Решение № 1993 от 07.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№

… гр. София, 07.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 334/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 17 и сл. CMR.

Макар съдът да е дал грешна правна квалификация в доклада по делото, с оглед датата на сключване на процесния застрахователен договор и настъпване на твърдяното събитие и нормата на § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 година, доколкото относимите към предмета на доказване факти са едни и същи, не се налага отмяна хода по същество за изготвяне на нов доклад и указване на доказателствената тежест, тъй като последната е разпределена между страните и с оглед фактите, подлежащи на установяване, при посочената по-горе правна квалификация.

Ищецът „А.Ф.Я.“ АД, регистриран в ТР на Р. Франция с № *****, със седалище и адрес на управление: ***** Нантер седекс, твърди, че са налице предпоставките да се суброгира в правата на застрахования „Б. И.“ Лтд. срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка отговорност на превозвача до размера на платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е сключил със застрахованото лице „Б. И.“ Лтд., възложило международния превоз на товари на изпращача „Г.“, застрахователен договор за имуществено застраховане, в срока на който договор е настъпило застрахователно събитие – покрит риск – недоставени/изгубени стоки по време на превоз /което не е резултат от кражба/.

Сочи, че вредите са настъпили по време на превоз, извършен от Франция до Великобритания (композиция Е 7546/ DF 164YJ) чрез превозвача „И.Т.Е.“ ЕООД с изпращач „Г.“ (Guerlain SA) АД, Франция, и получател „ЕФ.“ Лтд. (ASR Forwarding Ltd.), Великобритания, по възлагане от „Б. И.“ Лтд. (Beauvais International Ltd.) с поръчка от 09.03.2015. Твърди да е заплатил на застрахованото лице „Б. И.“ Лтд. обезщетение по щетата до намалените, съобразно конвенцията, размери. Поради настъпилата суброгация в негова полза, претендира главният ответник „Д.З.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от 77 248 евро, представляваща заплатено от ищеца като застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение за недоставена и изгубена по време на превоз стока – 20 палета козметични продукти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност, при същите твърдения, моли евентуалният ответник „И.Т.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от 77 248 евро, представляваща заплатено от ищеца като застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение за недоставена и изгубена по време на превоз стока – 20 палета козметични продукти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.

Главният ответник „Д.з.“ АД оспорва иска. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като намира за собственик и правоимащо лице „Г.“ АД /Франция/, както и счита, че не е налице твърдяното застрахователно правоотношение, по което да е извършено плащането. Счита всички твърдения в исковата молба за недоказани, както и намира, че не е обезщетено увреденото лице. Оспорва и настъпването на вреда, а при евентуалност - и обстоятелствата, при които се твърди да е настъпила, като счита, че са налице факти, изключващи отговорността на застрахователя – „Д.з.“ АД. Твърди, че в случая липсите са настъпили при обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее и не е налице вина за настъпилото събитие. Твърди и наличието на изключени рискове, освен по т. 17.2, и по чл. Раздел 2, т. 10 от ОУ и т. 13.8. Оспорва и размера на иска. Претендира разноските по делото.

Евентуалният ответник „И.Т.Е.“ ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че не е извършвал превоз на процесните стоки. Твърди и че е било честа практика товар да се доставя и разтоварва на друго от посоченото в имейла/товарителницата място. Твърди и че притежава застраховка, вкл. и за всяка извършена транспортна операция, по която следва да се извърши плащане на обезщетението.

Ищецът носи тежест да докаже наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на транспортни специалисти, действащ към датата на настъпване на събитието, извършване на международен превоз на стоки от застрахования, настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките – покрит застрахователен риск, от което е последвала отговорността на застрахования транспортен специалист за вреди, размер на дължимото застрахователно обезщетение /стойността на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които са следствие от професионалните действия/бездействия на превозвач/, изплащане на обезщетение на правоимащото лице /увредено лице/; наличието на валиден договор за застраховка между ответника застраховател и осъществяващия превоза превозвач – евентуален ответник, настъпилите вреди и техния действителен размер.

Ответниците носят тежест да докажат правопогасяващите и правоизключващите си възражения, твърдените обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Компетентността на българския съд произтича от нормата на чл. 10, раздел 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

По реда на чл. 116 КМЧП, ищецът е основал иска си на правото, приложимо към застрахователния договор между ответниците – българското право. Страните не спорят и съответно, съдът приема за доказани в процеса валидно сключен между праводателя на „Д.з.“ АД и евентуалния ответник „И.Т.Е.“ ЕООД договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, действащ към датата на твърдяното застрахователно събитие /застрахователна полица от 14.11.2014 г. на л. 134/. По силата на този договор ответникът е застраховал отговорността на превозвача – евентуален ответник съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за цялостна или частична липса или повреда на стока от момент на приемането й за превоз до доставката и покрива отговорността на превозвача. Според постановеното решение на ВКС, 2 ТО по т.д. № 2415/2014 година, договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Поради това в приложение № 1 “Видове застраховки“, раздел II, буква А. „Видове застраховки. Рискове“, т.10.2 застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ е посочена като подвид на застраховката „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 213 КЗ/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

На първо място, ищецът следваше да установи своята материалноправна легитимация, а именно, че е застраховател по договор за застраховане с Б. И.

