Решение № 260151 от 12.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6215/2020
- Вид
- Решение № 260151
- Подписан
- 12.01.2022
- В сила
- 12.01.2022
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 298 · Търговски закон
- чл. 342 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
№……....... гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV – Б състав, в публичното заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. д. № 6215 по описа за 2020 г. на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 83467/08.05.2020 г. по гр. д. № 38836/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав е признато за установено по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 203,78 лв., представляваща цена за предоставени телекомуникационни услуги по договор за мобилни услуги № *********/10.08.2013 г., договор за мобилни услуги № *********/07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № 60817622/07.12.2013 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № *******и договор за лизинг от 07.02.2015 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/08.07.2015 г., за която са издадени фактури № № **********/10.01.2016 г., **********/10.02.2016 г., **********/10.03.2016 г., **********/10.05.2016 г., ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 86778/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, като е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД против Р.Д.Д. за установяване съществуване на вземане за сумата от 733,76 лв., представляваща общ размер на вземанe за неустойкa при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и лизингови вноски по договор за лизинг от 07.02.2015 г. съгласно фактура № **********/10.05.2016 г.
(629,45 лв. – неустойка и 104,31 лв. – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual), ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 86778/2017 г. по описа на СРС, 138 състав. Със същото решение е осъдена Р.Д.Д. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 215,18 лв. – разноски по делото.
Против решението в частта, с която е отхвърлен искът на „Т.Б.“ ЕАД за признаване за установено, че ответницата Р.Д.Д. му дължи сумата от 104,31 лв., съставляваща девет незаплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10.04.2016 г. – 07.01.2017 г., дължими въз основа на Договор за лизинг от 07.02.2015 г., начислени по фактура № **********/10.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2017 г. до окончателното плащане на вземането, е постъпила въззивна жалба вх. № 5060276/26.05.2020 г. от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, чрез адвокат З.Ц.. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част - постановено по непредявен иск, евентуално за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се немотивираност на решението в обжалваната част, постановяване в противоречие с фактическата обстановка по делото и необсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не е ясно въз основа на какви обстоятелства съдът е приел, че искът за незаплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски представлява иск за неустойка при разваляне/прекратяване на договора за лизинг, необоснован е изводът за неравноправност, съответно - нищожност на клаузата от договора за лизинг – чл.
12, ал. 2 от Общите условия (ОУ) за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Въззивникът поддържа, че не се твърди разваляне на последния с едностранно писмено волеизявление и прекратяване на лизинговото правоотношение.
Поради неплащане на падежа, договорът за лизинг е бил обявен за предсрочно изискуем, като неплатените вноски по размер се установяват от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Сочи се, че районният съд е дал погрешна правна квалификация на спорните материални права – ищецът не е твърдял разваляне на договора за лизинг и не е претендирал неустойка, уговорена при разваляне на лизингов договор, а само е изложил твърдения за наличие на правоотношение, породено от лизингов договор, неточно (забавено) изпълнение на изискуеми периодични задължения за лизингови вноски, което е обусловило настъпването на предсрочна изикуемост на оставащите непадежирали лизингови вноски до края на срока на действие на договора, съответно е претендирал вземания от обявена предсрочна изискуемост на договор за лизинг. В тази връзка се твърди, че СРС е излязъл извън обхвата на съдебна защита, зададена от ищеца и е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Евентуално се поддържа неправилност на извода, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски по процесния договор за лизинг имала характер на неустойка при разваляне.
Чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, с който ответницата е била запозната, не предвижда материалноправните предпоставки за възникване на неустоечно задължение, което да се определя в размер на всички вноски до края на договора, а материалноправни предпоставки за настъпване на „предсрочна изискуемост“, като практиката, на която се е позовал районният съд е неотносима в случая. Неправилно е приложен материалният закон, като не е проведено разграничение между правните последици от обявяването на предсрочната изискуемост и развалянето на договор, с позоваване на практика на ВКС. Освен това, отдадената под лизинг вещ не е била върната на лизингодателя, поради което обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на вещта не би довело до допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя. Излагат се и доводи, че дори да не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е бил длъжен да съобрази, че към датата на приключване на устните състезания всички вноски по процесния неразвален договор за лизинг са падежирали и са станали изискуеми. Предвид изложеното се моли за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално за отмяната му като неправилно и за уважаване на иска за сумата от 104,31 лв., ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5080562/25.06.2020 г., подаден от ответницата Р.Д.Д., чрез адвокат К.М.. Изложени са съображения за неоснователност на подадената жалба. Според въззиваемата страна не е налице произнасяне по непредявен иск, което да обуславя недопустимост на решението, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че претенцията на ищеца за предсрочно изискуеми лизингови вноски има неустоечен характер и в този смисъл е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като има санкционен характер и е налице условие за неоснователно обогатяване на лизингодателя. От друга страна е налице неравноправна клауза, уговорена във вреда на потребителя, какъвто е ответницата. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно, законосъобразно и обосновано.
