Решение № 13 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000148 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 14 от 21.05.2025 г. , поправено и допълнено с Решение № 30 от 30.09.2025 г., по търговско дело № 20232300900070 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол е отхвърлен искът на „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ АД, регистрирано в Република Турция, със седалище гр. Б., кв. „К. М. Б. Йолу“, ул. „К. Ел.“ № 6, със съдебен адрес гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 85, ет. 1, ап. 2 - адв. С. Д. против „Нева Тайл“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул.

„Пирот“№ 5 за заплащане на сумата от 65342,21 лева, представляваща неотчетена стойност на стоки, предоставени по договор за консигнация съгласно Фактура № IHR2021-000000888 от 02.12.2021г., Фактура № IHR2021-000000893 от 03.12.2021г Фактура № IHR2022-000000130 от 03.08.2022г., Фактура № IНR2022-000000137 от 18.08.2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 8000,77 лева за периода от 16.01.2022 г. до 31.07.2023 г. и законната лихва от завеждането на делото на 06.11.2023 г. до окончателно изплащане.

Отхвърлянето на претенцията по отношение на главницата от 61592,40 лева е поради уважаване на възражение за съдебно прихващане с 1 насрещно вземане за комисиони по договора, за които били издадени фактури през периода 01.01.2021 г.- 31.12.2022 г.

Ищецът „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“АД е подал въззивна жалба, с която моли за отмяна на решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Между страните действително имало сключен договор за консигнация, въз основа на който ищецът предал на ответника стоки (керамични плочки) на обща стойност 65342,21 лева (33 408,60 евро) по четири фактури, издадени през периода 02.12.2021 г. – 18.08.2022 г.

Ответникът не оспорвал, че стоката не е платена. Неправилно било уважено възражението му за прихващане със стойността на комисиони за предходни доставки. Въпреки изслушаната съдебноикономическа експертиза (основно и допълнително заключение), не било установено съществуването на такива насрещни вземания.

Нямало разногласие по въпроса, че между страните били установени трайни търговски взаимоотношения, във връзка с които ответникът издавал фактури за дължимите комисионни възнаграждения. От изслушаната експертиза обаче било видно, че всички възникнали в тази връзка насрещни вземания били прихванати за сметка на задълженията за стойността на други доставки по договора. Било установено също, че ответникът водел нередовно счетоводство. Съдът тълкувал заключенията на вещото лице неправилно.

Освен това той допуснал съществено процесуално нарушение като не допуснал допълнителни задачи към експертизата, формулирани с молбата на ищеца, представена в проведеното на 09.05.2025 г. открито съдебно заседание.

Затова се настоява тези задачи да бъдат допуснати във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Ответникът „Нева Тайл“ЕООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Изразил е становище в подкрепа на обжалваното решение.

Правилно било извършено прихващане на главните вземания по предявения иск с насрещните вземания на ответника за комисионни възнаграждения. Не било вярно, че последният водел нередовно счетоводство. От допълнителното заключението на вещото лице ставало ясно, че насрещните вземания са надлежно осчетоводени. Нямало данни те да са погасени извънсъдебно.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 17.12.2025 г. Със същия акт е отхвърлено искането на жалбоподателя за допускане на експертиза във въззивното производство, 2 като е прието, че не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

По същество съдът съобразява следното:

Ищецът „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ АД е предявил иск по чл. 355 от ТЗ за осъждане на ответника „Нева Тайл“ ЕООД да му заплати сумата от 65342,21 лева (33408,94 евро), представляваща неотчетена стойност по доставки на стоки (керамични плочки) по договор за консигнация съгласно Фактура № IHR2021-000000888 от 02.12.2021г., Фактура № IHR2021000000893 от 03.12.2021г., Фактура № IHR2022-000000130 от 03.08.2022г. и Фактура № IНR2022-000000137 от 18.08.2022 г. ведно с мораторна лихва в размер на 8000,77 лева за периода от 16.01.2022 г. до 31.07.2023 г. и законната лихва от завеждането на делото на 06.11.2023 г. до окончателно изплащане.

Цитираните фактури ведно с опаковъчните списъци към тях са приложени към исковата молба (л. 7 – 23 от делото на ОС).

Няма спор, че доставките по фактурите са били извършени на ответника не като краен клиент по продажбена сделка, а по договор за консигнация срещу заплащане на комисионно възнаграждение.

Ответникът е признал валидното възникване на предявеното вземане за главници на стойност 65342,21 лева (33408,94 евро), но счита, че то е частично погасено чрез плащане и е редуцирано до размера от 61592,40 лева (31491,69 евро). Предявил е и възражение за прихващане на цялото вземане с насрещни вземания за комисиони по договора на обща стойност 85449,52 лева (43689,65 евро) за реализирани доставки през периода 21.10.2020 г. – 31.01.2022 г. вкл. За комисионните възнаграждения са издадени 23 фактури през периода от 29.01.2021 г. до 31.10.2022 г. вкл.

За непогасените чрез съдебното прихващане комисиони е предявен насрещен иск, но той е бил отделен за разглеждане в друго производство.

Към основния и допълнителния отговор на ответника са приложени преписи от издадените за комисионите фактури, написани на английски и на български език. Те са били връчени на ищеца на 13.05.2024 г., който е възразил само по приемането на документите на английски език. Посочил е най-общо, че не дължи комисионни възнаграждения, тъй като отношенията между страните били уредени.

