Акт от 14.03.2019, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 127/2018
- Подписан
- 14.03.2019
- В сила
- 14.05.2020
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.03.2019г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І –ви граждански състав
На 25 февруари
2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов гр.д.
№127 по описа на 2018 година за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството пред
ЯОС е образувано по ИМ на Г.П.Т. ***, К.Г.П. от гр.Е. и П.Г.Т. ***, и тримата чрез пълномощник адв.П.М.К. ***, със съдебен адрес:*** против МБАЛ"Свети Панталеймон"АД гр.Ямбол, с ЕИК-*********, с която се претендира да бъде осъден ответника, да им заплати сумата от по 25100 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинената смърт на М. П.Т., ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 13.05.2013г. до тяхното окончателно изплащане /съгласно ИМ и доп молба вх.№2801/23.05.2018г./, както и сторените от тях съдебно-деловодни разноски.
Ищците сочат, че първият от тях е съпруг, а втората и третата са дъщери на М. П.Т..
Твърдят, че след проведено „лечение" в ответната болница, наследодателката им е починала на 13.05.2013г., тъй като при проведеното лечение са били допуснати множество пропуски, нарушения на медицинските стандарти и медицинската практика, несвоевременно диагностициране, неадекватно лечение от лекарите от ответната болница и това е довело до животозастращаващи усложнения и настъпИ.летален изход.
Видно от ИМ, на 27.04.2013г. М. Т., посетила Спешното отделение /СО/ на МБАЛ"Свети Панталеймон"АД гр.Ямбол, като самонасочил се пациент. Консултиращия невролог отразил диагноза „шиен радикулит" и й назначил терапия за дома. На 28.04.2013г.в 12.25ч Т. посетила за втори път СО на МБАЛ"Свети Панталеймон" АД гр.Ямбол.
Транспортирана била от ФСДМП-гр.Елхово с оплаквания „от болки в корема, гадене и повръщане" с поставена предварителна диагноза „Перфорирана язва на дванадесетопръстника". При извършения преглед в СО от д-р В.В. била отразена анамнеза „Жена с болки в корема от снощи от 23 часа. Пила нестероидни противовъзпалителни средства". В листа за преглед на пациент в спешно отделение №5629 липсвал отразен коремен статус. Назначена била рентгенография на корем /за свободен газ и нива/. Такава била извършена от рентгенолог- д-р Михаил Чаушев. Във фиш за образна диагностика №3783 с поставена клинична диагноза от СО"Улкус диодени перфоратива" бил отразен резултат"...плевропневмония в лява белодробна половина". Образното изследване на корем било извършено в седнало положение, въпреки че пациентката е била в състояние да ходи и стои права и сама е изкачила стълбите до рентгена.
Твърди се, че консултация с хирург не е направена. Хирургичната консултация била извършена от д-р Е. Р., който е лекар без специалност /а не хирург/ работещ в Отделението по съдова хирургия и е бил единствения дежурен лекар в хирургичния блок на МБАЛ"Свети Панталеймон" АД гр.Ямбол. Същият констатирал болезнен корем и мудна перисталтика, но след запознаване с резултата от направената рентгенография дал заключение, че няма данни за остър хирургичен корем.
Сочи се, че не са били предприети действия, които да изключат предварителната диагноза от ФСДМП-гр.Елхово по категоричен начин, и въпреки недостатъчната информативна стойност на проведените изследвания допълнителни такива не са назначени. След запознаване с образното изследване д-р В. отразил в Лист№5629 диагноза "Пневмония" и насочил пациентката за хоспитализация в ПФО/пневмо-фтизиатрично отделение. С ИЗ №5564 Т. била хоспитализирана в отделение по пневмология и фтизиатрия на ответната болница с диагноза „Пневмония" с отразени "Има гадене, повръщане и тъпи болки в епигастриума....Корем-слаба болезненост в егаггастриума... В снетата анамнеза било отразено „Има болки в епигастриума и целия корем . От вчера е с гадене и повръщане на течно кафява материя „Обективно състояние"Коремни стени ....палпаторна болезненост".
