Решение № 154 от 27.06.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Шумен, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Ил. Р. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Гражданско дело № 20213600100287 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на АЙТ. М. Р. от гр. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. П.П. от ШАК, срещу Прокуратура на Република България.

Ищцата твърди, че с присъда № 1/18.01.2021 г. по НОХД № 20203630201479 по описа на ШРС е била призната за невиновна в това, че на 24.08.2009 г., в гр. В.П. съзнателно се ползвала от официален документ с невярно съдържание, а именно удостоверение за наследници № 64/03.08.2009 г., издадено от И.Х.Х., в качеството му на кмет на с. К...н, като от нея за самото съставяне на удостоверението не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.304 от НПК е била оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.311, ал.1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 260045/02.04.2021 г. по ВНОХД № 63/2021 г. по описа на ШОС. Наказателното производство по ДП № 222/2015 г. по описа на РУ на МВР – гр. Велики Преслав във връзка с визираното престъпно деяние е било образувано с постановление от 06.11.2015 г. по жалба на Ш.М.М., вх. № 377/11.05.2015 г.. За първи път разбрала за започналото срещу нея наказателно производство от призоваването й за разпит по делегация. На 27.05.2015 г. й било снето обяснение от МПИ С. при РУ на МВР – гр. Шумен и й било обяснено, че срещу нея има жалба от вуйчо й Ш.М.М.. Във времето от 27.05.2015 г. до произнасяне въззивното решение на ШОС от 02.04.2021 г., почти шест години, участвала в наказателно производство, водено срещу нея и втория подсъдим с много висока интензивност и силен обвинителен уклон, предвид факта, че обвинителният акт срещу двамата, с обвинения съответно по чл.316, вр. чл.311 от НК и по чл.311 от НК бил внасян три пъти в съда, както следва: 1/ Обвинителен акт от 06.01.2017 г., по който било образувано НОХД № 17/2017 г. на ВПРС. С разпореждане от 14.03.2017 г. на съдията докладчик по това дело било 1 проведено заседание за предварително изслушване. С протоколно определение № 53/14.03.3017 г. съдът прекратил съдебното производство, поради допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и на двамата подсъдими и върнал делото на ВПРП. Срещу определението бил внесен протест от Прокуратура. Същото било потвърдено с решение № 51/21.06.2017 г. по ВНЧД № 131/2017 г. на ШОС; 2/ Обвинителен акт от 21.07.2017 г. по който било образувано НОХД № 298/2017 г.. С разпореждане № 898/23.10.2017 г. по делото било насрочено провеждане на предварително изслушване. С определение от същата дата съдът не дал ход на делото, прекратил производството по него, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита и необоснованост на обвинителния акт, и върнал делото на ВПРП; 3/ Обвинителен акт, внесен по НОХД № 4/2018 г. по описа на ВПРС. С разпореждане от 14.07.2020 г. производството по делото било прекратено и същото било изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд. С определение № 80/18.08.2020 г. делото било изпратено за разглеждане от ШРС и образувано и приключено като НОХД № 1479/2020 г.. Счита, че проведеното срещу нея наказателно производство не покрива критериите за „ разумен срок „ по НПК, чл.6, т.1 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Делото било водено за престъпление по чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК, който предвижда 5 години лишаване от свобода. Била й направена полицейска регистрация на 09.06.2016 г.. Била й определена мярка за неотклонение „ Подписка „ и била проверявана за спазването й от полицейските служители. Нарушил се професионалният й живот като „ старши учител „ в Професионална гимназия по икономика – гр. Шумен с около 30-годишен стаж. През годините на водене на делото била класен ръководител, ръководител на клубове, на производствена практика и др. групи ученици. Работела и като външен лектор в други училища. Няколко пъти полицейски служители и призовкари идвали да й връчват призовките по месторабота. За нуждите на защитата няколко пъти вземала характеристики и ги представяла на ДП и пред съда. Наложило се да сподели с преките си ръководители – директора на ПГИ и директора на ССТ къде ще представя характеристиките. Изпитвала затруднение да оправдае отсъствието си за дните, за които била призована, както и притеснения да не стане достояние на целия колектив, че срещу нея има повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Имало случай, при който се оказало, че е била учителката на детето и съпругата на кварталния полицай, който я проверявал за спазване на мярката „ Подписка „, при което изпитвала силно притеснение и неудобство от контактите с тези родители и децата. Нарушил се и личният й живот. Информацията, че срещу нея има образувано наказателно производство добила широка известност и нейните приятели и познати, даже и роднини започнали да я избягват. Майка й, като разбрала, че вуйчо й Ш. е подал жалба и срещу нея има наказателно дело силно се разстроила. Плачела и съжалявала, че дарението, което й направили с леля й Фатме на техните дялове от нивите на дядо й не е било за добро. Обвинявала себе си. В дома им дошъл полицай и разпитал майка й за нивите и за дарението на дяловете. Майка й починала две седмици по-късно – на 27.05.2018 г. с притесненията и тревогите за нея. От нейна страна, когато виждала, че майка й страда, тя страдала още повече и се притеснявала за нея. Същевременно, вуйчо й Ш. бил разгласил 2 пред роднините им в с. К. и в Турция, че срещу нея има дело, че ще я осъдят, че е „престъпник-фалшификатор“ и за нея било огромна болка да чува