Решение № 7214 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7214 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110151139 по описа за 2024 година

При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени главни положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът "Ф"ЕООД е предявил обективно съединени установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 632,43 лв, представляващи главница по Договор за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г. , сключен между ответника и „Ф” АД, вземанията по които са прехвърлени от кредитора-заемодател в полза на ищцовото дружество по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)от 22.03.2024г. между тях; 82,77 лв, представляващи договорна лихва за периода от 11.06.2018г. до 11.04.2019г.; 663,27 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 11.06.2018г. до 05.04.2024г., и 2 677,69 лв, представляващи неустойка по чл.17 от кредитния договор , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2024г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 22290/2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника

(ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. В заседанието на 11.03.2026г. , в което е даден ход по същество на 1 делото , не се е явил представител на ищеца.

Ответникът Д. Г. П. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 11.10.2024г. отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК.

Обосновава се становище за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на чл.11,ал.1, т.9 и т.10 ЗПК , тъй като посоченият цифрово в договора ГПР не е правилно изчислен и не е реалният ГПР , който е приложен в отношенията мужду страните , доколкото при изчисляването му не е включено като разход уговорената неустойка за непредставянето на обезпечение по чл.17 от договора , а и освен това е налице неяснота относно уговорения ГПР , тъй като в договора не са посочени разходите , които е следвало да бъдат включени в ГПР. Предявени са и възражения за нищожност на договорните клаузи за неустойка и за възнаградителна лихва поради потиворечия със закона и с добрите нрави.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 11.03.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 05.03.2026г. пълномощникът на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 22290/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете .

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Страните по делото не спорят относно сключването и съдържанието на Договор за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г. , сключен между ответника като заемател и „Ф” АД като заемодател. Този договор е представен както от ищеца с исковата молба , така и от ответника с отговора на исковата молба. Съгласно чл.1 и „Ф” АД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 700 лв (главница) за лични нужди (чл.2 от договора).

Според чл.4 от договора ответникът е следвало да върне заема чрез плащане на десет месечни погасителни вноски , всяка в размер на 155,76 лв в конкретни срокове , посочени в погасителния план – Приложение № 1 към договора, платими по банков път или на каса на ЕasyPay. Според чл.4 т.1.5.7. от договора общият размер на всички плащания е 842, 93 лв.

Съгласно чл.4 т.1.5.8. от договора фиксираният лихвен процент по заема е 36% , като 2 лихвата се начислява ежедневно. Според чл.4 т.1.5.9. от договора ГПР е 51,62 % . В чл.4 т.1.5.10. от договора е уговорено , че при забава на което и да е плащане на вноска или на друго задължение заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава. Според чл.17 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора да осигури действието на трето физическо лице , изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски , разходи и неустойки , ИЛИ неотменяема банкова гаранция , съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Ф” АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден , считано от датата , на която банката е получила писмено искане от страна на „Ф” АД за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция следва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според чл.19 от договора третото лице /поръчител/ следва да отговаря седем условия за възраст (21 години), за получаван минимален осигурителен брутен доход (1 500 лв) , за валидно трудово или служебно правоотношение не по-малко от 6 месеца , за липса на просрочени задължения и на други поръчителства , за които следва да представи съответните писмени доказателства , както и да се яви в търговските обекти на заемодателя , за да сключи изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/. В чл.20 от договора е уговорено , че при неизпълнение на задължението по чл.17 от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер н а 1 557, 60 лв, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план , който е неразделна част от договора.

Според установената трайна и безспорна съдебна практика договорни клаузи за неустойка за непредставено обезпечение, като тази по чл.20 от процесния Договор за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г., са нищожни , тъй като плащанията по тях са комулирани с погасителните вноски по заемите , поради което представляват „скрито оскъпяване на кредита” , защото са „добавка към възнаградителната лихва” и „сигурна печалба на кредитора” , и като такива представляват част от общите разходи по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК и чл.19,ал.1 ЗПК , поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите (ГПР) по съответния договор за потребителски кедит, което в конкретния случай не е направено, и това е довело до грешно посочване на размера на ГПР в процесния Договор за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г. , което е нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и е основание на недействителност по смисъла на чл.22 ЗПК на целия кредитен договор.

Посоченият в Договора за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г. размер на ГПР (51,62 %) е непрецизен , тъй като е вписан само като число /процент/ , но без да са посочени конкретните разходи , включени при изчисляването му , каквото е изискването на чл.19,ал.2 ГПК и на установената трайна безспорна съдебна практика. Липсата на изброяване на разходите, включени в ГПР , е самостоятелно нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.

Според приетото в заседанието на 11.03.2026г. неоспорено от страните заключение 3 по съдебно-счетоводната експертиза , при изчисляване на ГПР според изискванията на Приложение № 1 към ЗПК с включване на разхода по чл.20 от Договора за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г.(т.нар. неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) , размерът на действителният ГПР по процесния договор се получава 636,26 % , което означава както нарушение на чл.19 ,ал.4 ЗПК , според който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения, определена с ПМС , така и второ самосотятелно нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК поради невярно посочване в процесния договор на истиниския размер на ГПР.

Съгласно изричната разпоредба на чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК обуславя недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Според чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят – кредитополучател връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът като заемател по недействителен договор за потребителски кредит не дължи претендираните от ищеца акцесорни вземания за договорна лихва в размер на 82,77 лв , за законна лихва за забава в размер на 663,27 лв , за неустойка по чл.20 от договора в размер на 2 677, 69 лв , както и за законна лихва за забава върху главницата за периода от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК до плащането. Това означава , че установителните искове по чл.422 ГПК , които имат за предмет тези акцесорни взамения , са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл.23 ЗПК ответникът е следвало да плати само главницата по недействителния договор за потребителски кредит , която е в размер на 700 лв. Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза към 15.12.2025г. (датата на изготвяне на заключението – б.с.) ответникът е платил по процесния договор общо сумата от 515 лв, която следва да се приспадне от дължимата главница , защото ответникът не дължи лихвени и други акцесорни задължения съгласно чл.23 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. По насотящото дело е представен платежен документ – разписка № 0200028620548650 /24.02.2026г. , от която се установява , че ответникът е платил допълнително и сумата от 185,14 лева , представляваща остатък от главницата по Договора за потребителски кредит № 526403/11.06.2018г. Следователно с тези плащания на обща стойност 700,14 лв (515 лв + 185,14 лв) ответникът е платил изцяло главницата по договора, което означава , ч е задължението му за плащане на главницата по заема е погасено чрез изпълнение (плащане), което обуславя неоснователност и на установителния иск по чл.422 ГПК за главницата от 632, 43 лв , който поради тази причина също следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело, които се изразяват в платения депозит за съдебносчетоводна експертиза ( 450 лв).

Тъй като ответникът е бил представляван по настоящото исково дело от адвокат по 4 реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат възнаграждение в претендирания размер (616,72 лв с ДДС ) , който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство, тъй като претенциите не са уважени.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени разноски за заповеното производство , тъй като не са представени доказателства за осъществени от ответника разходи във връзка със заповедното дело.