Първоинстанционното решение в частите, с които е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Р.Д.Д. дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 203,78 лв., представляваща цена за предоставени телекомуникационни услуги по договор за мобилни услуги № *********/10.08.2013 г., договор за мобилни услуги № *********/ 07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № 60817622/07.12.2013 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № *******и договор за лизинг от 07.02.2015 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/08.07.2015 г., за която сума са издадени фактури № **********/10.01.2016 г., № **********/10.02.2016 г., № **********/10.03.2016 г., № **********/10.05.2016 г., ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 86778/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, както и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД против Р.Д. за установяване съществуване на вземане за сумата от 629,45 лв., представляваща вземанe за неустойкa при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги съгласно фактура № **********/10.05.2016 г., ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 86778/2017 г. по описа на СРС, 138 състав, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на въззивното производство е единствено частта от решението на СРС, с която е отхвърлен предявеният от ищеца по реда на чл.
422 ГПК установителен иск за стойност на лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от 07.02.2015 г. в общ размер на 104,31 лв. – девет предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 11,59 лв. всяка.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2016793/13.06.2018 г. на „Т.Б.“ ЕАД срещу Р.Д.Д., с която ищцовото дружество е поискало да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата от 937,54 лв., представляваща общ размер на непогасени задължения за предоставени телекомуникационни услуги по договор за мобилни услуги № *********/10.08.2013 г., договор за мобилни услуги № *********/07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № *********/07.12.2013 г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/ 07.12.2013 г., договор за мобилни услуги № *********/07.02.2015 г. и договор за лизинг от 07.02.2015 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/08.07.2015 г., за които задължения са издадени фактури № № **********/10.01.2016 г., **********/10.02.2016 г., **********/10.03.2016 г., **********/10.05.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.02.2018 г. по ч. гр. д. № 86778/2017 г. по описа на СРС, 138 състав. Ищецът навежда твърдения, че с ответницата сключили договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, изпълнил задълженията си по тях. Във връзка с предмета на спора пред въззивната инстанция в исковата молба са наведени твърдения, че на 07.02.2015 г. между Р.Д. и „Т.Б.“ ЕАД е сключен Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване мобилно устройство “Samsung”, модел
“Galaxy Grand Neo Plus Dual”, с обща лизингова цена в размер на 266,57 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 11,59 лв. с ДДС. Ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени ѝ в посочените по – горе фактури, издадени в периода м. януари 2016 г. – м. май 2016 г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени с клиента. Поддържа се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги поради изпадане в забава на ответницата, на последната била издадена фактура № **********/10.05.2016 г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номера ******* (по договор за мобилни услуги № *********/07.12.2013 г. и допълнително споразумение от 08.07.2015 г.) и ********** (по договор за мобилни услуги № *********/07.02.2015 г.) в общ размер на 629,45 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство “Samsung”, модел “Galaxy Grand Neo Plus Dual” в общ размер на 104,31 лв. с ДДС, равняващ се на девет неначислени вноски по договор за лизинг от 07.02.2015 г. Сочи се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислени лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, а предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Ищецът лизингодател, на основание чл. 12 от общите условия към договора за лизинг, начислил накуп съответния брой лизингови вноски - 9, поради неплащане на предходните такива (тези, за които вече били издадени фактури). Изискуемостта на вземанията на дружеството по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. Ответницата не е погасила задълженията си, поради което ищецът моли съда да ги признае за установени.
Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bd643aa-cc60-46c6-8c24-c482932b588e