Решение № 248 от 10.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ямбол, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 57/1.02.2023 г. на EРС, постановено по гр.д.№ 596/2022 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г./ сумата от 602.29 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –31.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски за съдебното производство в размер на 400 лева и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението, постановяване на ново за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за 1 компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Според въззивника т о в а е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат прис ъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна.

Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че с е поддържа отговора по въззивната жалба и няма доказателствени искания. Счита се, че постановеното от ВКС ТР № 1/2020г. от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. не променя по никакъв начин правните аргументи относно основателността на претенцията на ищеца, тъй като в мотивите на тълкувателното решение е обсъдена разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗМВР единствено в новата й редакция от 10.07.2020 г., следва да се приеме, че същото урежда единствено случаите след изменението на разпоредбата и е приложимо само за тях. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като М. Р. Р. е заемал длъжност в ГПУ Малко Търново при РД „Гранична полиция“ Елхово, ГД „ГП“ – МВР – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът 2 е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 4 8 8 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 4 8 8 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 558 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 70 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 602,29 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като основателна, а постановеното решение като неправилно по следните съображения:

Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа 3 на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това, различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коифициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20г.

4

Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на посоченото тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи даденото от ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния по делото въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в дневен на служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде отменено.