Акт № 2621 от 03.11.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2621

Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600647 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение № 31 от 16.06.2026 г. постановено по АНД № 291/2025 г., по описа на Районен съд – Р.. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 824325-[рег. номер]/22.04.2025 г., с което на „***“ ЕООД, за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Касаторът поддържа основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди, че нарушението е доказано чрез сравнение на данните от информационните масиви на НАП и представените от дружеството документи. Оспорва позоваването на районния съд на сервизен протокол на „***“ ООД и сочи прекъсвания в работата на ЕСФП на 16, 18 и 19.10.2024 г. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Ответникът по касация „***“ ЕООД, чрез пълномощника си представя писмен отговор, с който оспорва жалбата и иска решението да остане в сила. Сочи, че сервизен протокол на „***“ ООД не е приобщаван по настоящото дело и че описаните в касационната жалба прекъсвания през октомври нямат връзка с посочената от наказващия орган дата 10.11.2024 г.

В съдебното заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт П. П.. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и оспорва отговора по същата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на НПо№ 824325-[рег. номер]/22.04.2025 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от адвокат Б. М.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и поддържа отговора по същата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Р. да бъде оставено в сила, по съображения изложени в отговора по касационната жалба и представени писмени бележки. Претендира разноски съгласно списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение, че решението на Районен съд – Р. следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, наведените в касационната жалба и отговора доводи, както и становищата на страните, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С Наказателно постановление № 824325-[рег. номер]/22.04.2025 г., въз основа на съставен АУАН серия АН № [рег. номер]/30.11.2024 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е наложил на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 27.11.2024 г. проверка в стопанисван от него търговски обект – бензиностанция–газстанция, находяща се в [населено място], на главен път Е79, в който е въведена в експлоатация ЕСФП, модел „ОЙЛ СИС 2.0 Д – KL“, с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 58007859, след съпоставка на представените от дружеството документи с данните в програмните продукти ФУДВ и ИСКГ е установено, че за дата 10.11.2024 г. по АДД № 01000000000008994656, с отразена дата 11.10.2024 г., доставеното количество гориво е 5987,00 л, а отчетеното по нивомерната система количество е 6174,74 л при 15 °C, или е налице разлика от 187,74 л, поради която не може да се определи реално полученото количество гориво. В АУАН проверката в обекта е датирана на 14.11.2024 г. в 12:30 ч., докато в съставения за проверката Протокол № 0159778/27.11.2024 г. и в наказателното постановление същата е посочена като извършена на 27.11.2024 г. в 12:30 ч.

С Решение № 31 от 16.06.2026 г., постановено по АНД № 291/2025 г., предмет на настоящия касационен съдебен контрол, Районен съд – Радомир е отменил наказателното постановление. За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ, приема за установено, че в стопанисвания от „***“ ЕООД обект, бензиностанция–газстанция, находяща се в [населено място], на главен път Е79, е въведена в експлоатация ЕСФП, модел „ОЙЛ СИС 2.0 Д – KL“, с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 58007859, регистрирана в НАП с потвърждение № 4603384/06.12.2022 г. Приема също, че на 27.11.2024 г. служители на НАП извършват проверка в обекта, за която е съставен Протокол № 0159778/27.11.2024 г., като на 30.11.2024 г. дружеството представя изисканите с цитирания протокол документи в офис на НАП. След съпоставка на документите с данните в програмните продукти ФУДВ и ИСКГ, старши инспектор по приходите съставя АУАН серия АН № [рег. номер]/30.11.2024 г., като в акта е отразено, че на дата 10.11.2024 г., по АДД № 01000000000008994656, с посочена дата 11.10.2024 г., доставеното количество гориво е 5987,00 л, а отчетеното по нивомерната система количество е 6174,74 л при 15 °C, или е налице разлика от 187,74 л. Районният съд установява още, че в АУАН проверката е датирана на 14.11.2024 г. в 12:30 ч., докато в съставения за проверката протокол и в последвалото наказателно постановление е посочена датата 27.11.2024 г. в 12:30 ч. Въз основа на акта началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издава процесното НП и налага на дружеството имуществена санкция в размер [рег. номер].

