Протоколно определение № 291 от 28.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 311/2024
- Вид
- Протоколно определение № 291
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Веселин Димитров Хаджиев, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 291 гр. П., 27.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Веселин Д. Хаджиев
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600311 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:56 часа се явиха:
На именното повикване в 10:56 часа в залата се явиха:
Обвиняемият К. П. К. се явява лично и с адвокат З. Д., упълномощена от досъдебното производство.
Обвиняемият В. П. В. се явява лично и с адвокат А. М. упълномощен от досъдебното производство.
За Апелативна прокуратура – П. се явява прокурор П..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВАХА се частните
1 въззивни жалби от съдията докладчик.
Адв. Д.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият К.: Също.
Адв. М.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият В.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. М.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи.
Представям и моля да се приемат като доказателства по делото протокол за разпит на свид. В. пред съдия от Окръжен съд Хасково; протокол за разпит на свид. М.; искане до мобилния оператор А1 за представяне на информация, съответно отговор, получен по ДП, постановления за назначаване на ДНК и техническа експертизи; протокол за взимане на представителни проби; постановление за назначаване на химическа експертиза, както и самото заключение на тази експертиза; постановление за оказване съдействие на разследващия орган, докладна записка от инспектор Г.; резултати от изискана информация за движението на л.а. А., на който е извършено претърсване и изземване, от АПИ на 18.06.2024 г., както и на л.а.
П., който е останал аварирал по пътя към С., съгласно показанията на свид.
В.; справка за движението на л.а. М., с рег. № ..., за който е установено, че е бил шофиран от единия от обвиняемите; докладна записка от инсп. Г., заедно с приложен към него диск от камарите на бензиностанция ОМV в С.; докладна записка от инсп. Димитров, с приложен син диск от камера на кръстовище В.А. и 2 огледа на ВД, проведени на 26.06.2024 г. по отношение на предадените дискове.
Адв. Д.: Да се приемат.
Адв. М.: Да се приемат.
2
Съдът, след съвещание счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства, следва да бъде даден ход по същество на делото. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на първоинстанционния съд в частта му, в която спрямо подзащитния ми В. е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно Задържане под стража, като се произнесете с ново такова, с което да му наложите по-лека мярка за неотклонение. Няма да преповтарям аргументите пред първата инстанция, нито тези във въззивната жалба.
На първо място считам, че спрямо подзащитния ми не е налице достатъчна степен на обоснованост, досежно предположението, касаещо участието му въобще в престъплението, в което е обвинен. Тук съм съгласен с констатация на първата инстанция, изведени в абзац 2, изр. 1-во на стр. 11 от протоколното определение, с което приема за установено, че са налице само косвени доказателства спрямо него. Не мога обаче да подкрепя извода в изречение 2-ро от същия абзац, който считам, че не е логически обоснован и оттук се явява произволен. При изследване хода на съжденията на първата инстанция, остава непонятно за мен как тя е достигнала до въпросния извод, а именно за съпричастност на подзащитния ми към извършеното престъпление.
Единствено е доказано, че в определен момент клиентът ми инцидентно е ползвал автомобила А., на който е извършено претърсване, но считам, че заключението, че го ползва постоянно и оттам логическата обосновка на изводите в тази посока, свързващи го с деянието, извършено от другия обвиняем, са напълно произволни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Въпросното МПС има друг собственик, чието мълчание по казуса според мен се тълкува от първата инстанция в ущърб на подзащитния ми.
Това обаче е нормална реакция от страна на въпросния свидетел, доколкото, ако се видят документите, които го касаят, същият е бил задържан със заповед за 24 часа в съответната структура на МВР, като разпитът му само формално 3 е проведен в момент, в който той уж е освободен, но може да се види, че той започва едва 10 мин. след това. Т.е. реално лицето все още се е намирало под опеката на една доста сериозна структура в МВР.
Тук първата инстанция, в цялостната си оценъчна дейност обръща по недопустим начин презумпцията за невиновност спрямо В., като извлича негативи за него от неговото и на коментирания свидетел мълчание, обръщайки я в презумпция за виновност. Считам, че предвид сериозността на ситуацията, в която са попаднали и свидетелят, и подзащитният ми, мълчанието е нормална защитна реакция. Дори клиентът ми да е предоставил автомобила на другия обвиняем, това действие не е незаконно само по себе си, освен това не знаем дали то не е именно по молба на собственика на автомобила. Това че е извършил услуга на някого – да закара една лека кола и да я даде други му, не го прави в никакъв случай съучастник, а по-скоро жертва в случая, доколкото той търпи най-тежката мярка за неотклонение към момента.
