Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 586 от 01.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 546/2024
Вид
Решение № 586
Подписан
01.07.2024
В сила
09.08.2024
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба от ищцата М. В. В., ЕГН: **********, с адрес *****, подадена чрез пълномощника й адв. Борислав Яянков против решение № 244 от 06.02.2024г. по гр.д. № 5080/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК за лишаване на ответника Х. П. Д., ЕГН:

**********, с адрес ****** от родителски права по отношение малолетния син на страните – П.Х.Д., ЕГН: ********** и на основание чл. 59, ал. 8 и 9 във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК е изменен режима на лични отношения, определен с решение № 544/10.02.2020 год. по гр. д.

№ 7907/2019 год. на РС-Бургас, като на бащата Х. П. Д., ЕГН : **********, с адрес: ******, е определено правото на лични контакти с малолетния си син П.Х.Д., ЕГН : ********** в следните периоди: всяка първа и трета сряда и всеки втори петък от месеца от 10.00 до 12.00 ч., и на рождения ден на детето – 06.07 от 10.00 ч. до 11.00 ч.; след като детето започне училищно обучение – всяка първа и трета сряда и всеки втори петък от месеца, от 10.00 ч. до 12.00 ч., ако детето е втора смяна на училище, или от 15.00 ч. до 17.00 ч., ако детето е първа смяна на училище. Срещите между бащата и детето следва да се осъществяват в сградата на Д“СП“ – Бургас, в присъствие на социален работник от административния орган, както и в присъствие на майката на детето – М. В. В., ЕГН: **********, и/или на определено от нея едно пълнолетно лице.

Със същото решение ответникът Х. П. Д. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата М. В. В. направените в първата инстанция разноски в размер от 1085 лева

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, 1 като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. Въззивницата счита, че първоинстанционния съд неправилно и еднопосочно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешния извод, че не са налице лимитативните предпоставки на чл. 132 от СК за уважаване на иска, като възразява, че дори и да се приеме, че няма преки доказателства, че поведението на бащата представлява опасност за детето, такива могат да се изведат по косвен път, като същите са в последователна и логична връзка.

Независимо от това се излага, че е безспорно доказано, че на 25.01.2023г ответникът е причинил лека телесна повреда на детето си, изразяваща се в болка в главата и лицето, без разстройство на здравето, която проявява на бащата неправилно е приета от съда за инцидентна. Възразява се, че се касае за системна агресия, както към детето, така и към майката и родителите й,като освен това се твърди, че детето е ставало свидетел не веднъж на извършено насилие от бащата над майката, което е довело до нарастване на нивата на неговата тревожност,поради което същото е насочено към социална услуга в ЦОП-Бургас.

Излагат се и оплаквания, че съдът не е обсъдил и доказателствата за подадените от майката множество сигнали за противоправното поведение на бащата, като наред с това се счита, че не са обсъдени и всички законови предпоставка за уважаване на исковата в съответствие с цитираната в жалбата съдебна практика. На следващо място се твърди, че съдът е достигнал до погрешния извод, че не е налице системно неплащане на издръжка, като се излага несъгласие с довода на съда, че неплащането на 5 вноски издръжка за една календарна година не е системно неизпълнение. В тази връзка се сочи, че освен за 2023г.,ответникът не е плащал периодично издръжка и за предходните години -2022г. –платил е само 5 вноски и 2021г. – платил е 2 вноски. Предвид тези обстоятелства въззивницата счита, че ответника без основание не е полагал грижа и не е плащал издръжка за детето си, което според въззивницата съставлява дезинтересираност и пренебрегване на родителските задължения от страна на ответника. Наред с това се твърди, че не е обсъдено основанието за лишаване на ответника от родителски права поради обстоятелството, че същият не е в състояние да упражнява пълноценно родителските права върху детето, доколкото той страда от тежка форма на биполярно разстройство /параноидна шизофрения/ и предвид проявите му на спонтанна агресия е в състояние да постави в опасност живота и здравето на детето. На последно място се изразява недоволство относно предявения като алтернативен иск по чл.

