Решение № 488 от 28.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, .........................

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в открито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

МАРИНА

ГЮРОВА

При участието на секретаря Виктория Иванова и прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 953 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод протест от прокурор при СРП срещу Присъда от 20.11.2014г. на СРС, НО, 102 състав по НОХД № 3280/2012г., с която подс. К.С.И. е признат за невиновен в това, че в периода 15.08-20.08.2009г. в гр. София, ж.к. „***“, пред бл. ***, самоволно и не по установения от Закона за собствеността ред (чл. 108 –„собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“), осъществил едно оспорвано от Т.В.Г.чуждо действително право на собственост и ползване на гаражна клетка, находяща се на посоченото място (поставил метална врата и я заключил с катинар), и деянието е немаловажен случай, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 323, ал.1, предл. 2, алт.1 от НК.

В протеста на СРП се излагат аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че при изяснена фактическа обстановка, съдът е направил неверни изводи относно осъществяване на състава на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК. Приема, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за виновността на подс.

И., които се съдържат в показанията на св. Т.Г., А.А., Т.К., С.А.и Т.Ц.. При наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, включително и за неговото авторство приема, че са налице предпоставките на чл. 336, ал.1, т.2, вр. чл. 334,т.2 от НПК за отмяна на постановената присъда и признаване на подс. К.С.И. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание на 12.03.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушване на експертизи.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият К.И., редовно призован, не се явява.

Представителят на СГП поддържа протеста. Намира присъдата за незаконосъобразна, неправилна, поради което предлага на въззивният съд да я отмени. Счита, че в случая са налице всички елементи на състава по чл.323 от НК, а именно – правен спор относно собствеността и ползването на гаражната клетка, като подсъдимият самоволно е осъществил своята претенция, монтирайки метална врата и по този начин е ограничил достъпа на другия претендент в лицето на свидетеля Г.. Според прокурора не се касае за маловажен случай, вземайки предвид стойността на вещта, която е предмет на спорното правоотношение. Не споделя аргумента на СРС, че правният спор е възникнал едва в момента на съставяне на протокол за предупреждение от 27.08.2009г., тъй като от доказателствата е видно, че такъв е установен още към 15.08.2009г., когато виждайки работниците да монтират металната врата, св. Г. е предявил претенциите си и извикал полиция на място. Поради изложеното предлага отмяна на присъдата на СРС и постановяване на нова такава, като по отношение на вида и размера на наказанието намира, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, с оглед значителния период от време, който е изминал при разглеждане на делото и с оглед необремененото съдебно минало.

Защитата на подсъдимия К.И.- адв. Г. моли за отхвърляне на депозирания протест като недоказан и неоснователен. Посочва, че към датата, когато се твърди, че са извършвани самоуправните действия не е имало правен спор. Счита присъдата на СРС за правилна и като такава моли за потвърждаване.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за съществени промени във възприетата фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият К.С.И. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес: гр. София, ул. „Христо ***********1, с ЕГН **********.***, в 09 РУП-СДВР бил получен сигнал за извършване на монтаж на врати на гаражна клетка в ж.к „***”, срещу бл. ***, без позволение на собствениците. На място е била изпратена ППГ-900-1 в състав гл.пол. К.Илиева и пол.С.Стратиев, които установили пред въпросната гаражна клетка свид. Т.Г. и работници по монтажа на вратата. Свид. Г. заявил, че е собственик на гаражната клетка, на която заварените работници монтирали врата, и същият нито е давал съгласие да се поставя такава, нито е продавал гаража на друго лице. На място било установено лицето Л.М., на което било съставено разпореждане на полицейски орган за преустановяване на ремонтно - монтажната дейност на врати на гаражна клетка срещу бл. *** в ж.к. „***” до изясняване на собствеността на гаражната клетка, а страните били насочени да подадат жалби и да представят документи.

На 15.08.2009г. до 09 РУП-СДВР била подадена жалба от свид. Г. без да представи документ, който да удостовери претендираното от него право на собственост върху процесната гаражна клетка.

На 25.08.2009г. свид. Г. депозирал нова жалба до същото РУП със същите искания и твърдения.

На 27.08.2009г., около 11:00 ч. полицейски инспектор Ц. съвместно с мл.пол.инсп.П.посетили спорния имот-гаражна клетка зад бл.*** в ж.к.”***”- 3, като на място установили двете страни - свид. Г. и подс. И.. На свид. Г. и подс. И. били съставени протоколи за полицейско предупреждение да не извършват самоуправни действия и да не се разпореждат с чужда недвижима собственост, да не нарушават установения в страната обществен ред, да спазват законите и всички спорни въпроси да решават по взаимно съгласие или по реда на исковото производство.

