Определение № 1650 от 04.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1650 гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002103148 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД (с предходно наименование „Чез разпределение България“ АД) срещу решение № 260677/02.05.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 7825/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 57342/04.03.2020 г. по гр. дело № 10522/2015 г. на Софийския районен съд, дружеството-жалбоподател е осъдено, на основание чл. 200, ал.

1 от КТ, да заплати на ищцата З. В. К. сумата 90 000 лв. и на ищцата В. Х. Л. сумата 70 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания поради смъртта на Х. М. К. – съпруг на първата ищца и баща на втората, настъпила в резултат на осъществена на 13.06.2014 г. трудова злополука в ТП „Изгрев“ – гр. Божурище, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 24.06.2014 г. до окончателното им изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл.

280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулиран следните въпроси: 1) „относно неправилния и незаконосъобразен извод на въззивния съд в обжалваното решение, че независимо от проявената груба небрежност от служителя Х.

М. К., която е единствена причина и води до настъпването на трудовата злополука с него, въззивният съд не прилага обективно и законосъобразно чл. 201, ал. 2 от 1

КТ, съответно въззивният съд в обжалваното решение не определя по-голям от 50 % съпричиняване, съответно не намалява определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците – наследници на служителя Х. М. К., като осъжда „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата З. К. – 90 000 лв. и на ищцата В. Л. – 70 000 лв.“; 2) „длъжен ли е съдът да посочи аргументи, след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото – защо възприема или не възприема дадено експертно заключение, следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респ. защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано, следва ли да се мотивира и обоснове съдът защо възприема или не възприема заключението на вещото лице в приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза по делото“; и 3) „неправилният и незаконосъобразен извод на въззивния съд, който не коригира размера на обезщетението за неимуществени вреди с приспадане на приноса на собственото състояние на болния/пострадалия Х. М.

К.“. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка сочи конкретни съдебни решения.

Насрещната страна – ищците З. К. и В. Л. в отговора си на касационната жалба излагат становище и съображения, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Третото лице – помагач на ответника-касатор – ЗАД „Армеец“ няма качеството на насрещна страна спрямо жалбоподателя и няма право на отговор на касационната жалба, като подаденият такъв съдът приема за писмено становище по нея.

За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като предвид изложените във въззивните жалби доводи е извършил и самостоятелна преценка на доказателства по делото, при обсъждането на които е приел следното:

От влязлото в сила разпореждане от 02.09.2014 г., с което е призната и установена процесната трудова злополука, и протокол от 23.07.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, съдът е приел за установени следните обстоятелства: С допълнително споразумение от 27.04.2007 г. към трудов договор от 06.11.1995 г., сключени с ответното дружество-касатор, Х. К. е преназначен на длъжност „техник, ел. машини и апарати/мерене НН“. В деня на злополуката – 13.06.2014 г., той е бил на работа в Оперативен център „Сливница“, като в група заедно с Росен Т. били изпратени от Йордан Борисов – ръководител на ОЦ „Сливница“, да свалят електромер за експертиза на абонат от гр. Сливница и да измерят с еталон балансов електомер на ТП „Изгрев“ - гр. Божурище.

След приключването на работата в гр. Сливница, тръгнали за гр. Божурище и към 14 часа били пред ТП „Изгрев“ - гр. Божурище, където задачата им е била да извършат проверка на класа на точност с еталон на средство за измерване балансов електромер. За тази цел двамата влезли в трафопоста, разположили еталона за проверка на електромера пред табло 2 ниско напрежение (НН), като при отваряне на вратата на таблото се чул гръм и излазъл пламък от главния прекъсвач, вследствие на което се запалило работното облекло на Х.

К. При извършеното разследване на злополуката било установено още, че извършваната работа е по балансовия електромер, присъединен чрез измервателни трансформатори, без наряд и без изключване на напрежението. При запалването на работното облекло на пострадалия той е получил обгаряния в областта на краката под коляното и показалеца на лявата ръка. Пострадалият е отказал да ползва медицинска помощ, но по-късно на 14.06.2014 г. е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“, където на 23.06.2014 г. е починал, като причината за смъртта е „белодробна тромбоемболия“. С оглед извършената проверка и предоставената информация, разследващата комисия е направила извод, че вероятната причина, провокирала злополуката, е извършване проверка на балансов електромер с еталон, като към него са присъединили измервателните сондиq без изключване на напрежението. Прието е също, че Росен Т. и Х. К. са нарушили разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), на чл. 126, т. 6 от КТ и на т. 3.2 от Инструкция за измерване с еталон от служители на Дирекция „Мерене и управление на данните“ (ИИЕСДМУД). Посочени са и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки: работи по електромери, присъединени чрез измервателни трансформатори, да се извършва с наряд и с изключване на напрежението, както и проверката на измервателни средства с еталон да става, като се изключва напрежението при присъединяване и отсъединяване на измервателните сонди.

