Решение № 2816 от 14.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110203637 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 92-02-497 от 19.02.2024 г., издадено от главния секретар на Агенцията по вписванията, гр.

София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на „Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК 205066892, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000 лв.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага твърдения, че постановлението е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че била изтекла погасителната давност, както и че обжалваното НП било издадено от некомпетентен орган. В жалбата се твърди още наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на алтернативност се иска намаляване на размера на наказанието. Иска се отмяната на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Събева, която поддържа аргументите в жалбата, иска НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.

При проверка в партидата на дружеството жалбоподтел било установено, че като съдружник в него е вписано чуждестранно юридическо лице Тиера верде с.р.о., регистрирано в Чехия. Поради това обстоятелство, за дружеството жалбоподател е възникнало задължение, съгласно чл. 63, ал. 6, т.

2 ЗМИП, за заявяване на обстоятелствата около действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.

Срокът, в който следвало да бъде изпълнено това задължение, е регламентиран в закона – до 31.05.2019 г. доколкото вписването на посоченото обстоятелство не било заявено в този срок, то свидетелят Д.

Тодорова приела, че е извършено административно нарушение и съставила на „Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК 205066892 АУАН, с който вменила на дружеството извършване на нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар.

9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Актът бил връчен срещу подпис на представител на дружеството.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление (НП) с № 92-02-497 от 19.02.2024 г., издадено от главния секретар на Агенцията по вписванията, гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар. 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на „Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК 205066892, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Д. Тодорова, както и от писмените доказателствени материали, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления 2 районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред, но не и в сроковете, предвидени в ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът счита, че издаденото наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, защото е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която е четири години и половина от датата на извършване на нарушението.

Доколкото в АУАН и в НП се сочи, че то е осъществено на 03.06.2019 г., това означава, че абсолютната давност за преследването и наказването на нарушението изтича на 03.12.2023 г., т.е. към момента на издаването на самото наказателно постановление (19.02.2024 г.) тази давност вече е била изтекла и АНО не е следвало въобще да го издава, а да прекрати административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност.

Този извод на настоящия състав напълно обезсмисля излагането на доводи по приложението на материалното право, защото изтичането на давността е абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, такива не следва да се присъждат.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-497 от 19.02.2024 г., издадено от главния секретар на Агенция по вписванията, гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар. 9, ал.

2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на „Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК 205066892, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на

1000 лв., като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4