Решение № 262157 от 01.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 2247 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 283757 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 69193/2018 г. на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от Р.В.К. срещу Г.Б.С. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, резултат от действия на ответника, изразяващи се в подадено на 07.02.2018 г. писмено сведение до ответника И., в което посочил, че ищцата му крещяла, обиждала и го ударила по лицето с торба, пълна със стъкла, с което му причинила рани по лицето, поради което му били направени десет медицински шева, както и предявеният от Р.В.К. срещу Б.Н.И. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, резултат от действия на ответника, изразяващи се в изготвяне на докладна, в която посочил, че ищцата е агресивна и спрямо хората в обкръжението и опасна за живота и здравето както на нейното, така и на другите, поради което има нужда от активно лечение и предложение преписката да бъде изпратена в СРП с мнение за образуване на производство по чл.155 от Закона за здравето.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Р.В.К.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил обстоен анализ на ангажираните по делото доказателства и е основал изводите си на превратно тълкуване на свидетелските показания по делото, като е обсъждал предимно показанията на свидетелката Х., но не и тези на свидетелите Ц.и М., дадени пред наказателния съд. Навежда оплакване, че не е било обсъдено несъответствието между установимата от медицинската документация дата на получено от ответника С. увреждане и посочената от него такава. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на причинно-следствена връзка между действията на ответниците и претърпените от нея вреди. Поддържа, че ако ответникът И. не беше излъгал, че всички свидетели твърдят, че ищцата е наранила ответника С. и ако не беше написал докладна записка с мнение за принудително настаняване на лечение, СРП нямаше да внесе такова искане в съда. Отправя искане обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Г.Б.С..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Б.Н.И.. В проведеното на 08.02.2021 г. открито съдебно заседание пред СГС последният оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и заявените с въззивната жалба оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи към обсъждане на заявените оплаквания относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 23.01.2018 г., минавайки от задния вход на блока, видяла съседа си Г.Б.С., който бил отворил вратата на караваната си и вадел чували от нея. Напомнила му за негово неплатено задължение за ремонт към етажната собственост. В този момент ответникът избухнал, подгонил я, хванал я за коженото палто и започнал да й крещи да не се занимава с него и че щял да я научи да си затваря устата. Твърди, че крещейки, ответникът я удрял с юмрук под палтото, опитал се да я хване за гушата и тогава ищцата започнала да се отбранява и да го отблъсква, без по никакъв начин да го е наранила. По-късно разбрала, че ответникът е подал писмено сведение до младши полицейски инспектор в III РУП на СДВР

– Б.Н.И., в което е твърдял, че ищцата го е ударила с торба стъкла по лицето.

Твърди, че последното не отговаря на истината. От своя страна ответникът Б.Н.И. извършил проверка и изготвил докладна записка, че ищцата е агресивна и опасна за живота и здравето на съседи, живущи във входа, и други около нея, както и за нейното собствено здраве. В резултат на тази докладна записка бил изпратен сигнал до СРП за внасяне на искане в съда ищцата да бъде настанена на принудително лечение. Такова искане било внесено от СРП в съда, по повод на което било образувано ЧНД № 7431/2018 г. на СРС, прекратено с определение на съда от 06.06.2018 г. Ищцата твърди, че в периода от научаване за делото до прекратяването му с определение на съда е изпитвала силно нервно напрежение, не е можела да спи, изпивала е притеснение във връзка с полаганите от нея грижи за нейния възрастен и болен баща на 90 години, считала е, че всичко е организирано с цел да й бъде взет апартаментът, изпитвала е чувство за безнадеждност. Твърди, че е писателка и поетеса с литературни награди, поради което е изживяла допълнително притеснение от евентуалната реакция на нейните колеги и читатели. Излага съображения, че посочените неимуществени вреди е претърпяла в причинна връзка с поведението на ответниците, които, като са знаели, че е психично здрава, са предприели действия с цел да я изкарат психично болна. Моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да й заплати по 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с виновното им и противоправно поведение.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.Б.С..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.Н.И., с който оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че в началото на 2018 г. му било възложено да извърши проверка по преписка с вх. № 227000-1061/18 г. по описа на III РУП-СДВР, пр.пр. № 1138/2018 г. на СРП за възникнал спор и саморазправа между Р.В.К. и Г.Б.С.. В рамките на възложената му проверка снел сведение на Г.Б.С. и извършил разпити на свидетели, като всички тези действия били съгласувани с прекия му ръководител И.П., Началник на група ТП „Възраждане“ при III РУП-СДВР и наблюдаващия прокурор по преписката мл.прокурор И.Й.. Извършвани били периодични доклади на прокурор Й., като преписката била върната с мнение за образуване на ДП, на основание чл.155 от Закона за здравето по искане на мл.прокурор Й..

Основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените от него вреди в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори презумпцията. В тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите съответства на исковата сума.

В случая ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на процесните искове с твърдения за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на двамата ответници, като деянието на ответника Г.С. се изразява в подаване на писмено сведение до младши полицейски инспектор в III РУП на СДВР

– Б.Н.И., в което заявил, че ищцата го е ударила с торба стъкла по лицето, а деянието на ответника Б.И. – в изготвянето на докладна записка, че ищцата е агресивна и опасна за живота и здравето на съседи, живущи във входа, и други около нея, както и за нейното собствено здраве, като в причинна връзка с поведението на двамата ответници ищцата твърди срещу нея да е било образувано производство по чл.155 от Закона за здравето.

С оглед така наведените твърдения следва да се има предвид, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес /в посочения смисъл – решение № 53 от 04.04.2018 по гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС, III ГО; решение № 758 от 11.02.11 г. по гр.д. №1243/2009 г., IV ГО; решение № 245 от 05.11.2014 по гр.д. № 1734/20,14, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

В случая тежестта на доказване се носи от ищцата – тя следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдението си, че ответникът С. е подал жалба срещу нея с твърдения, за които е знаел, че не са верни, с цел да й навреди. Изводите на съда за горните обстоятелства не могат да почиват на предположения, а следва да се основават на анализ и преценка на ангажираните по делото доказателства.

На първо място, не се установява ответникът С. да е подавал жалба срещу ищцата. Видно от преписка № 227000-1061/18 г. на 03 РУП-СДВР, пр.пр. 1138/2018 г. на СРП, приложена към ЧНД № 7431/2018 г. на СРС, НО, приложено към гр.д. № 69193/2018 г. на СРС, ГО, 157 състав, на 24.01.2018 г. ищцата е подала до СРП тъжба срещу Г.С., заявявайки, че на два пъти била нападана от него, като последното нападение било на 23.01.2018 г. около 14:30 часа, когато се срещнали зад блока и му напомнила за негови задължения. Наред с изложените от тъжителката твърдения и неин анализ относно житейската история на ответника, е изразена и позиция, че същият следва да бъде освидетелстван и вкаран в клиника.

В подаденото от Г.С. сведение от 07.02.2018 г. последният е заявил, че на 23.01.2018 г. около 14:00 часа е ремонтирал колата си зад блока, когато към него се приближила Р.К., крещейки му, че трябва да си плати някакви задължения към блока и обиждайки го, че е циганин инвалид, който не може да живее на гърба на хората. Сочи, че я помолил да се дръпне от него, но тя замахнала с торба, в която имало стъкла, и го ударила с нея по лицето, в резултат на което му потекла кръв, обадил се на жена си и тя го закарала в „Пирогов“, като свидетел на инцидента станала фризьорката Валя от техния блок.

Сочи и че седмица след това тъжителката го видяла отново и всичко се повторило, но при втората им среща тя не носела нищо. Сведението на С. е снето във връзка с подадената срещу него тъжба от ищцата. При подаване на същото ответникът не е упражнявал правото си на жалби и сигнали, а правото си на защита по подадената срещу него тъжба от ищцата.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bd8ea04-1ae4-44af-aa12-4233c75f0339