От заключението на съдебномедицинската аутопсия на труп от 24.06.2014 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ съдът е установил, че Х. К. е имал термична травма – изгаряне на площ 8 % от общата телесна повърхност от първа, втора и трета степен на лявата ръка и двата долни крайника, състояние след хирургична обработка на раните; масивна стволова белодробна тромбоемболия и тромбоемболия на главните клонове на белодробната артерия; картина на бързо настъпила смърт – тъмна, течна кръв, венозен застой на вътрешните органи и др. Установена е причината за смъртта – острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развили се на базата на масивната белодробна тромбоемболия; същата се явява пряко усложнение на термичната травма и е била с произход – венозна система на долни крайници и малък таз. Установените изгаряния на лявата ръка и двата долни крайника са се дължали на действието на висока температура и можело да се получат по начина, описан в медицинската документация – от термичното действие на електрически ток.

Между установената термична травма и смъртта е налице пряка и непрекъсната причинноследствена връзка.

Въззивният съд е приел, че основното и допълнителното заключение на съдебномедицинска експертиза (СМЕ) по делото, извършена от вещото лице доц. д-р Николай Станчев, са компетентно и обективно изготвени, поради което ги е кредитирал изцяло. От тях съдът също е установил, че между причината за смъртта на Х. К. – белодробната тромбоемболия и причинените при трудовата злополука увреждания – изгарянията на долните крайници и лявата длан, има пряка и непрекъсната причинно3 следствена връзка. Изгарянето на кожата на лявата подбедрица е довело до нараняване на стената и образуване на тромб в лявата подбедрена вена, който впоследствие се е откъснал и тази кръвна запушалка се е придвижила по венозната система (наричана вече ембол) до сърцето и белия дроб, и същевременно нараствайки по обем, е запушила големия главен ствол на белодробната артерия – настъпила е масивна тромбоемболия на белия дроб, от която е настъпила смъртта – бърза, неспасяема смърт.

От представеното по делото удостоверение за наследници съдът е установил, че след смъртта си Х. М. К. е оставил за свои наследници по закон двете ищци: З.

В. К. – съпруга и В. Х. Л. – дъщеря.

С оглед така установената фактическа обстановка, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 200 от КТ за възникване на отговорността на ответника, в качеството му на работодател на пострадалия Х. К., за обезщетяване на ищците на лично претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на последния, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника; трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение; вреда, водеща до неблагоприятни последици – неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение; и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди. В тази връзка въззивният съд е изложил и подробни съображения относно гаранционно-обезпечителния и обективен характер на отговорността на работадателя по чл. 200 от ГПК. Приел е и че в случая характерът на злополуката като трудова и наличието на причинно-следствена връзка между нея и уврежданията са установени с влязлото в сила разпореждане от 02.09.2014 г. Въззивният съд е изложил съображения, че същото представлява индивидуален административен акт, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, с оглед което е приел, че влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.

200 от КТ, и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.

СГС е приел още, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на материална опора, понесени от близките на починалия. В тази връзка, позовавайки се на задължителната тълкувателна съдебна практика, обективирана в т. 2 от ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г., въззивният съд е приел, че ищцата З. К. – съпруга на пострадалия и ищцата В. Л. – дъщеря на пострадалия попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Също като се е позовал на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/4/23.12.1968 г. и на основаната на него практика на ВКС, градският съд е изложил съображения, че справедливостта, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя 4 притежател, както и че принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Въззивният съд е приел, че в процесния случай по делото е установено, че ищците са били в най-близки отношения с техния наследодател Х. К., преживели са изключително тежко неговата смърт, тъй като последния е бил тяхна морална и материална опора. Вземайки предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от внезапната загуба на най-близкия им човек на 58годишна възраст и нелепата му смърт, съдът е приел, че обезщетение в размер 180 000 лв. за ищцата З. К. – преживялата съпруга и в размер 140 000 лв. за ищцата В. Л. – дъщерята на пострадалия, са в съответствие с обществения критерий за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.