия ден, 12-часови смени от 08. 00 до 20. 00 часа и от 20. 00 до 08. 00 часа, и 8-часови смени с работно време от 08. 30 до 17. 00 часа. Установява се, че началото на работното време на останалите служители от НОС корпуса е 8,00 часа /т. 7.2 от заповедта/. Според т. 9 от заповедта началото на инструктажите на наряда започват петнадесет минути преди началото на работното време, определено в тази заповед, за конкретното работно място. С последващите заповеди от 2020 г. и 2021 г. това време е намалено на десет минути /т. 6 от двете заповеди/.

Ответникът е представил писмен отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и размер, като е настоявал за отхвърлянето му. Твърдял е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване на дежурство и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време съгласно чл. 16 е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т. нар. "отработено време", а съгласно чл. 16 е ал. 5 от ППЗИВЗС почивките при 12-часовите и 24-часови дежурства не представляват работно време и не следва да се заплащат от работодател, като аналогична е уредбата и на обедната почивка. Навел е довод, че искът би бил основателен само ако ищецът докаже, че е бил служебно ангажиран през нормативно установеното време за почивка и за това време не му е бил отчитан и заплатен извънреден труд. Освен това е твърдял ,че инициативата за заплащане на допълнително положен труд е на ищеца,който е следвало с докладна записка за уведоми началника на затвора кога ,за какво и по кое време се налага да положи извънреден труд .Освен това се сочи ,че по заповед на началника на затвора инструктажите не могат да продължават повече от 30 мин.

БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че при част от провежданите инструктажи и проверки ищецът е полагал труд извън работно време , което време представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя.

Този извод е правилен и е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването 5 на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО, на които се е позовал въззиваемият. Съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл.

307 и 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време.

В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.

Както е посочил и първостепенният съд,според чл. 187 ал. 5 от ЗМВР /отм./ работата извън редовното работно време се компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени. Според чл. 187 ал. 7 от ЗМВР /ДВ.,бр. 85 от 2.10.2020 г./, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време. От гореизложеното и доколкото ищецът е работил на ненормиран работен ден следва изводът, че за периода от 21.02.2019 г. до отмяната на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР /отм./ - на 01.01.2021 г. за положената работа извън работно време на ищеца се е дължала компенсация с допълнителен платен годишен отпуск, респ. при прекратяване на служебното му правоотношение с ответника се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За периода от влизане в сила на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР /ДВ.,бр. 85 от 2.10.2020 г./ - на 01.01.2021 г. до 16.12.2021 г. за положената работа извън работно време на ищеца се дължи компенсация под формата на допълнително възнаграждение за извънреден 6 труд.