Видно от ИМ, болките и повръщането при Т. продължили и в това отделение, макар да не били отразени в медицинските документи и независимо от данните от анамнезата, продължаващите симптоми и тежкото обективно състояние на Т. не били извършени никакви допълнителни изследвания за диагностициране и никакви действия за адекватно и относимо лечение.
Такива били назначени едва на
29.04.2013г. от първия прегледал я хирург-д-р М., като от извършената ехография на коремни органи , била констатирана течност в малкия таз хронична бъбречна недостатъчност Твърди се, че повече от 24 часа, лице с перфорирала язва , настанено в болнично заведение не било диагностицирано и лекувано адекватно. Действията на лекарите в ответната болница били в нарушение на добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Настъпили били необратими животозастрашаващи промени в организма на наследодателката на ищците, които впоследствие довели до настъпилата смърт .
Сочи се, че предприетите в последствие действия също не успели да предотвратят леталния изход: Била свикана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ която поставила диагноза „Дифузен перитонит ...Остра бъбречна недостатъчност.." и решила да се преведе в Хирургично отделение спешна операция вече при максимален оперативен риск. Сочи се, че дори опериращия хирург смятал предстоящата операция за закъсняла и че нямало да даде желания благоприятен резултат.
При предоперативната анестезиологична консултация било констатирано че Т. е в "безсъзнателно състояние, не реагира на болка и говор. В анурия.". Операцията била извършена на същия ден от 12.30 до 16 часа при която било установено „ Перфорирала язва на предната стена на дуоденума ....тотален гнойно фибринозен перитонит с голяма давност". В 16.10 пациентката била изведена от операционна зала с невъзстановено съзнание и е включена на изкуствена белодробна вентилация . На 30.04.2013 състоянието й останало крайно тежко и без промяна, като по искане на нейните близки била извършена консултация с републикански консултант, единият от които е проф. Д-р Ч. С.-началник КАРИЛ на УМБАЛ „СВ.Г."ЕАД гр.Пловдив, който е изразил становище че предвид очакваните органни увреди е възможно лечението да продължи в КАРИЛ на УМБАЛ „СВ.Г."ЕАД гр.Пловдив.
Сочи се, че ищците взели решение за преместването на Т. *** и тя била транспортирана на 30.04.13.г. в УМБАЛ Пловдив, в състояние на кома. Хоспитализирана била в болницата в 23.00 часа с диагноза „ кома...след операция на перфорирала дуоденална язва. Хронична бъбречна недостатъчност —степен". Въпреки проведеното в КАРИЛ интензивно лечение в пълен обем , прогресивно настъпило влошаване на клиничните и параклиничните показатели, Т. развила полиорганна недостатъчност и на 13.05.2013г. настъпила смъртта й.
Твърди се, че по случая била извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит", като за констатираните обстоятелства били издадени два Констативни протокола. При проверката били констатирани множество нарушения и издадени Наказателни постановления.
Ищците считат, че с действията и бездействията си лекарите в ответната болница са нарушили добрата медицинска практика и медицинските стандарти, изразяващи се в множество пропуски и нарушения на утвърдените медицински стандарти, несвоевременно и неправилно диагностициране, съответно неадекватно лечение, от което са настъпили значителни и животозастрашаващи усложнения, довели до настъпилия летален изход, а настъпилата смърт на М. Т. била в пряка причинна връзка с действията и бездействията на лекарите, работещи в МБАЛ"Свети Панталеймон" АД гр.Ямбол .
Видно от ИМ, загубата на наследодателката на ищците им причинила болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. Те станали свидетели на обстоятелството, че въпреки настаняването на тяхната близка в здравно заведение състоянието й се влошава и лекарите не предприели необходимите действия за нейното спасяване. Видели и преживели как тяхната близка изпада в кома и постепенно органите й отказват. Сочи се ,че М. Т. била жена в разцвета на силите си , която не е страдала от тежки или хронични заболявания. И въпреки своевременното й поверявана на лекарски грижи те неочаквано я загубили.
