Решение № 1014 от 05.08.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1014

05.08.2022 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Десислава Фотева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 834 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД /УМБАЛ-Бургас/, с ЕИК

*********, представлявана от изпълнителния директор – д-р Бойко Миразчийски, против Заповед за налагане на санкции № РД-25-845 от 07.06.2021г., издадена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, с която на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО на заведението-жалбоподател се налагат 8 санкции „финансова неустойка“, всяка от които по 200 /двеста/ лева /общо в размер на 1600 лева/, като се оспорва заповедта изцяло.

С жалбата се иска отмяна на акта, като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че са нарушени материалноправните норми на закона и неговите цели, които са толкова тежки, че водят до нищожност на акта. Изтъква се, че в издадената заповед не е записано в кое от 7-те отделения, в които са настанявани и лекувани пациенти с коронавирусна инфекция е била извършена описаната тематична проверка, респективно в кои точно отделения са били допуснати вменените нарушения. В тази връзка, описанието на мястото на нарушението, посочено като „УМБАЛ-Бургас“АД не е конкретизирано по изискуемия от закона начин. Заявява се, че по смисъла на ЗАНН мястото на нарушението не следва да е определяемо, а точно определено. Навеждат се доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото при липса на конкретизация на мястото на нарушението, самото то оставало неиндивидуализирано. Болницата включвала в състава си 36 отделения, а не се описва в кои точно единици на заведението са допуснати твърдените нарушения и така се нарушава правото на защита на „наказателно отговорното лице“. Твърди се нарушаване и на друг съществен реквизит от посочената норма на ЗАНН, а именно относно датата на извършване на нарушението. В тази връзка, сочи, че не били посочени дати на извършените изследвания на конкретните пациенти, а това имало съществено значение относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи се, че в заповедта е следвало да се посочи точна дата на извършване на деянието- отчитането на отрицателен като резултат тест или въобще липсата на провеждане на такъв тест.

Прави се анализ на понятието „продължено нарушение“ и се изтъква липсата на такова в случая, отново във връзка с приложението на чл.34 от ЗАНН.

На следващо място, изтъква се, че отрицателният резултат от направен PSR тест, както и отчетеният положителен резултат при антигенен тест не изключва наличието на вируса с оглед множеството примери в клиничната практика. Сочи се, че при неправилно провеждане на теста може да се получи както фалшив отрицателен, така и неверен положителен резултат. В тези случаи от решаващо значение са клиничните симптоми на пациента, от които недвусмислено може да се направи извод за наличие на инфекция с коронавирус.

На следващо място, прави се възражение за нарушение и на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, с оглед описанието, че лечебното заведение се представлява от изпълнителния директор, който обаче нямал качеството на „лекуващ лекар“, поради което следвало във всички отделни случаи в заповедта да бъдат посочени имената на „преките извършители“ от съответните отделения, а това не било сторено, поради което заповедта страда и от този процесуален порок.

Релевират се доводи за извършени процесуални нарушения и относно изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като не са налице данни за името, длъжността и местослуженето на съставителя на Протокол № 414 от 09.04.2021г.

Сочи се нарушение и на нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН доколкото в заповедта липсва яснота относно вида на санкцията поради обстоятелството, че в мотивите на всяка една от точките е записано: „стойността на ИЗ… по КП 104 /1200 лева/ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума“, а в същото време в разпоредителната част на заповедта се налагат 8 броя санкции от по 200 лева, а като резултат за наказаното лице оставало неразбираемо каква санкция точно му се налага.

По-нататък в жалбата се сочи, че дейността на оспорващото юридическо лице е съобразена със Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на Министъра на здравеопазването, която по естеството си е нормативен административен акт, а договорът на жалбоподателя с НЗОК е административен договор, по смисъла на чл.19а от АПК. При непълноти в този административен договор следвало да се прилагат заповедите на Министъра на здравеопазването. В тази връзка, разписаното в КП № 104 изискване за провеждане на болнично лечениe на пациенти задължително след наличието на положителен резултат от проведен PSR тест не само, че е в колизия с цитираната министерска заповед, но и нарушава основни принципи закрепени в Закона за здравето и Конституцията на Република България.

В този смисъл, неприемането за болнично лечение на пациенти с негативен резултат от извършен PSR тест или такива само с положителен антигенен тест, каквато е логиката на контролния орган би довело до сериозно разпространяване на заболяването, респективно до увеличаване на смъртността.

