Решение № 954 от 21.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. В., 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110107726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по повод предявени от Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“С.“ *** срещу „К. Л. Г.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “Е.

М.“ ****, с която са заявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва 19400лв. /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./, представляваща дължима главница по Договор за заем от 01.09.2020г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 17.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3190лева/след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./ представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2020г. до 16.06.2022г. вкл.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 01.09.2020г. сключил с ответното дружество чрез управителя му – К. Н. А. договор за заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който му предоставил 20000лева, със задължение сумата да бъде върната на 01.11.2020г. След като срокът на договора изтекъл, ищецът се свързал с управителя на дружеството, като последният обяснил, че се намира в затруднено финансово положение и помолил за отсрочка. Ищецът отново го потърсил на 01.12.2020г., но отново нямало резултат. Твърди, че понастоящем въпреки настъпилия падеж на задължението за връщане на сумата, изпълнение на това задължение не е последвало. Неизпълнението на договорното задължение на ответника обосновава интереса от заявяване претенцията пред съда. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 15.03.2023г., като редовно призованият ответник по седалище и адрес на управление по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

1

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.240, ал.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за заем и реално предаване на процесната сума на ответника.

Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга, същата се явява доказана по основание. Тя е заявена за периода от 02.11.2020г. до 16.06.2022г. вкл., в размер на 3190лева. Претенцията не е оспорена от ответника по размер, а след изчислението й от съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява доказана и по размер.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 932лева държавна такса и 9800лева платено адв.възнаграждение.

Независимо, че са налице доказателства за плащане на сумата за адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и въпреки липсата на възражение за прекомерност, настоящият съд намира, че размерът на така платеното адв. възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и сторените по него процесуални действия подаване на искова молба и явяване в едно с.з., влиза в особено противоречие с принципа за добросъвестност при упражняване на процесуалните права заложен в чл. 3 ГПК. При положение, че цената на иска възлиза на 22590лева, ползването на правна защита на стойност 9800лева и съответно възлагането й в цялост в тежест на ответника /само защото не се е явил в единственото по делото о.с.з. и не възразил по размера й/ противоречи на морала и добрите нрави. По тези съображения, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на минималния такъв предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, т.е. сумата от 2433лева. Така общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 3365лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К. Л. Г.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

“Е. М.“ **** да заплати на Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“С.“ *** сумите, както следва: 19400лв., представляваща дължима главница по Договор за заем от 2

01.09.2020г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3190лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2020г. до 16.06.2022г. вкл., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „К. Л. Г.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Р. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 3365лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3