Определение № 18977 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18977 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508908 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 22 от Правилник за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба от „ТЕСТ-СЕРВИЗ" ЕООД, ЕИК 040152592 със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.Дианабад, ул.“********, представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника адв.С.Б. от САК, срещу Определение №794/15.07.2025 г., на съдия по вписванията при Софийски районен съд.

С обжалвания акт е постановен отказ да се впише заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията - гр.София с вх. рег. № 15921/10.04.2013г., том 6, акт 149/2013г.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен, като бъде указано на Служба по вписванията да бъде извършено исканото заличаване на ипотеката, поради това, че същата не е била подновена в законовия десет годишен срок.

Изразява несъгласие с доводите на съдията по вписванията, че заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 3, ал. 1 от ПВ за форма на подлежащите на вписвания, отбелязвания и заличавания актове, че подписът на молителя следва да бъде нотариално заверен.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх. №59716/15.07.2025г. и на основание чл.22 от ПВ, жалбоподателят „ТЕСТ-СЕРВИЗ" ЕООД, представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника адв.С.Б. от САК, сезирал Службата по вписвания - гр. София с искане за заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх.№15921 от 10.04.2013г., том 6, а к т 149 за 2013 г., учредена върху посочените в справката на АВп към 02.07.2025г. недвижими имоти на стр.4.

Искането за заличаване е на основание чл.22 от ПВ - поради изтичането на 10 години от вписването на ипотеката без подновяване.

С Определение №794 от 15.07.2025 г. Съдия по вписванията към СРС е отказал да извърши поисканото нотариално удостоверяване, като е приел, че молбата не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 и чл.8, ал.2 от ПВ. За да се произнесе, съдията по вписванията е 1 приел, че молбата за заличаване на договорната ипотека е акт подлежащ на отбелязване и следва подписът на молителя да бъде заверен нотариално, както и не бил представен акт, подлежащ на отбелязване.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания, съгласно чл. 577, ал. 1 от ГПК, постъпила в рамките на законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна по следните съображения

Съгласно чл.172 от ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае десет години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Редът и условията, при които може да бъде заличена вписана ипотека, са уредени в чл.179 ал.1 от ЗЗД, чл.19 и чл.22 от ПВчл. 19 и следв. от Правилника за вписванията, като са уредени четири хипотези на заличаване: 1/ въз основа на писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма; 2/ въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването; 3/ заличаване въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, както и 4 / заличаване след изтичане на десет години, ако не е подновено вписването преди изтичане на срока, каквато хипотеза е налице в настоящия случай. Във всички хипотези на заличаване на вписана ипотека, освен тази по чл. 22 от ПВ, нормативната уредба изисква освен молба, изхождаща от заинтересовано лице, така и представянето на други документи, удостоверяващи настъпването на определени обстоятелства, които обуславят възникване на правото на заличаване. Разпоредбата на чл. 22 от ПВ сочи, че само в хипотезата, при която заличаването се иска поради изтичането на 10 години от датата на вписването, при липса на подновяване, заличаването става по молба на заинтересования, без да е необходимо да се представят каквито и да било доказателства.

В този случай съдията по вписванията е този, който дължи проверка на обстоятелства има ли вписана ипотека, молбата подадена ли е от заинтересовано лице, изтекъл ли е установеният от закона срок и подновено ли е вписването преди изтичането на десет години.

Законодателят не е вменил в задължение на заинтересованото лице, каквото качество несъмнено притежава молителя като собственик на ипотекирания имот, да представят каквито и да било доказателства в охранителното производство по заличаване на ипотека, когато са изтекли 10 години от вписването. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.6 от Тълкувателно решение №7/2012г. на ВКС по т.д. № 7/2012г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съобразно чл.32а ал.1 от ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта.

Следователно отказът за вписване може да е обоснован на съображения за неспазване на формата на акта, като на основание чл.3 от ПВ на вписване подлежат актове в нотариална или нотариално заверена форма, но специален закон може да урежда вписването на акт в обикновена писмена форма.

В случая молбата – заявление вх.рег.№59716/15.07.2025г., с която е сезиран съдията по вписванията, е в обикновена писмена форма, но законово изискване за нотариална заверка на подписа на молителя върху молбата за заличаване не е въведено в разпоредбата на чл.22 от ПВ, а позоваването от съдията по вписванията на чл.3 от ПВ няма отношение към формата на молбата за заличаване.

В хипотезата на чл. 22 от ПВ съгласието на кредитора не се изисква, а единствено следва да е налице изтичането на преклузивен срок от вписването на ипотеката, поради което и липсва правно задължение за молителя да завери нотариално подписа си в молбата по чл. 571 от ГПК, инициираща производство за заличаване на ипотеката. Следва да се има предвид, че молбата, с която се иска заличаването на вписана ипотека, не представлява частен документ по смисъла на 589, ал. 2 от ГПК за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот.

2

В този смисъл неоснователно съдията по вписванията е приел, че молбата не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2 от ПВ, доколкото не е представен оригинал и официално заверен препис или два официално заверени преписа от акта. Разпоредбата на чл.8, ал. 2 от ПВ е приложима в хипотезите на вписването на актовете за недвижими имоти, уредени в глава 2 на ПВ и следва да се прилага към предпоставките за заличаване на вписана ипотека, уредени в самостоятелна глава 4 на ПВ, само при наличието на препращаща норма, каквото не е налице.

В производството по чл. 22 от ПВ молителят не следва да представя други доказателства, включително и за неподновяването на ипотеката, като проверката и преценката в тази връзка следва да бъде извършена от съдията по вписванията. При извършване на служебна проверка от съдията по вписванията, че липсват данни договорната ипотека да е подновена в десетгодишния срок и не е вписана по нов ред, то следва на това основание, с оглед изпълнение на предвидените в закона предпоставки, вписването на договорната ипотека да бъде заличено. В случая, както бе установено, съдията по вписванията не е изложил никакви аргументи относно горните обстоятелства, а е обосновал отказа си с липсата на представен акт подлежащ на вписване, който извод е неправилен.

При горните съображения съдът приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Преписката следва да се върне на съдията по вписванията и при липсата на данни за подновяване на договорната ипотека в срок, респ. ново вписване, съгласно чл. 18, ал. 3 и 4 от ПВ, да я заличи.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №794/15.07.2025 г., постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№59716/15.07.2025г., с което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана с кредитор „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕИК 831558413 в СВ – София с вх.рег.

№15921, том 6, акт №149 от 10.04.2023г. и

ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на необходимите процесуални действия по заявление вх.рег.№ 59716/15.07.2025г., съобразно мотивите в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3