Също така следва да се отбележи, че оговорът изобщо не е годно доказателство, когато е изолиран. Т.е. показанията на другия обвиняем не могат да послужат за обосновка на изводите на първата инстанция. Защото показанията на съпроцесника на подзащитния ми, бидейки доста многословни, са и доста логически объркани, въпреки видимото старание на водилия разпита му да ги систематизира. Последното е явно, доколкото въпросният обвиняем не говори така и стилистичната редакция на думите му е видима, като същата е проведена в посока обслужване на обвинителната теза.
Нещо повече – другият обвиняем категорично описва лице с друг външен вид, вкл. и не разпознава подзащитния ми по време на проведеното съответно процесуално действие. В същото време по делото протича лице с подобно описание, фиксирано в един от изготвените фотоалбуми, но то днес не е пред вас.
Що се касае до проведеното разпознаване по снимка от страна на свид. В., интимна приятелка на другия обвиняем, същото от една страна е под въпрос, доколкото е възможно на същата да е подсказано кой да разпознае, от друга, дори да не е опорочено по някакъв начин, тя самата не дава данни да е възприела незаконни действия от какъвто и да е характер от страна на 4 клиента ми.
Считам, че изводите на първата инстанция относно опасността от осуетяване от страна на В. на хода на производството също са произволни, защото стъпват единствено на твърденията на свид. В., че клиентът ми цитирам „й се струвал страшен“, но същата не е изложила никакви факти, които го правят такъв. Не е описала никакво поведение или данни в тази насока, които да са й известни. Едрата физика е плод на биологични фактори, човек се ражда така. В случая, ако се даде вяра на някакви бегли усещания и то изразени от все пак заинтересован от изхода на казуса, макар и косвено свидетел, предвид връзката й с другия обвиняем, то единственият извод, който може да се направи относно оценъчната дейност на първата инстанция, е, че същата се е върнала към отдавна отречените постановки за престъпната личност, изложени в книгата Престъпния човек.
В случая специално показанията на свид. В. трябва да се изследват много критично, защото тя не е привлечена в качеството на обвиняема, а реално има данни за съучастие от нейна страна, много порелевантни, отколкото тези за клиента ми. Известна е практиката на службите, като тази, плод на чиято оперативна дейност е настоящият казус, да притискат свидетели, като им вменяват страх от уличаване в престъпление.
Поради това считам, че тези показания изобщо не могат да бъдат ценени като доказателства по отношение на клиента ми, още повече, че в тях няма конкретни уличаващи действия.
Пред първата инстанция съм коментирал по-подробно показанията на свидетелите полицейски служители, като при тях обобщавам, че трябва да бъде взета под внимание конюнктурната им обусловеност, доколкото всички те са заинтересовани в кариерен план от придаване на тежест на цялостната им дейност, в случая чрез допълнително пришиване на лица към престъпната дейност на другия обвиняем.
Вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо В. е произволна, като обосноваността, която следва да придаде тежест на предположението в случая изцяло отсъства. Тя е необходима, все пак предположението все пак трябва да е обосновано, а не голо.
Считам, че няма достатъчно данни за участието на клиента ми в някаква престъпна дейност и предвид това, моля да му наложите по-лека 5 мярка.
Обвиняемият В. (за лична защита): Уважаеми апелативни съдии, моля за по-лека мярка, тъй като претърпях тежка операция на лигавицата в Турция и също имам дете на една година, което го гледа само жена ми.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, госпожо прокурор, моля да уважите жалбата, с която сме поискали да бъде изменена мярката на моя подзащитен в по-лека.
При вземане на първоначалната мярка задържане под стража съдът следва да изследва задължителните реквизити по чл.63 от НПК дали са налице. Има достатъчно основания за това, че моят клиент има съпричастност към авторството на деянието. Ако прочетете внимателно протокола от съдебното заседание на първоинстанционния съд, ще видите, че и в него не се твърди, че са налице изпълнени останалите две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно, че моят клиент има опасност да се укрие, както и другата хипотеза, че има опасност да извърши ново престъпление. В частната си жалба подробно съм изложила съображения в тази насока и няма да ги преповтарям. Още повече, че досежно това, че същият може да се укрие даже не се сочат от представителя на обвинението.