Определение № 127 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502508 по описа за 2023 година Производството е образувано по две жалби, както следва:

1.Частна Жалба Вх.№ 79 381 от 25.10.2023 година от адв.К., като процесуален представител на С. Л. С. против Разпореждане за издаване на ИЛ по гр.дело № 8007/2022 година по описа на ВРС.

В жалбата се сочи, че разпореждането се явява неправилно, т.к. решението на ВРС не е влязло в сила. Настоява се то да бъде отменено.

2.Частна Жалба Вх.№ 81265 от 01.11.2023 година против Разпореждане № 39933 от 19.10.2023 година, с което е била върната подадената частна жалба Вх.№ 70503 от 26.09.2023 година по гр.дело № 8007/2022 година на ВРС.

В тази жалба се излага, че ВРС неправилно е приел, че не са били изпълнени указанията, дадени от него. “Този извод“ според жалбата не можело да бъде споделен, защото не е констатирана налице нередовност на самата жалба. По същество отправеното искане е да се отмени атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато за продължаване на съдо – производствените действия.

Със свое Разпореждане № 48 588 от 15.12.2023 година ВРС е приел, че се касае за злоупотреба с права, поради което е разпоредил делото да се изпрати във ВОС.

За да се произнесе, ВОС намери за установено следното:

Производството по делото е било образувано на 23.06.2022 година по реда на ЗЗДН от страна на С. С. С. против С. Л. С..В хода процеса е бил спиран, като междувременно по отношение на двете страни, които са били в брачен съюз, ВРС е постановил разтрогване на брака – /вж.л.123/.След възобновяване на процеса по ЗЗДН съдът е постановил Решение № 781 от 08.03.2023 година, с което частично е уважил молбата и е задължил С. С.а да 1 се въздържа от насилие, присъдил е и разноски в размер на 600 лева в полза на молителя С., наред с мярката по чл.5 ал.4 от ЗЗДН – глоба в размер на 200 лева.

Видно от материалите по делото С. С., чрез адв.К. е получила СРГ на 21.04.2023 година, като в рамките на срока е била предявена въззивна жалба Вх.№ 32883 от 03.05.2023 година.

С Разпореждане № 17 037 от 09.05.2023 година ВРС е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания изпълнението на които е било задължително за придвижване на жалбата и е предупредил, че при неизпълнение тя ще бъде върната. Съобщението за това е било получено на 07.06.2023 година от адв.К., които обаче в процесуално установения срок не е изпълнил указанията.

С Разпореждане № 23631 от 23.06.2023 година ВРС е върнал жалбата.

Съобщението за това е било връчено на адв.К. на 13.07.2023 година, като на 20.07.2023 година от него е постъпила частна жалба против Разпореждане № 23 631 от 23.06.2023 година. Тя е била оставена без движение с Разпореждане № 28 165 т 25.07.2023 година , като е указано да се внесе сумата от 15 лева по сметка на ВОС и че при неизпълнение, и тази жалба ще бъде върната.

Съобщението за това е било връчено на адв.К. на 22.08.2023 година , но указанията не са били изпълнени и за целта с Разпореждане № 33 666 от 04.09.2023 година ВРС е върнал жалбата против Разпореждане № 23 631 от 23.06.2023 година.

Съобщението за връщане на жалбата с Разпореждане № 33 666 от 0409.2023 година е било връчено на 18.09.2023 година и на 25.09.2023 година / налице е пощенско клеймо/ адв.К. е депозирал нова Частна жалба против Разпореждане № 33 666 от 04.09.2023 година.

С Разпореждане № 36 735 от 27.09.2023 година ВРС е оставил същата без движение, указвайки да се заплати сумата от 15 лева и че при неизпълнение и тази жалба ще бъде върната. Съобщението за това е било получено от адв.К. на 05.10.2023 година и т.к. указанията и тук не са били изпълнени с Разпореждане № 39933 от 19.10.2023 година частната жалба против Разпореждане № 33666 от 04.09.2023 година е била върната.За целта адв.К. е бил уведомен на 24.10.2023 година.На 31.10.2023 година той е депозирал частна жалба против Разпореждане № 39 933 от 19.10.2023 година, с която не посочил нищо ново, освен, че „извода не може да бъде споделен“.

Наред с тази жалба е депозирал и друга – Вх.№ 79 381 от 25.10.2023 година против Разпореждането за издаване на ИЛ.По тази жалба ВРС е произнесъл Разпореждане № 41 419 от 27.10.2023 година, като е оставил жалбата без движение и е дал нарочни указания – да се изясни кога е получена ПДИ, да се внесе сумата от 15 лева по сметка на ВРС и други, като при неизпълнение и тя ще бъде върната.Видно е че това съобщение е било получено от адв.К. на 17.11.2023 година, като указанията са останали неизпълнени, но и липсва произнасяне от страна на ВРС.

Виждането на съда е следното:

По Частна Жалба Вх.№ 81265 от 01.11.2023 година против 2

Разпореждане № 39933 от 19.10.2023 година, с което е била върната подадената частна жалба Вх.№ 70503 от 26.09.2023 година по гр.дело № 8007/2022 година на ВРС.

Според тази жалба извода на ВРС за връщане на Частната жалба „не може да бъде споделен“. Настояването е съдът да отмени това разпореждане и да върне делото за продължаване на съдо - производствените действия.

Прави впечатление, че след произнасяне на решението страните по него са били надлежно уведомени, като процесуалния представител на молителката е предявил въззивна жалба Вх.№ 32883 от 03.05.2023 година. Оттам нататък хронологията е била основно на оставяне без движение, редовно връчване на съобщенията за това, неизпълнение указанията на съда и връщане на жалбите – което е станало трикратно и основно с възражението, че „извода на съда не може да бъде споделен“.

Настоящата съдебна инстанция споделя виждането, че в случая се касае за злоупотреба с права, противно на нормата на чл.3 от ГПК. Според тълкувателната практика на ВКС – конкретно Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията ), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД ). Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между отговорността по чл. 3 и по чл. 78 ГПК.

Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.

Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено, като на страната се укаже, че е изчерпала всички средства за защита. Поредицата от молби и жалби, подавани в продължение на повече от година, противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК, като може да ангажира и деликтната му отговорност.

3

Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ІV г. о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Ето защо, като съобрази факта, че жалбите са оставяне многократно без движение и че нито едно от дадените от ВРС указания не е било изпълнено, настоящата инстанция приема, че Разпореждане № 39933 от 19.10.2023 година, с което е била върната подадената частна жалба Вх.№ 70503 от 26.09.2023 година по гр.дело № 8007/2022 година на ВРС, следва да бъде потвърдено, а молителката С. С.а да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лева по сметка на ВОС.

По Частна Жалба Вх.№ 79 381 от 25.10.2023 година от адв.К., като процесуален представител на С. Л. С. против Разпореждане за издаване на ИЛ по гр.дело № 8007/2022 година по описа на ВРС:

С тази жалба се атакува Разпореждането за издаване на ИЛ, по съображения, че решението по настоящото производство не е влязло в сила.

Видно е от материалите по делото, че и тази жалба е била оставена без движение, като на молителката е бил предоставен процесуално установения срок от 7 дни, в които да изпълни указанията на съда, а именно: да представи доказателства за връчване на ПДИ, да заплати сумата от 15 лева по сметка на ВОС и други. Съобщението за това, което е било изпратено и връчено на адв.К. на 17.11.2023 година, не е било изпълнено, но липсва произнасяне от страна на ВРС, с което и тази жалба се връща, а делото наред с останалите материали е било препратено на ВОС. Ето защо е нужно ВРС по тази жалба да се произнесе и едва след това, ако постъпи жалба да препрати делото на ВОС. По тази причина в тази му част производството следва да бъде прекратено и делото върнато на ВРС за произнасяне – само по Частна Жалба Вх.№ 79 381 от 25.10.2023 година от адв.К., като процесуален представител на С. Л. С. против Разпореждане за издаване на ИЛ по гр.дело № 8007/2022 година по описа на ВРС.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 39933 от 19.10.2023 година, с което е била върната подадената частна жалба Вх.№ 70503 от 26.09.2023 година по гр.дело № 8007/2022 година на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на ВРС за 4 произнасяне по Частна Жалба Вх.№ 79 381 от 25.10.2023 година от адв.К., като процесуален представител на С. Л. С. против Разпореждане за издаване на ИЛ по гр.дело № 8007/2022 година по описа на ВРС.

ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН ********** да заплати в полза на ВОС сумата от 15 лева – д.т. за въззивно обжалване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5