Определение № 302 от 02.05.2024, Районен съд - Оряхово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Оряхово, 02.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.К.С. като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20231460100659 по описа за 2023 година

По делото е постъпила молба вх.№ 1381/04.04.2024 г. от ищеца „П.К.Б.“ с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юр.к.Г. И. П., за изменение на Решение № 49/12.03.2024 г. по гр.дело № 659/2023г. в частта за разноските, като съдът намали присъденото на адв.М. В. М. от АК – Пловдив възнаграждение в заповедното производство и исковото производство по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА от сумата в общ размер на 590.40 лева, на сумата в размер на 400.00 лева предвид разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът е изпратил препис от молбата на насрещната страна,с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл.248, ал.2 от ГПК.

От адв. М. В. М.-АК Пловдив, е постъпил отговор на молбата по чл.248 ГПК вх.№ 1592/15.04.2024 г., с която изразява становище за неоснователност на молбата.

Като подадена в срока за обжалване на решението по чл.248, ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице, молбата от ищеца за изменение на решението в частта за разноските, е допустима, разгледана по същество съдът намира, че е неоснователна по следните съображения:

Размерът на минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай,следва да бъде формирано, съгласно нормата на чл.7,ал.2,т.1от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Нормата на чл.7, ал.7 от цитираната наредба, която регламентира,че за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя поправилата на чл.7, ал.2 на база на половината от стойностите на претендираните суми, е неприложима. Това е така защото, когато е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или заповедта е връчена при условията на фикцията, при предявен иск в преклузивните срокове, заповедното производство прераства в исково такова. Този извод произтича от текста на чл.422, ал.1 от ГПК, че искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Следователно осъществената защита от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде остойностена като за исково производство, при съобразяване на допълнителното действие по подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. Това е така защото, когато е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или заповедта е връчена при условията на фикцията, при предявен иск в преклузивните срокове, заповедното производство прераства в 1 исково такова. Този извод произтича от текста на чл.422, ал.1 от ГПК, че искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Следователно осъществената защита от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде остойностена като към възнаграждението за исково производство в размер на 400.00 лева, следва да се добави възнаграждение за допълнителното действие по подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, което в случая съдът е намерил, че следва да се определи в размер на сумата от 92.00 лева.

Така обсъдената хипотеза е различна от тази, при което длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК и заповедта е обезсилена поради непредявяване на иска. В този случай защитата на длъжника се провежда само в рамките на заповедното производство и същото не се поглъща от последващо исково такова. С оглед стойността на претенциите се следват разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.4 от ГПК в размер на 492.00лв. за цялостната защита по исковото и заповедното производство, каквато е присъдена с решението.В случая върху същата следва да се присъди и с ДДС, тъй като адвокат М. е регистрирано лице по ЗДДС. При определяне на дължимото възнаграждение съдът съобрази, че са извършени действия по проучване на делото, депозиране на възражение и отговор, участие в съдебни заседания и др., като не се налагат изменения в присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА.

С оглед горните мотиви молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от „П.К.Б.“ с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юр.к.Г. И. П. за изменение на Решение № 49/12.03.2024 г. по гр.дело № 659/2023г. в частта за разноските, за намаляване на присъденото на адв.М. В. М. от АК – Пловдив възнаграждение в заповедното производство и исковото производство по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА от сумата в общ размер на 590.40 лева с ДДС, на сумата в размер на 400.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________

2