Решение № 1652 от 20.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502194 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, уточнена с молба от 30.06.2022г., депозирана от Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З. З., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. П. Т., срещу Решение №821/25.03.2022г. по гр.д. № 3805/21г. по описа на ВРС, 42-ри с-в, поправено с Решение №2819/19.09.2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З. З., ЕГН **********, за осъждане на Н. И. И., ЕГН **********, да заплати сумата 1 870 лв., претендирана като месечна издръжка в полза на малолетното дете Г. Н. И. ЕГН **********, за минал период от 01.06.2020 г. до деня предхождащ датата на завеждане на исковата молба - 16.03.2021 г. вкл.

В жалбата се излага, че са неправилни изводите на съда, че с плащането на издръжка за периода от май 2021г. до февруари 2022г. по 200 лв. месечно е погасено задължението на ответника за издръжка, която съдът е определил на 180 лв. Твърди се и че съдът не е съобразил, че приложените доказателства установяват плащане на издръжка от трето лицебабата Т.П. И., а не от бащата. Освен това сочи, че неясни са мотивите на съда досежно писмените доказателства, въз основа на които е постановено решението, тъй като такива доказателства, касаещи периода преди завеждане на иска, нито са приложени по делото, нито са известни на ищеца, т.е. няма как да са неоспорени. Твърди, че решението е взето при неправилна преценка на доказателствата, поради което и моли да бъде отменено в атакуваната част, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане от Н. И. И., сума от 1 870 лв. – издръжка за минал период от 01.06.2020г. до 16.03.2021г., като бъде присъдена горната сума. Освен това желае да бъде извършен проверка за валидността на цялото решение /и в необжалваната му част, в евентуалност само в обжалваната/. Мотивите на жалбоподателя са, че решението е невалидно, тъй като в него са изложени мотиви по спорната съдебна администрация- иск по чл.127 СК, по която детето не е страна. Направено е искане съдът да 1 се произнесе служебно по валидността на цялото решение и в необжалваната му част, като бъде отменено същото поради липса на мотиви.

В срока за отговор по чл.263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна Н.

И. И..

Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 149 от СК се излагат следните твърдения:

В исковата молба се излага от съжителството на съпружески начала с ответника И. е родена Г. Н. И., род. на ***********. От месец май 2020г. майката и детето са напуснали жилището на бащата, тъй като последният е изгонил майката. Оттогава до подаване на иска майката сама отглежда детето- живеят на квартира срещу наем от 300 лв. месечно. Детето е ученичка, има разходи за учебния процес освен обичайните такива за възрастта му. Майката е била съкратена през периода до февруари 2021г., след което е започнала отново да реализира доходи от 650 лв. месечно. Твърди се, че бащата получава заплата над 1 000 лв. месечно и следва да участва в издръжката на детето, нещо, което той не е правил до настоящия момент. Моли да бъде постановено решение, с което бащата да бъде осъден да заплаща в полза на малолетното си дете сума в размер на 350 лв., считано от подаване на иска до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката. Предявен е и иск за заплащане на издръжка за минал период- от 01.06.2020г.- момента на раздялата, до подаване на исковата молба /уточнен краен период с молбата от 19.04.2021г./ ведно законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК, на 26.05.2021 г. ответникът по делото чрез адв. Р. С. е депозирал отговор на искова молба. Н. И. не оспорва изложеното в исковата молба, че той и майката на общото им дете са във фактическа раздяла. Оспорва, че фактическата раздяла настъпила на 01.06.2020 г. Отрича да в състояние да заплаща издръжка в размер на 350 лв., оспорва твърдението, че от месец юни детето живее при майка си и че тя се грижи за него.

Наведени са възражения противи иска и обстоятелствата на които се основават: Твърди се, че Хр. З. напуснала жилището, в което живели по собствено желание, абсолютно ненадейно.

Предположенията които ответника изказва затова са ,че причините имали финансов характер. Сочи се от ответника, че З. напуснала семейното жилище на 10 -ти април 2020 г., върнала се в края на м. август 2020 г. след това напуснала окончателно през м. октомври 2020 г., а най -разочаровано било детето . Поради тези причини ответника възразява да бъде осъден да заплаща издръжка за минал период от време от 10 -ти април 2020 г. Според ответника така създалата се ситуация го поставила в невъзможност да вижда детето си, тъй като майката го възпрепятствала. Самият ответник не е отрекъл че е трудово ангажира.

Сочи, че работи на трудов договор от 2013 г. във фирма „ Дедракс“ АД с брутно възнаграждение от 800 лв., поради което било невъзможно да плаща издръжка в търсения размер от 350 лв. От м. април 2021 г. твърди ответника, че плащал издръжка с пощенски запис в размер на 180 лв., като занапред можел да изплаща същата до 10 -то число на текущия месец.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните обстоятелството, че ответникът е баща на детето Г. И., а Х. З. е негова майка.

От ангажираните с исковата молба писмени доказателства служебна бележка № 226/10.02.2021г. се установява, че детето Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес ********** е била ученичка в редовна форма на обучение в ОУ Черноризец Храбър във Варна за учебната 2020/2021 г. в трети „ а „клас.

Видно от служебна бележка изх.№ 22/08.02.2021г., Х. З. З., майка и законен 2 представител на детето, заема длъжността „Продавач – консултант „ в „******„ ЕООД по силата на трудов договорза неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв.

От приложените с отговора на исковата молба удостоверения и трудов договор с анекс към него се установява, че ответникът Н. И. И. е в трудово правоотношение с работодателя „Дедракс“ АД , като за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г. включително е получил БТВ от общо 10 433,75 лв. и НТВ от общо 8 888,41 лв. За месеците януари, февруари и март 2021 г. ответникът е получил общо БТВ от 2616,00 лв. и НТВ от общо 2227,98 лв.