59,ал. 8 вр. с чл. 131 от СК, който се твърди, че е уважен не в заявените от ищцата параметри, като се твърди, че така определен същият не е съобразен с поведението на ответника и опасността от живота и здравето на детето. По така изложените съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен иска за лишаване на ответника от родителски права и да се определят мерки на лични отношение на детето с бащата веднъж на два месеца в присъствието на социален работник. Алтернативно се иска изменение на решението само в частта на иска за изменение на родителските права, като се определи режим веднъж на два месеца по два часа в присъствието на социален работник.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Лиляна Ангелова е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Счита за правилно приетото от съда, че ангажираните от ищцата доказателства не могат да обосноват извода,че ответника е проявявал вербално и физическо насилие и, че поведението му представлява особено тежък случай на опасност за детето, още повече, че в случая съдът е изследвал само въведените от ищцата твърдения за инциденти от 2022г. и 2023г. На следващо място се излага, че от събраните по делото доказателства е установено, че бащата упражнявал контакти с детето, но майката е бил тази, която ги е ограничавала, като освен това се сочи,че влошаването на отношенията между страни е било въз основа на заболяването на ответника,като ищцата вместо да се съобразява с него често го е провокирала и обиждала както него,така и неговите близки. В тази връзка се споделя се извода на съда, че не е налице трайно 2 неполагане на грижи от бащата, поради което и предявения иск по чл. 132 от СК се явява неоснователен. Сочи, че доколкото при получаване на съдебните книжа е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ не е имал възможност да представи в първоинстанционното производство доказателства, че е заплащал издръжката. Предвид това представя разписки от 14.12.2022г., 24.01.2023г., 19.06.2023г. 13.10.2023г., 07.11.2023г., 26.08.2023г., 20.09.2023г. и 07.12.2023г. за плащане на месечните издръжки на детето. По подробно изтъкнатите в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.

Окръжна прокуратура-Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М. В. В., с която е предявен иск срещу Х. П. Д. за лишаването му от родителски права по отношение роденото от прекратения им брак малолетното дете П.Х.Д., ЕГН: **********, поради твърдения, че с поведението на бащата представлява особено тежък случай за личността, здравето и възпитанието на детето, и поради това, че като баща ответникът трайно не полага грижи за детето си и не му дава издръжка. При условията на евентуалност ищцата претендира ограничаване на родителските права на ответника по отношение малолетното дете, с искане за изменение на действащия режим на лични отношения с детето, определен съгласно влязло в законна сила съдебно решение от 10.02.2020г., постановено по гр. д. № 7907/2019 г. на РС-Бургас,като се иска определяне на нов режим на лични отношения между бащата и детето, така,че същият да се осъщестява веднъж на два месеца за 2 часа, в присъствието на социален работник.

В исковата си молба ищцата е посочила, че детето П. е родено по време на брака на страните, който е прекратен с развод с решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 7907/2019 г. на РС-Бургас, като по силата на бракоразводното решение съдът е предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение на детето, определил е местоживеенето м у а детето в дома на майката, като на бащата определен е режим на лични контакти с детето, които до навършване на 6- годишна възраст да се осъществяват в присъствие на майката или на определено от нея друго лице, предвид установеното заболяване на бащата – „биполярно афективно разстройство“, както и поради множество криМ.лни прояви и насилие спрямо майката и детето, а след навършване на 6- годишна. възраст от детето в присъствие на майката. Ищцата твърди, че бащата проявявал агресията при всичките му срещи с детето, системно не давал средства за издръжката му, считано от м. януари 2023 год. Посочила е също, че бащата е упражнил физическо насилие над детето на 03.06.2022 г., когато на плажа гр. Бургас е проявил агресията към нея, споделяйки й също, че е натиснал главата на детето под водата в морето, а на 25.01.2023 г. в дома на ищцата ответникът нанесъл удари по главата на детето. Иска за лишаване на бащата от родителски права, а при условията на евентуалност определяне на по-стеснен режим на лични отношения на бащата с детето.

В писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна, с възражения, че не е не е упражнявал твърдяното от майката насилие над сина си, и, че винаги се е стараел да бъде добър и уважителен родител. Заявява, че ищцата го провокирала, като твърдяла е, че той не е биологичният баща на детето и искала той да се откаже от детето си. Излага, че по незначителни поводи майката сигнализирала полицията, не му предавала детето в определения от съда режим на 3 лични отношения и ограничавала срещите му с детето, както и тези с бабата по бащина линия. Като неверни са оспорени твърденията на майката, че ответникът не е плащал издръжка за детето си. По подробно изложените в писмения отговор съображения ответникът счита, че не са налице предпоставките за лишаване или ограничаване родителските му права по отношението на детето му, нито за изменение на мерките за лични отношения с него, определени с бракоразводното решение.

Дирекция „Социално подпомагане“ –Бургас представя социален доклад по чл. 15,ал.

6 от ЗЗДет. В съдебно заседание не изпраща представител. Не изразява конкретно становище по предявените искове.

Районна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност на исковете.

С първоинстанционното решение, районният съд е отхвърлил иска на бащата за предоставяне на родителките права по отношение на детето Х.. За да постанови обжалваното решение районният съд е развил доводи, че от влизане в законна сила на брачното решение – 30.12.2022г. до предаване на детето на майката на 25.04.2023г. е М.л много кратък период, през който не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна досежно родителя, който вече е определен от съда да упражнява родителски права.

Липсва произнасяне по останалите искове, касаещи промяна на местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество от фактическа страна, съдът намира следното: