Определение № 2652 от 21.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4876/2023
- Вид
- Определение № 2652
- Подписан
- 21.09.2023
- В сила
- 20.09.2023
- Състав
- Атанас Стоилов Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2652 гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанас Ст. Атанасов
Членове:
Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20231100604876 по описа за 2023 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от Б. С. Д. срещу определение от 13.07.2023 г. по НЧД № 9077/2023 г. на СРС, НО, 8-ми състав, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 5.05.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 247/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 34682/2014 г. на СРП.
В жалбата се излагат доводи, че неправилно с обжалваното определение е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, без да се анализира необосноваността на експертизата, въз основа на която е прието, че при осъществяване на деянието лицето, срещу което е водено наказателното производство не е разбирало свойството и значението на извършеното и не е могло да ръководи постъпките си. Предлага се определението на СРС да бъде отменено, да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на СРП с указания за прилагане на закона.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, 1 прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
246, ал. 6 от НПК, от легитимирана страна да атакува определението.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въззивният съдебен състав констатира, че районният съд не е изпълнил в цялост възложените му от разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК задължения да провери обосноваността и правилността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство. Произнасянето от страна на първоинстанционният съд се е изчерпало в голяма степен в преповтаряне на възприетите в постановлението за прекратяване на наказателното производство съображения, без проверка на обосноваността на същите.
Въззивният съдебен състав счита, че и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в определението на първоинстанционния съд за потвърждаването му безкритично е кредитирано заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, без да бъде същото подложено на проверка за обоснованост и без да бъде отчетено, че същото заключение се явява немотивирано и вътрешно противоречиво. В констативно-съобразителната част на същото заключение са обсъдени данни за оплаквания на паметови и езикови нарушения у освидетелствания с „давност от около 5-6 години“, както и писмени данни за хоспитализация през 2020 г. При липса на други времеви ориентири за началото на когнитивни дефицити у освидетелствания, е формиран извод, че по време на инкриминираното деяние освидетелстваният не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.
Прокурорът, произнесъл се с обжалваното пред районния съд постановление, както и първоинстанционният съд не са отчели обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено на 6.07.2014 г., т. е. повече от осем години и половина преди освидетелстването на Г.К. за нуждите на СППЕ и без да съобразят обстоятелството, че в същото заключение въобще не са обсъдени данни за това, че към времето на осъществяване на същото деяние освидетелстваният е страдал от интелектуални или когнитивни дефицити, са 2 възприели изводите в заключението за основания да се приеме липса на вменяемост по време на това осъществяване.
Следвало е, при така допуснатата необоснованост на заключението на СППЕ, в съответствие с изискванията на чл. 153 от НПК да се назначи повторна експертиза, на която да се постави задача да бъде установено какво е било психичното състояние на освидетелствания към 6.07.2014 г. с оглед на събраните по досъдебното производство доказателства, като при необходимост да бъдат събрани и други такива, относими към изясняване на въпроса за вменяемостта на дееца при извършването на инкриминираното деяние. Наличните по делото данни за актуалното здравословно състояние на освидетелствания биха дали основание за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, но само когато по категоричен начин бъде установено, че изключващите вменяемостта обстоятелства са възникнали в конкретен момент след извършване на деянието. При неизясняването на въпроса дали към момента на извършване на деянието лицето, срещу което наказателното производство е водено е било вменяемо, съдът в производството по чл. 243, ал. 5 и сл. не може да измени основанието за прекратяване на наказателното производство, доколкото това правомощие може да бъде упражнено при изяснена в пълнота фактическа обстановка в хода на разследването.
Липсата на доказателствен анализ, съответстващ на изискванията на чл.
14, ал. 1 от НПК за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обуславя незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и на определението на СРС, с което същото постановление е потвърдено. Следва да бъде отменено определението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като делото бъде върнато на прокурора за съобразяване на дадените по-горе указания за приложение на закона.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение от 13.07.2023 г. по НЧД № 9077/2023 г. на СРС, НО, 8-ми състав И ВМЕСТО ТОВА
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 5.05.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 247/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 34682/2014 г. на СРП И ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на разследването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4