Определение № 32417 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32417 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107454 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от ищеца, с която моли да се измени решението в частта за разноски.

Твърди, че ищецът не следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски. Излага съображения, че нарушава Правото на ЕС, като е нарушен принципа за ефективно упражняване на права. Излага съображения, че не е налице злоупотреба с право.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че възражението не е мотивирано и правилно съдът е определил процесното възнаграждение. Твърди, че съдът е присъдил разноски на ответника, тъй като ищецът си е оттеглил исковата претенция, поради което следва да понесе отговорността по чл.78, ал.4 ГПК. Позовава се, че ответникът не е дал повод за оттегляне на ИМ, както и че ищецът е подал 25 искови молби срещу същия ответник. Позовава се на чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда да остави без уважение молбата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 1 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай ищецът намаляване разноските на противната страна, които са определени по чл.78, ал.3 ГПК, поради което списък не е необходим. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д.

№2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д.

№1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д.

№2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д.

№755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д.

№407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Актът е съобщен на ищеца на 08.08.2026 г. ( л. от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 24.08.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 17.08.2026 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Съдът приема, че молбата не касае изменение на решението в частта за разноски, тъй като съдът вече се е произнесъл – подробно. Страната иска преразглеждане на въпроса за разноските от същия съдебен състав, което е от прерогативите на инстанционния контрол, а не на съда постановил своя акт.

Не е основателно твърдението на ищеца, че ищецът не следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника. Ищецът е осъден за разноски, тъй като оттегля исковата си претенция и на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски, а не чл.78, ал.3 ГПК, както съдът по технически съображения е написал.

2

Цитираната от ищеца съдебна практика се прилага по отношение на това, когато искът е отхвърлен, поради неоснователност на твърденията за неравноправност на клаузи в потребителски договор. Цитираната съдебна практика от ищеца касае освобождаване на потребителя от заплащане на разноски за противната страна, ако се искът за обявяване на потребителски договор или части него за недействителен (неравноправен, нищожен) е неоснователен. Това е така, за да не се възпира потребителя да упражнява процесуални права. Затова при отхвърлен иск за обявяване на нищожност на договор, поради нарушение на потребителското право, потребителят не дължи разноски, за да няма възпиращ ефект. Но същото не се отнася, когато оттегля исковата си претенция, както е в настоящия случай. Тогава на общо основание потребителят дължи разноски. Същото е посочено и в дела С-714/22, C224/19, С-259/19.

По отношение на твърдението за недобросъвестно, съдът е изложил подробни мотиви, поради което съдът приема, че не следва да ги преповтаря, поради което препраща към тях.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от ищеца с вх. № 257508/17.08.2026 г., с което се иска да се изменени на Решение № 15576/05 .08.2026 г. по гр. д.

№ 7454/2026 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

3

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4