Сочи се , че внезапната загуба на тяхната близка, им нанесла непоправима и тежка травма. Постоянно мислили и преживявали отново трагичните събития. Дните им били изпълнени с не отминаваща с времето болка и мъка . И до настоящия момент не могли да се възстановят от случилото се и да върнат живота си към състоянието преди трагичната загуба. Г.Т. дори не можел да живее вече в семейната им къща, поради което си намерил работа в друго населено място.
Съпругата му е била човека, който го подкрепял през всичките години на съвместния им живот , тя се е грижила за него и за дома им. След преживяния стрес К.П. получила множество здравословни проблеми. П.Т. все още не можела да приеме факта , че майка й няма да е до нея на сватбата й или да види.
В писмен отговор, ответникът е заявил, че счита и трите иска за неоснователни. Оспорват се твърденията, че при лечението на М. Т. в МБАЛ „Св. Пантелеймон-Ямбол"
АД са допуснати множество пропуски, нарушения на медицинските стандарти и медицинската практика, несвоевременно диагностициране, неадекватно лечение от лекарите от ответната болница, в резулат на което да са настъпила смъртта на същата.
Ответникът не оспорва, че на 27.04.2013г., М. Т. е потърсила медицинска помощ в спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Ямбол" АД, като на същата е извършен преглед, обективиран в издаден лист за преглед на пациент и е назначена терапия, както и че на 28.04.2013 г. посетила за втори път СО на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Ямбол" и е приета за лечение в ПФО с диагноза „Пневмония".
Оспорва се твърдението, че на пациентката при постъпването й в СО била поставена диагноза „Перфорирана язва на дванадесетопръстника". Диагнозата в СО била работна и не обвързвала по нататъшното лечение на пациента, в случай, че не е потвърдена от извършените прегледи и изследвания. От извършените на пациентката прегледи и изследвания била поставена диагноза „Плевро-пневмония" в лява белодробна половина. Ответникът твърди, че към 28.04.2013г.- датата на хоспитализирането на лицето в болничното заведение в Ямбол, пациентката М. Т. не е имала клинична картина на перфорация на язва на дванадесетопръстника.
По повод твърдението, че образното изследване /рентгенография/ било извършено в седнало положение, а не в право, се сочи че същото нямало отношение към диагностицирането на пациентката и образно изследване в право положение не би установило перфорация на язва на дванадесетопръстника, както се твърди в исковата молба.
Оспорва се твърдението, че липсата на специалност на д-р Е. Р. /извършил консултация като дежурен лекар от Хирургично отделение/ е причина за настъпилите по -нататъшни усложнения и смърт на пациентката, тъй като от съдържащия се в медицинската документация протокол от следващия ден на ЛКК в състав от хирурзи е направила извода, че е налице мезентериална тромбоза, а не перитонит. Ответникът счита, че при тези резултати, и към онзи момента не е могло да се очаква различно заключение от прегледа, извършен от лекар със специалност „хирургия", и в тази връзка действията на д-р Р. нямат отношение към настъпилото впоследствие усложнение и смърт на пациентката.
Твърди се, че в СО и след хоспитализацията на пациентката са били предприети всички действия, които са изключили диагнозата „перфорирана язва на дванадесетопръстника". Още в СО, д-р В. е назначил пълна биохимия и рентгенография на корем и бял дроб. Пациентката била консултирана от д-р Я.-гастроентеролог, както и от дежурен лекар от „Хирургично отделение". В тази връзка се оспорват твърденията в исковата молба, че по отношение на М. Т. не били предприети всички действия, които да изключат диагнозата „перфорирана язва на дванадесетопръстника". Оспорва се твърдението, че към момента на идването в СО, пациентката е повръщала. Твърди се, че това не било съобщено нито от нея, нито от близките й. Повръщането започнало едва през нощта на 28.04.2018г., видно от представената с отговора медицинска документация. Оспорено е твърдението, че пациентката не била лекувана в продължение на 24 часа адекватно, в нарушение на добрата медицинска практика и медицинските стандарти.