Решение № 683 от 13.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110209569 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба № 91-01-535 от 21.06.2021г. по описа на КФН, от ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-493 от 15.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 647, ал. 2, имуществена санкция в размер на 2000 за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юрисконсулт Л. пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и 1 като такова, следва да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК **** срещу Наказателно постановление № Р-10-493 от 15.06.2021г., издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 05.04.2021г. в КФН постъпила по електронен път чрез АИС, жалба с вх.№ 91-02438# 1 от И. В. М. с оплакване за забавено произнасяне от ЗД „Б. И.” АД по претенция с № 2010035248/30.11.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен договор за задължителна застраховака ''ГО'' на автомобилистите, за който е издадена полица № BG/02/120002567638.

По посочената жалба С.А. – ст.експерт в КФН извършила проверка по документи, постъпили от ЗД „Б. И.” АД по искане изх. № 91-02-438/07.04.2021 г.

От представените от застрахователя документи се установява, че на 30.11.2020г. в ЗД „Б. И.” АД е заведено Заявление за щета по застраховака ''ГО'' на МПС № BG/02/120002567638 период на покритие от 10.09.2020г. до 09.09.2021г. от И. М., претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Н. К.” с рег. № ***.

На 30.11.2020г. заедно със заведената претенция , собственикът на увреденото имущество , представил писмени доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер, данни за банкова сметка и талон за годишен технически преглед на автомобила.

На 30.11.2020г. е бил извършен огледи на увредения автомобил и са съставени описи на констатираните увреждания, като била извършена още и калкулацията на щетите.

След посочената дата не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията.

С платежно нареждане от 13.04.2021г. „ЗД Б. И.” АД е изплатило на И. М. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 457,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.

При така установеното на 20.05.2021 г. С.А. съставила АУАН № Р-06401/20.05.2021г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, в присъствието на Н. П. и К. Д. и на упълномощен представител на дружеството, и връчен на последния.

Въз основа на посочения АУАН на 15.06.2021г. било издадено Наказателно постановление N Р-10-493 от 15.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 647, ал. 2, имуществена санкция в размер на 2

2000 за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ е било извършено.

Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Алинея 2 от същия текст сочи на задължение за лицето, пред което е предявена претенцията да определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен. Действията на лицето, пред което е предявена претенцията, следва да бъдат извършени в срока по ал. 1.

Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до три месеца от предявяването на претенцията.

В настоящия случай претенцията е предявена на 30.11.2020г., респективно до 01.03.2021г. включително, застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в ал. 2 на чл. 496 от КЗ.

От събраните доказателства се установи , че дружеството - жалбоподател се е произнесло по претенцията с платежно нареждане от 13.04.2021г., когато е изплатило на И.

3

М. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 457,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.

Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ е фактът, от който произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.

Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната квалификация на нарушението по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация.

Съставът на нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ е един и в закона не са регламентирани по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е повторно.

С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.

Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно.

Съдът намери за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му видно от заповед № з-2/08.01.2021 г. на член на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят С.А. да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл.

639 КЗ.

Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.

АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на описание на повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.

Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от състава на нарушението , респективно има значение за индивидуализацията на наказанието, която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.

4

В тази връзка , следва да се посочи , че видът и размерът на наказанието според чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.

Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, като е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева.

В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т.

51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-290/09.06.2020г., влязло в сила на 12.01.2021г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение, даже напротив. Ангажирани са доказателства , че жалбоподателят е многократно наказван по административен ред и все за нарушение от същия вид.