ЛТД /спедитор, с оглед въведените в процеса твърдения/, по която при реализиран покрит риск е заплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице. За отношенията по този застрахователен договор е приложимо френското право /чл. 94, ал. 1 КМЧП, вр. чл. 102/, но страните не спорят за съществуването му и неговия предмет. По делото в тази връзка е представена /л. 143 и сл./ и застрахователна полица – договор № 9999998002436904, в сила от 01.01.2007 година и с дата на сключване 16.02.2007 година /доколкото ищецът сочи, че източник на правата му е застрахователен договор от 17.06.2009 година, която дата е отразена върху документа на л. 159 може да се приеме, че именно това е процесната застраховка със застраховател – ищецът/. Страните не спорят и че съобразно действащото френско право, процесната полица обективира валидно сключен застрахователен договор, поради което и установяване френското права относно тази регламентация по реда на КМЧП не е било необходимо. От представената полица, следователно, се установява сключване на застрахователен договор с ищеца, застрахован, по който е и Б. И. /л. 160/. Тоест, установи се наличието на действително застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и Б. И.. Видно от договора, същият покрива професионалната гражданска отговорност за дейността на шофьор и посредник за сухопътен транспорт, вкл. за щети и загуби на стоки по време на преместване по суша, море или въздух и вкл. закрила при риск от кражба. Предвид уговореното автоматично продължаване в чл. 2 от договора и липса на доказателства и твърдения за прекратяване на договора преди датата на твърдяното застрахователно събитие, съдът намира, че по делото е доказано, че отговорността на Б. И. за липса или кражба на стоки по време на превоз е застрахована при ищеца. Договорът не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК като неавтентичен.

Представено е като доказателство Писмо до „И.Т.Е.“ ЕООД от 21.10.2015 г., според което последното е било поканено да заплати в полза на „А.Ф.Я.“ АД сумата от 77 248 евро във връзка с настъпила кражба на 10.03.2015 г. и плащането от страна на ищеца на обезщетение на застрахования за причинените вреди. Представено е като доказателство по делото и Писмо до „Б.

И.“ Лтд. от 05.06.2015 г., изпратено от „Г.“ АД във връзка с изплащане на обезщетение в размер от 173 312,97 евро. Представен е като доказателство и Формуляр за суброгация и възлагане на права от 01.06.2015 г., изходящ от „Г.“ АД и изпратен до „А.Ф.Я.“ АД. Посочените писмени документи представляват частни такива и в процеса се характеризират единствено с формална доказателствена сила. Същите подлежат на преценка по реда на чл. 12 ГПК и с оглед останалите доказателства по делото и биха имали доказателствена стойност в случай, че удостоверяват неизгоден за някоя от страните факт. Доколкото това не е така /касае е се за водена между неучастващи по делото лица кореспонденция/, а и по делото няма други доказателства, съдът приема за недоказан фактът, че ищецът е заплатил обезщетение на застрахования /или посочено от него лице/ по представения застрахователен договор договор № 9999998002436904 исковата сума или директно на правоимащото по СМР лице – собственик на товара или негов застраховател.

Отделно, представени са доказателствата, които евентуално могат да наведат на извод за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца с посредничеството на С.С.О.по застрахователен договор с „Г.“ АД, какъвто по делото няма представен /предвид представените Извлечение от плащане на застрахователно събитие от 27.05.2015 г. за сумата от 165 312,97 евро в полза на „Г.“ АД във връзка с застрахователно събитие 15006512 от 26.05.2015 г. по полица 980828В и Плащане на щета 15006512 от 26.05.2015 г. за посочената сума, след приспадане на такса от пълния размер от 173 312,97 евро и Дебитно известие от 21.05.2015 г./, но не и за плащане по договора, сключен с Б. И.. Доколкото тези плащания не са оспорени, може да се приеме, че собственикът на товара Г. АД /също безспорен по делото факт/ е получил обезщетение от 173 312,97 евро във връзка със събитие от 10.03.2015 година – кражба на палети по полица

980828В. Няма доказателства, обаче, за връзката между последната и процесния застрахователен договор с Б. И., които да обосноват категоричен извод за плащане по него. Не се доказа и плащането от С.С.О.да е по възлагане на ищеца. Отново следва да се посочи, че представената кореспонденция /в която не се съдържат изходящи от някой от ответниците писма, удостоверяващи неизгоден за страната факт/ не доказва удостоверените в нея обстоятелства и предвид изричното оспорване от ответниците, документите нямат противопоставима доказателствена стойност. Представените платежни документи, също нямат обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените от тях факти, доколкото същите са изрично оспорени от ответниците и не са официални такива. Отделно, никъде в посочените документи и въобще във всички, представени по делото писмени доказателства, извън полицата на л. 143 и сл., последната не е цитирана и не е налице препращане или асоцииране с нея.