Разпореждане № 125418 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125418 гр. С., 19.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110153273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу В. В. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите както следва:

600 лева - главница по Договор за паричен заем № 603165 от 07.12.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 30,04 лева – възнаградителна лихва по договора за заем

314,96 лева – договорна неустойка за периода от 07.12.2021 г. до 21.01.2022 г.

57,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва 94,50 лева – неустойка начислена еднократно

135 лева – разходи за събиране на вземането

Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

На първо място неустойката в размер на 314,96 лева за непредставяне на поне едно от описаните обезпечения не е уговорена писмено в представения от заявителя договор. На първа страница от него е посочен неустойка в същия размер, но е наречена „такса за експерсно разглеждане“, от друга страна в чл. 7 от договора,на който заявителят се основава 1 в поле 12 от заявлението, не е уговорено задължение за потребителя, за неизпълнение на което се твърди, че се начислява сумата. Ето защо съдът не следва да разглежда искането за заплащане на такава неустойка с оглед неговата валидност.

От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 94,50 лв., като заявителят се позовава на клаузата на чл. 7 от договора за кредит, по силата на която страните се съгласяват относно приложението на Общите условия към договора за кредит, с които кредитополучателят декларира, че е запознат, и на чл. 37 от Общите условия, регламентираща заплащане на такси съгласно Тарифата за таксите на заявителя. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 10% от главницата.

Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане по т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД, за разходи за събиране на просрочено вземане, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Претендираните суми за такса „разходи за събиране на вземането поради забава на плащането“ от друга страна, не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се основават на клаузи, които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за експресно разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител, противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане на заема и неговото принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 544,46 лева при претендиран сбор от 1232,48 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено ведно със съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 204948 от 30.09.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу В. В. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 314,96 лева – договорна неустойка за периода от 07.12.2021 г. до 21.01.2022 г., 94,50 лева – неустойка начислена еднократно, 135 лева – разходи за събиране на вземането по Договор за паричен заем № 603165 от 07.12.2021 г., както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2