От правна страна районният съд приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на приложимите срокове и изискванията за форма, като при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият състав обаче намира, че обективната страна на вмененото нарушение, по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, не е доказана. Приема, че съпоставката между количеството гориво по документа за доставка и отчетеното от нивомерната система установява несъответствие, но сама по себе си не доказва неизпълнение на задължението за предаване на данни по дистанционна връзка към НАП. Сочи, че контролните органи не са установили, кое е действително доставеното количество гориво, на какво се дължи констатираната разлика и дали тя е резултат от поведение на санкционираното дружество. Районният съд е съобразил и възражението на дружеството, че АДД за доставката на 5987 л гориво се отнася до дата 19.10.2024 г., а не до посочената от административнонаказващия орган дата 10.11.2024 г. Обсъдил е и постъпилото по делото писмо на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД от 11.02.2026 г., удостоверяващо регистрирано непланирано прекъсване на електрозахранването на обекта на 10.11.2024 г. С тези съображения районният съд приема, че нарушението не е доказано от обективна страна и отменя наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция разглежда наведените в жалбата основания и следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По силата на чл. 220 АПК касационният съд се произнася въз основа на фактите, установени от районния съд, като преценява, дали правните му изводи се подкрепят от събраните доказателства.

Нормата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължава лицето, което извършва доставки или продажби на течни горива от търговски обект, да предава по дистанционна връзка на НАП данни, позволяващи определяне на наличните количества горива в резервоарите. В случая наказващият орган е разполагал с данни, както за отчетеното чрез нивомерната система количество, така и за количеството по документа за доставка. Съпоставката им установява несъответствие, но сама по себе си не доказва, че задължението за предаване на данни не е изпълнено или че отчетеното от нивомера количество е невярно. В случая, не е установено чрез други доказателства, кое е действително полученото количество и, на какво се дължи разликата. Изводът на наказващият орган, че документалното количество непременно съответства на действително доставеното, остава недоказан. Не са изложени и установени факти за намеса в измервателната система или за конкретно неизпълнение на задължение при експлоатацията ѝ, довело до спорното отчитане. Отговорността на юридическото лице не предпоставя доказване на умисъл или недобросъвестност, но предпоставя доказване на обективното неизпълнение, за което то е санкционирано. Неизяснената причина за разликата не може да се замести с предположение в ущърб на санкционираното лице.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност по чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, административнонаказващият орган следва да установи по несъмнен начин конкретното обективно неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В случая наличието в информационните масиви на НАП, както на данните от нивомерната система, така и на данните по документа за доставка показва, че информация по дистанционната връзка е постъпила. Установената между двата източника разлика представлява основание за извършване на допълнителна проверка, но не замества доказването на твърдяното нарушение. От самото несъответствие не може да се направи еднозначен извод нито, че дружеството не е предало изискуемите данни, нито че данните от нивомерната система са неправилни, още по-малко че неправилното отчитане се дължи на конкретно действие или бездействие при експлоатацията на системата.

Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на административното нарушение е на административнонаказващия орган и не може да бъде прехвърлена върху санкционираното дружество чрез изискване, то да обясни причината за разликата. За обосноваване на обвинението е било необходимо да се съберат обективни данни, позволяващи да се определи действително доставеното количество и да се провери правилността на отчетеното от ЕСФП и нивомерната система – чрез съпоставка с относимия документ за конкретната доставка, проверка на техническото състояние и работата на системата или други доказателствени източници. Такива доказателства липсват. Наказващият орган е възприел количеството по документа за доставка като действително получено, без да установи това обстоятелство с независими доказателства и е извел нарушението единствено от различието с отчетеното от нивомерната система. При този доказателствен дефицит изводът за осъществено нарушение се основава на предположение, което е недопустимо в административнонаказателното производство. Поради това районният съд правилно е приел, че обективната страна на нарушението не е доказана и е отменил наказателното постановление.

Неоснователно е оплакването, че районният съд е основал решението си на сервизен протокол на „***“ ООД. Съдът не е приел за доказано наличието на конкретна техническа неизправност на ЕСФП, въз основа на такъв протокол. Отмяната на наказателното постановление е обоснована с неизпълнението на задължението на наказващия орган да установи действително доставеното количество гориво и причината за констатираната разлика. Посочените в касационната жалба прекъсвания в работата на ЕСФП на 16, 18 и 19.10.2024 г. се отнасят до различен период. По делото не са представени доказателства, че тези прекъсвания са повлияли върху отчитането на доставката от 10.11.2024 г. или че са причинили констатираната за тази дата разлика между количеството гориво по документа за доставка и количеството, отчетено от нивомерната система. Поради това посочените прекъсвания не доказват нарушението, описано в АУАН и наказателното постановление.