Според основното заключение по изслушаната пред първоинстанционния съд икономическа експертиза доставките по процесните фактури са извършени. Вещото лице е потвърдило, че фактурите за 3 комисионните възнаграждения са надлежно осчетоводени и от двете страни, но е вметнало, че ищецът бил извършил прихващания (съгл. представена от него таблична справка), в резултат на което тези възнаграждения били погасени (виж отговора по т. 3). В отговора по т. 4 експертът е отбелязал, че ответникът от своя страна бил съставил отделен протокол за прихващане, но нямало данни за връчването му на другата страна.

Допълнителното заключение на експертизата е в смисъл, че при ответника били осчетоводени доставки на стоки на обща стойност 226035,37 евро (442086,75 лева) съгласно издадени през периода 11.01.2021 г. 18.08.2022 г. 40 фактури (сред които и процесните четири). При ответника били осчетоводени погасителни плащания на обща стойност 194543,68 евро (380494,35 лева), извършени през периода 10.03.2021 г. - 17.08.2022 г. Вещото лице е потвърдило осчетоводяването на фактурите за комисиони.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че по процесните фактури е останал дължим остатък от 31491,69 евро (61592,40 лева), но е отхвърлил претенцията за заплащането му като е уважил възражението за съдебно прихващане с насрещните вземания на ответника за комисионни възнаграждения.

Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи за отхвърляне на иска като отбелязва следното:

Ответникът „Нева Тайл“ ЕООД признава валидното възникване на задълженията му за заплащане на равностойността на доставките по процесните четири фактури в размер на 33408,94 евро (65342,21 лева). Няма убедителни доказателства за погасяването на тези задължения чрез плащане.

Допълнителната икономическа експертиза е изследвала осчетоводени само при ответника погасителни плащания на обща стойност 194543,68 евро (380494,35 лева), извършени през периода 10.03.2021 г. до 17.08.2022 г. Не е категорично изяснено дали плащанията се отнасят за някаква част от процесните фактури.

При това положение е необходимо да се обсъди предявеното възражение за съдебно прихващане с насрещни вземания за дължими от ищеца „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ АД комисиони на обща стойност 43689,65 евро (85449,52 лева).

Самият ищец е приложил справка (л.29 – 46 от делото на ОС), в която са отразени фактурираните от ответника комисионни възнаграждения на обща стойност 43689,65 евро. Те са изчислени по единични ставки на 4 квадратен метър доставени керамични плочки. Изложеното кореспондира с показанията на свидетеля Вл. Д., воден от ответника. От тях и от приложената към исковата молба имейл кореспонденция може да се съди, че забавянето на фактурирането на комисионите е станало именно по молба на ищеца.

Общите изявления на ищцовата страна, че задълженията за заплащане на комисионните възнаграждения били погасени чрез извънсъдебни прихващания, са крайно недостатъчни. Пред първата инстанция ищецът е следвало да поясни недвусмислено как точно и с кои свои вземания е извършил прихващанията. Той обаче не е сторил това. Коментираният пропуск няма как да бъде преодолян чрез поставяне на задачи към експертиза.

Не следва друго от приетите заключения на вещото лице, които не внасят конкретика по въпроса.

Предвид изложеното следва да се приеме, че насрещните вземания на ответника за комисионни възнаграждения са годен обект на съдебно прихващане.

Затова претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 65342,21 лева (33408,94 евро) за неотчетени доставки по процесните четири фактури, издадени между 02.12.2021г. и 18.08.2022г., следва да се отхвърли изцяло поради съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника за комисиони по договора на обща стойност 85449,52 лева (43689,65 евро) за реализирани доставки през периода 21.10.2020 г. – 31.01.2022 г. вкл. съгл. 23 фактури, издадени през периода от 29.01.2021 г. до 31.10.2022 г. вкл. Прихващането има действието по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.

С тази мотиви следва да бъде потвърдено отхвърлянето на иска.

Обжалваното решение следва да се отмени само в частта относно произнасянето по възражението за съдебно прихващане, което не е било уважено изцяло.

Съдът присъжда в полза на въззиваемия ответник разноски за адвокат пред настоящата инстанция в размер на 3236,48 евро (6330 лева).

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 14 от 21.05.2025 г. , поправено и допълнено с Решение № 30 от 30.09.2025 г., по търговско дело № 20232300900070 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА относно 5 произнасянето по възражението за съдебно прихващане и ПОСТАНОВЯВА, че отхвърлянето на иска на „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ АД за главницата от 65342,21 лева (33408,94 евро) е поради съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника „Нева Тайл“ ЕООД за комисиони по сключения между страните договор за консигнация на обща стойност 85449,52 лева (43689,65 евро) за реализирани доставки на стоки през периода от 21.10.2020 г. до 31.01.2022 г. вкл. съгласно 23 фактури, издадени през периода от 29.01.2021 г. до 31.10.2022 г. вкл.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 21.05.2025 г. , поправено и допълнено с Решение № 30 от 30.09.2025 г., по търговско дело № 20232300900070 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Ямбол В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА „Термал Серамик Санаи Ве Тиджарет“ АД, регистрирано в Република Турция, със седалище гр. Б., кв. „К. М. Б. Йолу“, ул. „К. Ел.“ № 6, със съдебен адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. 1, ап. 2 - адв. С. Д. да заплати на „Нева Тайл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул. „Пирот“№ 5 разноски пред въззивната инстанция в размер на 3236,48 евро (три хиляди двеста тридесет и шест евро и четиридесет и осем евроцента).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________