тези думи, казани от него на роднини и познати. За нея било голямо изпитание проведения й разпит пред съдия във ВПРС и очната ставка между нея и вуйчо й Ш.. Изпитвала болка като чувала неговите лъжи, искала да се докаже истината, била разстроена и съдията я отстранил от залата. Още след първия й разпит на 27.05.2015 г. споделила със съпруга си и двете им деца, родени през 1989 г. и 1992 г., държала ги в течение за разпитите и хода на делото. Виждала, че се измъчват и преживяват всичко случващо се с нея. Децата й работели във Великобритания, а съпругът й бил за известно време при тях, като възможността да бъдат заедно през ваканциите се провалила поради насрочени разпити при разследващ полицай Д.. Имала подкрепата на съпруга и децата си, но се измъчвала като виждала, че са силно притеснени и страдат, макар и да мълчат за да не се влоши нейното състояние. Появили се и проблеми със здравето й – високо кръвно налягане. В личен план, мислела за делото, притеснявала се какво ще се случи, при всяко призоваване изпитвала пореден стрес. Затворила се, ограничила контактите си с близки и приятели. Едновременно с това имала голямо натоварване в работата. Цялото психическо напрежение се отразило неблагоприятно върху здравето й. Не можела да спи, започнала да получава пристъпи на тревожност, сърцебиене, виене на свят, залитания, дисбаланс. Такива състояния получавала в училище, колегите й знаели за нарушенията във вестибуларния й апарат. Още от началото на делото получила високо кръвно налягане и впоследствие била диспансеризирана с основна диагноза „ Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност „. Започнала лечение с лекарства първо при личния лекар, а след това при специалист кардиолог. През 2018 г. загубила майка си. Непосредствено след това получила кръвоизлив, била приета в „ КОЦ – Шумен „ ЕООД и в периода 26.06.2018 г – 28.06.2018 г. й било извършено „абразио“, като била изписана с окончателна диагноза „ Слабо изразена дисплазия на шийката на матката „.

Находката се оказала доброкачествена и заболяването в крайна фаза било определено като гинекологично, но за нея тревогите се съчетавали и били силни. От нервното напрежение получила парадонтоза, наложило се лечение на горна и долна челюсти и поставяне на зъби в дентална клиника, като й били давани болнични листи за манипулациите. От 2015 г. и досега състоянието й било тежко от установената дископатия и радикулит. Многократно била на изследвания, било й назначено медикаментозно лечение, което продължавало и досега. През 2019 г. се наложило и оперативно лечение на левия й крак, поради придобити деформации на пръстите. След операцията била с три метални игли в крака и специална обувка и в това състояние била на разпит във Велики Преслав. Двете игли били снети след 60 дни, а третата след 1 година. Била на рехабилитация няколко пъти в периода 2016 г. – 2020 г.. Имала временна нетрудоспособност за период от 6 месеца, от 19.07.2019 г. почти до края на първия учебен срок. От беседите си с личната лекарка и лекуващите лекари разбрала, че в основата на повечето от заболяванията й е високото нервно напрежение и стрес. Не твърди, че стресът от делото е причина за всичките й заболявания, но уврежданията и трудното възстановяване в основата си се дължат на стреса и понижените от него съпротивителни способности на организма и психиката й. Всяко съобщение за явяване 3 по делото, призовки и съобщения й причинявали стрес, здравето й се влошавало и това продължавало циклично през тези шест години. Във връзка с делото направила разходи за организация на адвокатската й защита на досъдебното производство и в съдебните производства в размер общо на 900 лева, от които 400 лева по ДП и 500 лева по НОХД № 17/2017 г. на ВПРС. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 02.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба – 07.07.2021 г., в размер на 1 616.80 лева и законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на главницата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева, ведно със законната лихва от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен В.Р., в който се изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни по същество, тъй като не се доказва категорично наличието на причинно следствена връзка между сочените от ищцата здравословни проблеми с воденото ДП, а твърдените негативни преживявания не са извън обичайните такива вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната, продължителността на наказателното производство и тежестта на повдигнатото обвинение и е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Част от процесуалните действия, които ищцата сочи като особено травмиращи, а именно разпита на майка й и проведената очна ставка между нея и вуйчо й не касаят ДП, а второто изобщо не се е състояло. За продължителността на съдебната фаза на процеса не може да се ангажира отговорността на Прокуратура. Прокуратура не е ограничавала личните контакти на ищцата, професионалното й развитие и възможността й да пътува и не е разгласявала информация за воденото разследване и повдигнатото й обвинение. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди е изцяло недоказана, липсват доказателства за плащания от ищцата по договори за правна помощ, сключени във връзка с наказателното производство. Освен това, претендираните разноски за адвокатски хонорар са прекомерни, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, вр. чл.4, ал.1 от ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и за обезщетение имуществени вреди в размер на 900 лева и по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за законна лихва върху претендираните като обезщетение суми, считано от 02.04.2021 г..