С Постановление от 13.10.2009г. било образувано досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и веществени доказателства, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд свидетели Т.Г. (л.25-26 от СП), А.А. (л.26 – 27 от СП), Д.В.(л.27 от СП), Т.К.(л.117-118 от СП), С.А.(л.118 от СП),Т.Ц. (л.118 гръб от СП); писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествието (л.31-32 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествието (л.31-32 от досъд.произв.); писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК - жалби от Т.Г. (л.6, 9, 14 от ДП), разпореждане на полицейски орган (л.13 от ДП), протоколи за полицейско предупреждение, съставени на К.И. и Т.Г. (л.18-19 от ДП), молба от К.И. (л. 20 от ДП), писмо от СО район „***” (л.23 от ДП), снимки от гаражна клетка (л.24-28 от ДП), нотариално заверена декларация (л.29 от ДП), , справка за фирма”М.”АД (л.39- 41 от ДП), справка за лице в АИС”БДС” (л.42-43 от ДП), копие на фактура и квитанция за покупка на гаражна кретка без врата, издадени на лицето Д.В.(л.44-45 от ДП), квитанция и фактура, издадени на Д.В.за транспорт и монтаж на гаражна клетка (л.46-47 от ДП), писмо от „М.”АД (л.49 от ДП), писмо от СО-район „***” (л.52 от ДП), писмо от СГС-ТО с приложено удостоверение за актуално състояние по ф.д. №1473/1990г. със заверени преписи от съдебни решения (л.54-61 от ДП), справка за съдимост (л.62, 117, 120 от ДП., л.9, 66 от СП.), справка АИС”БДС” за лицето К.И. (л.64, 113, 119 от ДП), справка АИС ”БДС” за лицето Л.М.( л. 65 от ДП), копие от решение на СГС-НК, VI-и въззивен състав (л.97-100 от ДП), молба от Т.Г. с приложено копие от сигнал до СРП от същото лице (л.21-22 от СП), копие от фактура, издадена на лицата Т.Г. и А.А.

(л.23 от СП), писмо от МРРБ ДНСК (л.57, 71-72, 78-79, 91-92, 125 от СП), писмо от СО-район”***” (л.58, 93, от СП), справка ГД”ИН”МП (л.74 от СП), писмо от СО Н”АГ” (л.75-76 от СП), молба от Т.Г. с приложени удостоверение изх.№585/12.04.2013г. на САК, издадено на адв.С.Г. за наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три месеца”; решение на ВАС; решение на САС (л.81-89 от СП), писмо от САдвС до СРС с приложени документи (л.103 - 108, 112 от съд.д.), писмо от СО-район „***” с приложени извадки от план за Регулация (л. 127-129 от СП), молба от Т.Г. с приложени: копие от искова молба до СРС-ГО; копия от протоколи от съдебни заседания по гражд.д.№3978/2012г.; копие от СТЕ и допълнителна СТЕ (л. 130-145 от СП), разширена справка за лицето Д.Д.(л.158-159 от СП), молба от Т.Г. с приложено копие от решение на СРС-ГО по гражд.д.№3978/2012г. (л.169-174 от СП) и от веществените доказателства: фотоалбум от огледа на местопроизшествието (л.33-34 от ДП).

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.

В тази връзка въззивният съд отчита, че в мотивите към първоинстанционната присъда коректно са изследвани показанията на св. Г.. Съдът уместно е отчел, че същите допринасят за изясняване на обстоятелствата, свързани с времето и мястото на закупуване на процесната гаражна клетка, начина на транспортиране на същата, местоположението й след монтажа. Следва да се отбележи, че споделеното от него в тази си част напълно кореспондира с показанията на св. А., който потвърждава направената поръчка на гаражни клетки от завод в гр. Горна Оряховица, транспортирането им до гр. София. Освен това, св. А., както и свидетелите К. и А. са категорични, че процесната гаражна клетка е собственост именно на св. Г., сочат мястото, където същата е поставена, уточняват, че св. Г. я е използвал, макар и не постоянно. Съдът кредитира показанията на св. Г., в които съобщава за поведението на подсъдимия и претендирането му на право на собственост върху процесния гараж, както и действията, които предприел в тази насока, а именно монтаж на врата на гаражната клетка.

Подобно на районният съд и настоящият съдебен състав не възприе с доверие споделеното от св. Г., че на 15.08.2009г. подс. К.И. е бил уведомен от служителите на реда да спре монтажа на вратите и това, което е направено да се махне. Това е така, тъй като видно от приложеното по делото разпореждане на полицейски орган /л. 13 от ДП/ е разпоредено на лицето Л.М.да преустанови монтажната дейност на врати на гаражната клетка, като по делото не са налице данни същият да е уведомил подсъдимия И. за разпореждането и оспорването на собствеността над гаражната клетка към този момент.

На следващо място този съд кредитира показанията на свидетелите А., К., А., от които се извеждат данни относно собствеността на процесната гаражна клетка, местоположението й, обстоятелството, че същата почти не е била използвана от св. Г., фактът, че е била без монтирана предна врата. Всички тези свидетели са възприели обстоятелства свързани с извършените действия по монтаж на вратата на гаражната клетка, разговаряли са със св. Г. по този въпрос, като последният ги е уведомил, че друго лице е поставило врати върху гаража и няма достъп до него.

На свой ред СГС кредитира изцяло показанията на св. Т.Ц., макар същият да демонстрира липса на спомен по отношение на факти и обстоятелства, които е възприел при извършената от него проверка. В случая показанията на този свидетел изясняват, че на мястото, където се е намирала гаражната клетка при неговото посещение са извършвани ремонтни дейности, че е имало работници, които са му обяснили, че са наети от друг човек. Свидетелят сочи, че на място е провел разговори с двете страни, което намира потвърждение в приобщените като писмени доказателства протоколи за полицейско предупреждение. Съдът се довери на изложеното от посоченото лице, тъй като информацията, която споделя кореспондира с показанията на св. Г., както и с писмените доказателства, които са приобщени по делото.