Решение № 1892 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20241100500209 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Луфтханза Техник София“ ООД ,ищец по делото ,чрез адв.С. Х. ,срещу Решение №14685/04.09.2023год. постановено по гр.дело № 30113/2021год. по описа на СРС,81 състав ,с което са отхвърлени предявените срещу П. З. И. искове ,с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 234, ал.3, т.1 КТ и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл.5.3. от договор за квалификация от 03.12.2014г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключване на трудов договор, и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане ,както и предявените ,в условията на евентуалност искове ,с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл.8.ал.2 от трудов договор №1146/09.10.2015г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на договора, и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща обезщетение за вреди за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на трудов договор №1146/09.10.2015г., и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

1

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските ,като е осъдил ищеца да заплати на ответника ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 2600 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Въззивникът обжалва съдебното решение като неправилно ,тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита ,че са доказани по основание и размер претенциите по главните искове ,предвид че е налице валидна клауза за неустойка в чл.5.3 от договора за квалификация от 03.12.2014год., доказани са разходите в размер на 18 711,65лв. за обучението .Излага и че е бил изправна страна по договора ,предвид че ответника е придобил квалификация „авиомеханик“ ,съобразно процесния договор, която професия не е регулирана и за нея не налице изискване за издаване на сертификат по държавен стандарт или свидетелство за правоспособност от ГВА и не са налице съществени нарушения от страна на работодателя по отношение на ответника ,които да изключват претендираната неустойка.В тази връзка оспорва последния законосъобразно да е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ,ал.1,т.2 и т.3 от КТ без предизвестие.Оспорва изводите на първоинстанционния съд по отношение на незаплатен извънреден труд ,които били основани на изводите на ССчЕ ,без да са съобразени събраните писмени и гласни доказателства.Излага ,че съобразно СИРВ за правилното изчисляване на положения от ответника труд за процесния период следва да бъде извадено от отработеното време ежедневната му обедна почивка от 1 час.Поддържа ,че дори в някои от периодите на СИРВ да е имало натрупване на извънреден труд ,то той е бил отчитан и заплащан ,съгласно спецификите на отчитане на часовата банка при работодателя. Твърди се, че съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото, като е тълкувал неточно трудовото законодателство при мотивиране на решението си относно въведеното сумарно работно време, като неправилно е приел ,че това не бил принципно уговорения начин на изчисляване на работното време по ТД ,а така също че с полагането на труд след приключване на работната смяна ,което е характерно за работното време при ненормиран работен ден, при който сменният режим е забранен.

Оспорват се изводите и по отношение на евентуалните искове , че уговорената неустойка в чл.8,ал.2 от трудовия договор е нищожна ,с доводи че в трудовия договор клаузата не е предоговорена ,а преповторена .

Въз основа на изложеното жалбоподателят отправя молба до съда първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено, а предявените исковеуважени.Претендират се разноски по делото и пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. З.

И. ,чрез адв.М. К., с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Излага доводи,че изводите на първия съд по отношение на наличието на предпоставките по чл.327 от КТ ,при които ответникът е упражнил правото си да прекрати едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение са правилни като оспорва възраженията на ищеца във въззивната жалба.Счита,че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ ,като липсва основание от реално отработеното време ежедневно да се приспада автоматично един час от обедната почивка ,при положение че на ответника не е осигурено ефективното й ползване в рамките на всеки един работен ден.В тази връзка излага ,че правилно вещото лице е изчислило извънредния труд като е съобразило процедурата за регистрация на работното време ,въведена от ищеца и са извадени единствено регистрираните почивки на ответника.Оспорва и доводите на ищеца ,че извънредния труд е бил изплащан,вкл. с допълнителен бонус /за всеки календарен месец/ като сочи ,че същият не е бил отчитан като извънреден труд пред инспекцията по труда ,което е нарушение на правилата за отчитането му и е довело до невъзможност да се проследява спазването на годишните лимити за полагането му ,а е накърнило и осигурителните му права ,тъй като 2 този извънреден труд не се отчита за осигурителен стаж.Излага доводи ,че изводите на съда за наличие на неформално въведен от работодателя ненормиран работен ден са правилни,а оплакванията на ищеца са неоснователни .За такива счита и изводите по отношение на нищожността на клаузата за неустойка в трудовия договор ,дублираща тази в договора за квалификация.От своя страна оспорва действителността на клаузата за неустойка ,предвидена в договора за квалификация ,а така също изправността на ищеца по последния ,предвид че оспорва валидността на придобитата квалификация „авиомеханик“.Навежда доводи ,че такава квалификация не съществува ,издаденото удостоверение /сертификат/ за успешно проведен курс е за „авиационен техник“ ,но невярно удостоверява придобиването на такава квалификация,тъй като за нея съществува Държавен образователен стандарт,който не е спазен.Ето защо заключава ,че липсва придобита от ответника в резултат на преминатото обучение квалификация,което представлява пълно неизпълнение на задължението на работодателя по договора за квалификация.

Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното :

Производството пред СРС е образувано въз основа на искова молба ,с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове ,включително в условията на евентуалност :

- с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 234, ал.3, т.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл. 5.3. от договор за квалификация от 03.12.2014г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключване на трудов договор, и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 4773 лв. /след допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор № 1146/09.10.2015г.

- с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал.2 от трудов договор № 1146/09.10.2015г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на договора, и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 4773лв. /допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./ , представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015год.

- с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата от 22913,18 лв., представляваща обезщетение за вреди за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на трудов договор № 1146/09.10.2015г., и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ сумата от 4773 лв. /допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор № 1146/09.10.2015г.

,ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

3

Ищецът твърди ,че сключил с ответника договор за квалификация от 03.12.2014г., по силата на който ответникът се задължил да премине обучение по финансиран от ищеца курс за авиомеханици за нуждите на изпълнение на работата при ищеца, както и да работи по придобитата квалификация при ищеца за срок от 5 години и 5 месеца от датата на влизане в сила на трудов договор. Във връзка с обучението ищецът направил разходи в размер на 12 778 лв. и заплатил на ответника месечни стипендии, които за срока на договора се равнявали на сумата от 5333,77 лв. Ответникът завършил успешно курса за авиомеханици, след което сключил трудов договор с ищеца за работа по придобитата квалификация на 09.10.2015г., в който била включена клауза за неустойка в случай на неизпълнение на задължението на служителя да работи по придобитата квалификация в предвидения срок. На 06.11.2017г. ответникът прекратил трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които ищецът счита за неосъществени.Въз основа на това претендира заплащане на неустойка в размер на 22 913,18лв., формирана като част от уговорената неустойка в чл. 5. 3 от договора за квалификация,съответна на неизпълнената част от задължението на ответника да работи за ищеца по придобитата квалификация за срока от 06.11.2017год. до 12.10.2020год.,ведно с изплатените стипендии в размер на 5 333,77лв. ,евентуално същата сума ,на основание чл.8,ал.2 от трудовия договор , евентуално същата сума се претендира като обезщетение в размер на действително направените разходи от ищеца за обучението на ответника ,включващи и платените стипендии , както и кумулативно съединен иск за обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4773 лв. /след допуснато увеличение размера/.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор ,с който оспорва предявените искове.Оспорва наличието на изискваните от закона реквизити в договор за квалификация. Твърди, че за упражняване на твърдяната квалификация „авиомеханик“, съответно за заеманата от него длъжност се изисква свидетелство за правоспособност, издавано по реда на Наредба №1 от 16.01.2003г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. Навежда твърдения, че след успешното завършване на процесното обучение му е издаден сертификат, удостоверяващ придобиване на квалификация, различна от уговорената с договора от 03.12.2014г. Счита, че трудовото правоотношение е прекратено по вина на работодателя, с оглед на което ответникът се е освободил от отговорността си по договора за квалификация и не дължи претендираното обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, респективно неустойките по договора за квалификация и трудовия договор. Прави възражение за нищожност на неустоечните клаузи, в т.ч. и по отношение уговорения срок за работа по квалификацията за времето над 5 години. Поддържа, че са били налице основанията по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 KT, на които е прекратено трудовото правоотношение между страните, тъй като работодателят в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 КТ е въвел перманентно сумирано отчитане на работното време. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение с довод, че не е съобразен със самоучастието на ответника при финансиране на обучението, както и отработеното време по трудовия договор.