Решение № 261 от 09.03.2023, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 261

Година 09.03.2023 Град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА

2.Димитър

ГАЛЬОВ

Секретаря

Сийка Хардалова

Прокурор

Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 78 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба подадена от „МВМ-97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, мотел „Диневи“, редово жилище № 7, представлявано от управителя М.В.М. против решение № 189/29.09.2022г. постановено по н.а.х.д.№ 108/2022г. по описа на Районен съд Несебър. Счита, че съдебното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на закона, необоснованост и при съществено нарушение на процесуалните правила и прави искане да бъде отменено и постановено друго решение с което да се отмени наказателно постановление № 02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалба и прави искане да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът

– Директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че правилно и законосъобразно на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл.

63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на това задължение е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен състава на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, и за което правоотношение да няма сключен трудов договор, в писмена форма.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че Д.И.К.е предоставял работна сила в полза на „МВМ-97“ ЕООД, по трудово правоотношение, съответно че дружеството е нарушило изискванията на чл.62, ал.1 от КТ да сключи писмен трудов договор, преди постъпването на лицето на работа, като изводите на наказващия орган в този смисъл почиват на предположения.

Не е налице спор по делото, че на 31.08.2021г. при извършената проверка на търговски обект стопанисван от касатора, длъжностните лица са установили на място Д.К., който е извършвал товаро-разтоварни дейности. Спорът по делото е дали той е престирал труд инцидентно, въз основа на граждански договор или е било налице трудово правоотношение, за което няма сключен трудов договор.

В случая, не се установява безспорно наличието на всички характеристиките, които да определят правоотношението между лицето и търговското дружеството, като трудово.

Не е налице спор по делото, че Д.К.е неграмотен, поради което справката-декларация по чл.402 от КТ, не е попълнена лично от него, а от едно от лицата извършили проверката. В справката, макар и да е посочено, че тя е попълнена в присъствието на служители на МВР, не са посочени колко са тези служители и кои, поради което същите не биха могли да бъдат идентифицирани.

Съгласно чл.189, ал.1 от ГПК, частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели.

След като, в случая приложената по делото справка по чл.402 от КТ, не отговаря на изискванията на чл.189, ал.1 от ГПК, то тя няма предвидената от законодателя формална доказателствена сила и не доказва, че материализираното в нея изявление е било направено, тоест не може да послужи за установяване на посочените в нея обстоятелства.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид, че недопустимо справката е била попълнена от длъжностното лице извършващо проверката, като това е следвало да бъде сторено от друго лице, което да няма отношение със страните в производството, за да може да се гарантира неговата безпристрастност.

Въпреки изложеното, следва да се има в предвид и че от тази справка не се установяват всички елементи, които характеризират едно правоотношение като трудово. В този смисъл, в нея не са попълнени „Предприятие/фирма“ в което работи Камчиков, почивните дни седмично, почивки в работни дни. Съответно, посочено е трудово възнаграждение „40 лв на ден“ и дата на постъпване на работа 31.08.2021г., която е и датата на извършване на самата проверка. Така попълнената справка, заедно с представените в хода на съдебното производство граждански договор сключен с лицето и справка за изплатените през годината доходи на физически лица по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, както и ангажираните свидетелски показания на свидетеля Р.Л.(работник в санкционираното дружество), разколебават твърденията, че Д.К.се е намирал в трудово правоотношение с дружеството.

С оглед на изложеното, от ангажираните по делото доказателства, не се установява безспорно, че към датата на констатиране на процесното нарушение, санкционираното дружество е имало качество на работодател на лицето Д.К., като са налични единствено твърдения в този смисъл. В тежест на административнонаказващия орган е да изследва и установи по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението. Съответно в хода на съдебното обжалване той следва да извърши пълно и категорично доказване, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в случая не е сторено.

Ето защо, следва да се приеме, че в случая, не е доказано, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение и неправилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400,00 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №

189/29.09.2022г. постановено по н.а.х.д. № 108/2022г. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-2100033/24.11.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.

ОСЪЖДА Дирекция

“Инспекция по труда“ Бургас да заплати в полза на „МВМ-97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, мотел „Диневи“, редово жилище № 7, представлявано от управителя М.В.М., разноски по делото в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.