Определение № 1756 от 26.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. Велико Търново, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501132 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. С. от град Велико Търново, подадена чрез пълномощника й адвокат Ж. Димова, АК- Хасково, против определение № 1778 от 21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от ищеца срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, установителни искове за нищожност на договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г., на договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г. на основание на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, евентуални установителни искове за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 и на двата договора, поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл. 26, ал. 1, пр.3-то ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 143, т. 5 ЗПП и е прекратено производството по делото в тази му част на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводът на съда, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск предвид наведеното изрично твърдение в исковата молба, че договорите, предмет на исковете, са изпълнен, чрез плащане е неправилен. Сочи се, че изводът на първостепенния съд би бил правен, ако установителните искове са предявени самостоятелно, докато в случая същите са съединени с искове за връщане на даденото по договорите, чиято нищожност се претендира да бъде установена, както и че правото на иск е надлежно упражнено, доколкото е налице абсолютна положителна предпоставка за това- наличието на правен интерес. До съда е обективирано искане за отмяна на обжалваното определение и 1 връщане делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия. съд с указания за продължаване

В срок насрещната страна- „Сити кеш“ ООД в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли определението да бъде потвърдено. Сочата се твърдения, че не е налице правен интерес от предявяване на установителните искове, след като договорите са прекратени, поради предсрочно изпълнение от страна на ищеца, тъй като ответникът не разполага с процесуална възможност да предяви какъвто и да било иск против последния. Счита, че предявяване на иск за установяване нищожност на договор не предполага винаги наличие на правен интерес, тъй като решението не би се отразило положително на правната сфера на ищцата, а това може да се постигне само чрез осъдителен иск.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Окръжен съд Велико Търново, приема за установено следното:

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат Ж. Димова, АК- Хасково е подалa искова молба с която при условията на обективно съединяване са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК по договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г. и по договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г., евентуален установителни искове за нищожност на клауза в т. 6.2- предвидена неустойка от договорите и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца по двата договора за възнаградителни лихви и неустойки.

В срока за отговор ответната страна е обективирала възражение за недопустимост на предявените установителни искове- твърдейки липса на правен интерес, поради изпълнение на задълженията по процесните договори, извейдайки извод, че същите не са действащи такива между страните. Посочено е, че ищеца има интерес единствено от предявяване на осъдителен иск за възстановяване на фактическото и правно положение преди сключване на процесните договори, предвид твърдяната нищожност.

Районният съд е намерил възражението за основателно, посочил е, че твърдението в исковата молба за погасяване чрез плащане на задължения по договора от ищеца имплицитно обуславя приложението на чл. 23 ЗПК, като това изключва правния й интерес да бъде установена нищожността на договорите или на клаузите за неустойка с установителни искове. Мотивира изводите си за недопустимост на предявените установителни искове предвид това, че щом договорите са фактически изпълнен, а след изпълнението и прекратени, то ответникът не може да претендира бъдещо изпълнение, което обезпредметява да се отрича действителността им със силата на пресъдено нещо на решението. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустими предявените от ищеца срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, установителни искове за нищожност на договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г., на договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г. на 2 основание на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, евентуални установителни искове за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 и на двата договора, поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл. 26, ал. 1, пр.3-то ЗЗД, във вр. с чл.

19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 143, т. 5 ЗПП и е прекратил производството по делото в тази му част на основание чл. 130 ГПК.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице- ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска чрез посочване на правопораждащите юридически факти, обстоятелства, въз основа на които се основава искането му, петитум и страни. С исковата молба в конкретния случай са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл.

22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК по договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г. и по договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г., евентуален установителни искове за нищожност на клауза в т. 6.2предвидена неустойка от договорите и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за възстановяване на суми недължимо платени от ищеца по двата договора за възнаградителни лихви и неустойки сключен между ищеца М. А. С. и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД. Че наличието на правен интерес е предпоставка за допустимост за предявяване на установителен иск е ноторно известно обстоятелство, както и че при възможност за защита на спорните права по друг ред- чрез осъдителен иск или конститутивен иск липсва интерес. В процесния случай е налице съединяване на установителни с осъдителни искове, като предвид вида на търсената защита по установителните искове, предметът на осъдителните не обхваща произнасяне със сила на пресъдено нещо спорните обстоятелства, касателно действителността на процесните договори, без значение, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях. Доколкото при постановяване на съдебния си акт по осъдителните искове, съдът действително би обсъдил валидността на договорите, с оглед наведените основания за връщане на процесните сумитеполучени без основание, но изцяло в дискрецията на ищеца е решението как да осъществи защита на претендираните нарушени права, доколко и в конкретния случай ответната страна 3 очевидно оспорва твърденията за недействителност на процесните договори. Твърдението на ищцата, че е платил и съответното признаване от ответната страна на тези обстоятелства не изключват възможността ответната страна или кредиторите й да претенират изпълнение на задължения по договорите, поради което ищецът има интерес спорът, касателно валидността на договорите да бъде установен със сила на пресъдено нещо.

Мотивиран от горното съдът намира, че следва да отмени обжалвано определение като неправилно касателно прекратяване на производството по отношение на иска с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по този иска, а по отношение на иска с квалификация по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като правилно и законосъобразно определението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Велико Търново, трети въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1778 от 21.07.2025 г. постановено по гр. д. № 909/2025 г. по описа Районен съд Велико Търново с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от ищеца срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, установителни искове за нищожност на договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г., на договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г. на основание на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, евентуални установителни искове за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 и на двата договора и е прекратено производството по делото в тази му част, на основание чл. 130 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

Велико

Търново за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. Велико Търново, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501132 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. С. от град Велико Търново, подадена чрез пълномощника й адвокат Ж. Димова, АК- Хасково, против определение № 1778 от 21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 909/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от ищеца срещу „Сити Кеш“ ООД , с ЕИК 202531869, установителни искове за нищожност на договор за паричен заем кредирект № 635394 от 16.02.2022 г., на договор за паричен заем кредирект № 642325 от 28.02.2022 г. на основание на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, евентуални установителни искове за нищожност на клауза за неустойка, предвидена в т. 6.2 и на двата договора, поради наличие на обстоятелства , попадащи в хипотезите на чл. 26, ал. 1, пр.3-то ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 143, т. 5 ЗПП и е прекратено производството по делото в тази му част на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводът на съда, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск предвид наведеното изрично твърдение в исковата молба, че договорите, предмет на исковете, са изпълнен, чрез плащане е неправилен. Сочи се, че изводът на първостепенния съд би бил правен, ако установителните искове са предявени самостоятелно, докато в случая същите са съединени с искове за връщане на даденото по договорите, чиято нищожност се претендира да бъде установена, както и че правото на иск е надлежно упражнено, доколкото е налице абсолютна положителна предпоставка за това- наличието на правен интерес. До съда е обективирано искане за отмяна на обжалваното определение и 1 връщане делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия. съд с указания за продължаване