Фактът, че резултата от теста е отрицателен сам по себе си не означава, т.е. не е гаранция, че пациентите не са болни от този вирус, предвид обстоятелството, че и двата теста - PSR теста и бързия антигенен тест, за да бъдат достоверни трябва да се направят в последните 48 до 72 часа преди изява на клиничните симптоми или поне 7 дни след евентуален рисков контакт и в първата седмица от изява на клинични симптоми. За разлика от тестовете, клиничните симптоми- висока температура, понижена сатурация, силна кашлица, както и белодробно възпаление /обострен белодробен рисунък/ по данни от рентгенография категорично доказват наличието на инфекция, причинена от коронавирус. По тези съображения, жалбоподателят счита, че не е допуснал нарушение на правила и норми на ЗЗО и НРД за 2020-21г., поради което наложените финансови неустойки са незаконосъобразни. Иска се цялостна отмяна на заповедта.

В съдебно заседание лечебното заведение- жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Депозира и писмени бележки по съществото на спора. Позовава се на нормативна промяна в НРД и по-конкретно изменението на Приложение № 17 към НРД за МД от 2020-22г., което е влязло в сила от 01.04.2021г. и което включва в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 104 освен PSR теста и т.нар бърз тест за инфекцията COVID-19 SARS-CoV-2, какъвто лечебното заведение е използвало. Според тезата на жалбоподателя цитираната норма на НРД, която е променена е процесуална и има обратно действие, като включва възможността тази диагноза да се отчита не само с PSR тест, но и с посочения бърз антигенен тест, какъвто лечебното заведение е използвало.

Позовава се на нормата на чл.142, ал.1 от АПК, която указва, че съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаване на акта. При това положение, към датата на издаване на акта- 07.06.2021г. органът следвало да съобрази изменението на Приложение № 17 към НРД, в сила от 01.04.2021г. Иска се отмяна на заповедта изцяло, като незаконосъобразна и се претендират разноските по делото.

Ответникът по оспорването – Директор на РЗОК – Бургас, се представлява в процеса от упълномощен юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска отхвърляне на оспорването. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 от АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Производството се разглежда за втори път в първоинстанционния съд, след като с Решение № 4766 от 18.05.2022г. на ВАС на РБ по адм. дело № 129 от 2022г. е отменено Решение № 1582 от 22.10.2021г. на АС-гр.Бургас по адм. дело № 1507 по описа на този съд за 2021г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-гр.Бургас.

Дадени са задължителни указания на касационната инстанция, а именно да се изследва въпроса дали констатираните нарушения от Протокол № 414 от 09.04.2021г. на РЗОК-Бургас по т.3.5 и т.3.7 са възпроизведени в заповедта за налагане на санкции, като се изложат мотиви относно представеното Становище 02/259-29 от 26.04.2021г. на Началник отдел ДКИОД в РЗОК, изготвено във връзка с възражението на лечебното заведение от 15.04.2021г. Да се обсъди релевантността към предмета на спора приетия по делото с преписката Протокол за коригиране на ПНСП № 416 от 09.04.2021г. Да се обсъди законосъобразността на констатациите по посочените нарушения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.3.1, т.3.2, т.3.3, т.3.4 и т.3.6 от Протокол № 414 от 09.04.2021г. на РЗОК-Бургас, възпроизведени в оспорената заповед, по отношение на които не са наведени възражения в срока по чл.74, ал.4 от ЗЗО. В заключение, касационната инстанция е указала, че при новото разглеждане съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила и обоснове своите фактически и правни изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Със

Заповед № РД- 25- 335/04.03.2021г., на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО, директорът на РЗОК гр. Бургас наредил да бъде извършена тематична проверка на „УМБАЛ – Бургас“ АД по изпълнение на индивидуален договор № 020607/18.02.2020 към НРД 2020- 22г., със задача: Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м.февруари 2021г. по КП № 104; Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. януари и м. февруари 20201г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; Контрол по справки от РЗОК-Бургас; Определил лицата, които да извършат проверката - двама контрольори към отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността“ и срок за извършването й.

Заповедта била връчена на проверяваното лице на 08.03.2021г.

За резултатите от проверката е съставен протокол № 414/09.04.2021г.

С констатациите на протокола се установява, че:

2.1. ЗОЛ, с ЕГН **********, Д. Г. К. е хоспитализиран на 11.01.21г. с ИЗ № 588. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на пациента не е проведен PSR тест, няма данни за проведен тест и при проверка в Национална информационна система за борба с COVID- 19. Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ - недоказана окончателна диагноза.

На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021г. се състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 558 по КП № 104 /1200лв./получена сума.

2.2 ЗОЛ, с ЕГН**********, Г. Д. Г. е хоспитализирана на 07.02.21г. с ИЗ № 2306. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на пациента не е проведен PSR тест и няма данни за проведен тест и при проверка в Национална информационна система за борба с COVID- 19.

Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ - недоказана окончателна диагноза.

На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021 г. се състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 2306 по КП № 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.