От приложените разписки за извършени преводи се установява факта, че чрез „Изи пей“ в полза на детето е била превеждана сумата от 180 лв. с посочено основание издръжка за месеците от април 2021г. до август 2021 г. вкл., за м. септември 2021 г. са били преведени и още 100 лв. за училище на Г. Н. И., а за месеците от октомври до февруари 2022 г. е била превеждана издръжка от по 200 лв. месечно за детето.

Във всички приобщени по делото разписки е вписан вносителя на сумата Т.П. И. – бабата на детето по бащина линия и получател майката и законен представител на детето Х. З. З. .

Събраните гласни доказателства от свидетелката Т. З. – сестра на Х. З. и леля на малолетната Г., се установява, че детето и майката не живеят с ответника от края на месец април 2020г.

Същата свидетелка сочи, че детето Г. е горе[1]долу на 10 г., ходело редовно на училище, в 4-ти клас, учело в училище „Черноризец Храбър“. Детето живее с майка си, която живеела на квартира от месец септември 2020г., защото нямало къде да живее. Наемът на квартирата бил 500 лв., без тока и водата. Майката на Г. работела в един мъжки бутик като продавач-консултант. Свидетелката твърди, че не е наясно с каква заплата е сестра й, но знаела работно й време -от 10 ч. до 18 ч. - всеки път различно, някой път до 19 ч., някой път до 18 ч., събота и неделя почивала. Бащата на детето работел в една печатница, като казвал, че е заплатата му била 1 800 лв. Бащата се грижел за Г. -обаждал й се, вземал я понякога, доколкото знаела и парички й давал, на майката не давал пари за детето. Св. З. пояснява, че бащата не давал издръжка за детето, но не била си сигурна. Свидетелката не знае детето да има здравословни проблеми и да се нуждае от специфични храни. Г. ходела с желание на училище. Свидетелката не знае ответникът да има други имоти освен жилището, в което живее, а сестра й също нямала имоти.

По делото в качество на свидетел е разпитана и майката на ответника- Т.П. И. - баба на Г. И., по бащина линия. Свидетелката Т. И. твърди, че родителите на детето Г. са разделени от м. септември по-миналата година. След раздялата синът й всеки месец пращал издръжка за детето. Когато детето ходело при него на гости, винаги й се давала „някаква паричка“. Лятото Г. била при баба си на село Засмяно, там имали къща с двор, лятото си били там, по-предното лято майка й на Г. била болна, била в болница, после ходила на почивка, после на Кичево било едно известно време и всъщност след тези постоянни раздели, дошъл момента септември месец, докато ответника бил на работа, се изнесла от апартамента. Събрала багаж, багаж на детето, каквото си харесала и се изнесла, докато ответника го нямало вкъщи. Доколкото знаела св. И. - сега майката на детето била на квартира, но те не ходели там, последно видяла внучката си миналата седмица или поминалата седмица, в неделята си ходели до село за 2-3 часа. Св. И. имала жива майка, и по този повод ходели до село детето да види другата баба, след което след два часа прибрали Г..

Свидетелката сочи, че детето Г. скоро ще навърши 11 г., 4-ти клас е в училище „Черноризец Храбър“, а класната ръководителка била жена, като преди редовно бабата по бащина линия вземала внучката си от училище. През 2020 г. св .И. имала магазин за детски дрехи до самото училище, до оградата и всяка вечер тя взимала Г. от училище, т.к. майката на детето била на работа до 19 ч., а бащата работел до 18 ч. и в 16:30 ч. бабата звъняла на госпожата, отивала, взимала Г. да стои при нея в магазина докато някой от родителите й отиде да я 3 прибере, а през съботните дни Г. стояла цял ден при баба си в магазина, когато родителите й са на работа. Детето си учело, ходело на занималня, нямало кой в събота да се грижи за него.

Доколкото св. И. знаела- майката на детето работела в някакъв магазин за дрехи, тя и преди била там, нямала връзка с нея, нямала представа каква е заплатата й. За сина си св. И. сочи, че същият работи в една печатница, от Каменар нагоре, заплатата му бала около 800 лв., живеел в самостоятелен апартамент - този, на който правили ремонт, а свидетелката И. със съпруга й живеели в друг техен апартамент. Твърди, че синът й не виждал редовно Г. – винаги било с някакви уговорки, разправии, заплахи, псувания „на майка, на баща, от страна на Т.“, че щяла да ги унищожава, да съсипва семейството, нямало да видят повече Г., нямало да я чуят. Майката и бащата на детето посочва още веднъж в показанията си св.И., че се разделили септември месец 2020 г., от тогава синът й нямало как да се грижи за детето, като майката не я давала. Единствената грижа на ответника била да се дава издръжка всеки месец. По отношение на издръжката св. И. е пояснила, че тази издръжка започнали да плащат от април - от датата на завеждането на делото, от април до декември по 180 лв., декември месец, когато вдигнали малко заплатите, св.И. казала на сина си вече да започнат да внасяме по 200 лв. до сега, защото вдигнали с 20 лв. заплатата и започнали да внасяме по 200 лв., като междувременно за 15-ти септември изпратили пари, не си спомня - 100 лв. или 200 лв. за училище, защото на майката на детето не й стигали парите. Когато трябвало нещо да се купи на Г., детето отивало при баба си и при дядо си. Св.И. е обяснила, че тя внасяла самата издръжка, понеже синът й бил на работа през деня. Майката на детето държала на датата за издръжката, тя определила дата и в 10 ч. се започвало да се звъни с въпроса :