Решение № 1402 от 11.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Варна, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110102693 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба с която ищецът Д. Д. М., ЕГН ********** от град В. е предявил иск с пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.”, бул. „Д. В.” № ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да му заплати сумата в размер на 4218,16 евро, представляваща частичен иск от 5112,92 евро, дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер преден яйце, фар десен, въздуховод над рогатка, рогатка, спойлер преден десен, спойлер над резервоар, капак десен ДВГ, спойлер стр. десен долен, лост спирачка предна, лоси спирачка задна, степенка предна дясна, рама, тръба горна резервоар воден, шарнир, бойлер опашка задна и дясна ръкохватка на собственият му мотоциклет марка „Х.”, с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.09.2024 г. ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. марка „С. Ф.”, с per. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата 4218,16 евро от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Заявява, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, тъй като не са налице основанията за това.

Счита, че иска е завишен по размер и исковата претенция не съответства на стойността на необходимите разходи за ремонт на увредения автомобил на ищеца. Заявява, че 1 липсва причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП и получените вреди.

Предвид, че иска за главницата е неоснователен, следва че и иска за обезщетение за забава също е неоснователен. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството.

Ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

Съдът, след анализ на събраните доказателствапо делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения констативен протокол за ПТП от 23.09.2024 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено от друг водач и не по вина на ищеца. На автомобила на ищеца са причинени имуществени вреди. Вписано е в същия протокол, че водачът, причинил ПТП е представил застраховка „ГО” в ответното дружество „Б. И.” по полица № ***, валидна към датата на ПТП. В „опис – заключение на щета“ са описани частите, които подлежат на подмяна Подадено е заявление от ищеца до ответника в качеството му на застраховател и е извършен опис на претенцията, но по делото липсват доказателства за изплатено обезщетение на ищеца от страна на ответното застрахователно дружество.

От заключението на САТЕ, изготвено от в.л. Д. се установява, че по твърдения в молбата и отразеното в Двустранен констативен протокол за ПТП, механизмът на настъпването на ПТП на 23.09.2024 г. e следния: около 16.40 ч. мотоциклет марка „Х.“, модел „***“, ДК№ *** с водач /Свидетелство за регистрация №***/17.10.2024 г./ Д. Д. М., ЕГН ********** се движи в гр. В., по ул. „Я. М., в посока жк "В. В." /бул. "С.

Е.“/ в посока центъра на квартала. В обратна посока по това време се движи лек автомобил „С. Ф.“ с рег. № *** и водач И. Р. К. като преди спирка от градския транспорт „К." водачът на автомобила предприема маневра завой на ляво, не пропуска движещият се направо мотоциклет, не продължава маневрата спирайки в лентата за движение на мотоциклета. При спирането на мотоциклета, мотоциклетиста пада на дясната си страна и мотоциклета при продължаващото движение напред, част от него навлиза под спрелия в лентата му автомобил. За настъпилото ПТП е попълнен двустранен констативен протокол за ПТП от двамата водачи. Щетите на мотоциклета, тяхната стойност според поставения въпрос са на стойност 6587,03 лева. Експерта 3 приема, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по мотоциклета.

Ограничението на скоростта в района на настъпилото ПТП, към датата на настъпването му - 23.09.2024 г. е за движение в населено място - максималната разрешена скорост е 50 км./час.

Скоростта на мотоциклета е била в границите от 45 - 50 км/ч. Приета средна скорост на мотоциклета 48 км/ч. Скороста на лекия автомобил приема да е под 30 км/ч. Скоростта на движение 2 на ищеца преди настъпване процесното ПТП приема да е 48 км/ч. За разстояние на което се е намирал мотоциклет марка „Х.“, модел „***", ДК№ *** от мястото на сблъсъка към момента, в който е възникнала опасността - няма обективни данни.

Опасността възниква при предприетата маневра завой на ляво от лекия автомобил когато е спрял в лентата за движение на мотоциклета ( преустановил маневрата).

Опасната зона за спиране на мотоциклет марка „Х.", модел „***", при скоростта му на движение е 33.26 метра. 12. Водачът на мотоциклет марка „Х.“, модел „***" към лек автомобил марка „С.", модел „Ф.“ е имал безпрепятствена видимост. 13.

Последователността в движението на мотоциклет марка „Х.“, модел „***", съпоставено с движението на лек автомобил марка „С.“, модел „Ф.“ преди и при настъпване на процесното ПТП - двете МПС са се движели в лентите си за движение л.а. предприема маневра завой на ляво и спира в лентата на мотоциклета, а водача на мотоциклета при опит да спре пада на дясно и мотоциклета придвижвайки се, се озовава частично под лекия автомобил. Предотвратимо е било настъпването на ПТП от страна на ищеца при условие, че приеме за опасност насрещно движещият се автомобил, предприел маневра на ляво и спрял в неговата лента. Стойността на вредите на мотоциклет марка „Х.“, модел ,,***", ДК№ *** и сумата, необходима за ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и цените за ремонт при три независими сервиза извън официалния на марката „Х.“ е 6697,83 лева. Стойността на вредите на мотоциклет марка „Х.“, модел ,,***", ДК№ *** и сумата, необходима за ремонт по средни пазарни цени с алтернативни части по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и цените за ремонт при три независими сервиза извън официалния на марката „Х.“ е 3396,66 лева.

От заключението на СОЕ, изготвено от в.л. Д. се установява, че пазарната стойност на мотоциклет марка „Х.“, модел „***", ДК № *** по средни пазарни цени към датата на ПТП - 23.09.2024 г. възлиза на 8320 лева. Стойността на запазените части на мотоциклет марка „Х.“, модел „***“, ДК № ***, като процентно изражение е 30-35 % за увредената част към 70 - 75 % за останалата запазена част.

От показанията на свидетеля И. К. се установява, че същият е участник в процесното ПТП, като е управлявал лекия автомобил „С. Ф.“ с рег. № ***. Разказва, че ПТП е станало в гр. В. на ул. „Я. М.“ на 23.09.2024 г. Движел се е по ул. „Я. М.“ в жк В. В., посока надолу към автосалони. Точно след спирка „К.“ има една пресечка за вулканизатор и при завой на ляво се огледал и видял моториста, който бил на разстояние и е имал време да направи маневрата на ляво, изскочили две деца, които не видях и набил спирачки в лентата на моториста за да не удари децата. Счита, че мотористът явно е набил спирачки и моторът започнал да се клати наляво-надясно и в един момент мотористът залитнал надясно, моторът отишъл под колата на свидетеля и се ударил в дясната задна гума. Свидетелят слязъл от колата и видял, че мотористът е добре, така му казал. Подписали двустранен протокол. Мотористът не е предприел 3 маневри, за да предизвика падането и се е движел бавно.

От събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установени твърденията в молбата, обуславящи наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. Ответникът не е ангажирал доказателства за разколебаване на доказателствената тежест на писмените доказателства, на свидетелските показания на другия пряк участник в ПТП, както и на заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.

В хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

По отношение размера на обезщетението:

Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от К.исията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2.

Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на К.исията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането 4 и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К.исията за финансов надзор не е задължително.