Решение № 15751 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15751 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110104070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба с вх. ..........., уточнена с молба вх. № 48874/12.02.2025 г., на З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ........... срещу „.......... АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ........, с която са предявени за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ............. г., сключен между З. Р. Д. и „.............. С.Д., клон Б.“, чийто правоприемник е „.......... АД, като протИ.речащ и заобикалящ закона, а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата „такса ангажимент“ в договора като протИ.речаща и заобикаляща закона.

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2019 г. между З. Р. Д. – като кредитополучател, и „.............. С.А клон Б.“ – като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на сумата от 10 000,00 лева, срещу насрещно задължение на същата да върне сумата от общо 16 513,44 лева с включено заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 350,00 лева и застрахователна премия в размер на 2 688,00 лева, при посочени в договора ГПР – 21,06 % и ГЛП – 17,21 %. Ищцата поддържа, че сключеният договор за потребителски паричен кредит ............ е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договор за потребителски паричен кредит ............ е посочен годишен лихвен процент 17.21 %, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, липсва информация дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, или е променлив, не е посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Поддържа, че не е ясно в посочения ГЛП от 17,21 % какви разходи са включени и как е изчислен по отношение на ГПР. Ищцата твърди, че в ГПР по договора е следвало да бъдат включени застрахователната 1 премия в размер на 2 668,00 лева и таксата „ангажимент“ в размер на 350,00 лева, което не е направено, поради което е налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК размерът на ГПР по кредита да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с ПМС № 426/2014 г. Поради това поддържа, че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Излага твърдения, че към договора за кредит има погасителен план, но той не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация по ЗПК, като доколкото по договора е дължима възнаградителна лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, размерът на същите е следвало да бъдат индивидуализирани и подробно описани с тяхната периодичност. Поддържа, че това е създало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Излага твърдения, че договорът за потребителски кредит не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като договорът и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт е по-малък от 12 и практически е нечетлив. Отделно от това, в договора за потребителски паричен кредит и погасителния план към него не се съдържа предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ищцата излага твърдения, че клаузата за заплащане на такса „ангажимент“ е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че клаузата за заплащане на такса „ангажимент“ е и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока, поради което е и нищожна. Същевременно, клаузата за такса „ангажимент“ заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата като общ разход по кредита е следвало да бъде включена в ГПР, а това не е направено. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава, че между праводателя му „.............. С.Д., клон Б.“ и ищцата З. Р. Д. до 12.12.2022 г. е била налице облигационна връзка по силата на сключения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № ............ от 02.09.2019 г., както и съгласно Договор за застрахователно посредничество от същата дата, според клаузите на който ищцата е избрала праводателя на ответното дружество за посредник при сключване на застрахователен договор по застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователното дружество „...........“, чрез клона си „...........

ЖИ.тозастраховане, клон Б.“. Излага твърдения, че отпуснатата сума на кредитния лимит по Договор за потребителски паричен кредит № ............ от 02.09.2019 г. в размер на 10 000,00 лв. е била изцяло усвоена и използвана от ищцата. Поддържа, че процесният договор за кредит отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в съдържанието му изрично са посочени лихвеният процент, годишният процент на разходите и общата дължима сума, а в чл. 11, изр. 7 от Договор № ............ от 02.09.2019 г. е регламентирано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при пълно съблюдаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Оспорва твърдението на ищцата за евентуално нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с довода за неправилно изчисление на ГПР и липсата на включен 2 разход за застрахователна премии и такса ангажимент. Признава, че в посочения в процесния договор за кредит ГПР от 21,06 % не е включена стойността на дължимата застрахователна премия (чл. 2 от договора), доколкото сключването на застрахователния договор не е задължително условие за отпускането на кредита, нито е предпоставка за ползването на преференциални условия, като този допълнителен договор може да бъде прекратен по всяко време по желание на застрахования без никакви неблагоприятни последици за същия в качеството му на кредитополучател. Излага твърдения, че договореният, усвоен с еднократна операция и предоставен на кредитополучателя размер на кредита, е 6 978,04 лева, като чрез прихващане, за което клиентката е изразила изрично съгласие с подписването на договора, са погасени две ликвидни и изискуеми нейни задължения — за заплащане на такса за ангажимент (350,00 лева) и за рефинансиране на предходно задължение в размер на 2 671,96 лева, възникнало по силата на сключени предходен договор за кредит с № ............... Излага доводи, че съгласно Решение по дело № С-42/15 на СЕС от 09.11.2016 г. чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение“ и нарушаването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК би могло да бъде счетено за съществено и водещо до недействителност на договора, само в случай че това нарушение е попречило на потребителя да разбере и прецени правилно обхвата на своите права и задължения, каквото не е настоящият случай. Ответникът твърди, че липсва нарушение и на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото е налице подробен погасителен план, инкорпориран в самия договор за кредит, в който ясно са разписани условията за издължаване на кредита, начинът на формиране на погасителните вноски, както и точно са посочени падежните дати на всяка вноска. Поддържа, че законовото изискване за минимален размер на шрифта по чл. 10, ал. 1, пр. 4 ЗПК е неприложимо към сключения от кредитополучателката допълнителен договор за застрахователна полица, доколкото този договор обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна регламентация е предвидена в други, различни нормативни актове. Излага доводи, че българската нормативна уредба е въведено едно допълнително изискване към договора за потребителски кредит и неговите съставни елементи, а именно всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, каквото изискване не е предвиденото в Директива № 2008/48/ЕО, поради което нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в посочената част, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото се отклонява от хармонизираната и напълно кодифицирана уредба в тази област, осъществена с Директивата. Допълнително, поддържа, че санкцията за недействителност на договора за кредит и само поради неспазен шрифт е в разрез с чл. 23, изр. 2-ро от Директива № 2008/48/ЕО. Относно клаузата за „такса ангажимент“ излага твърдения, че тя не включва действия относно усвояването и управлението на кредита, а обезпечава риска, поет от кредитора по отношение на размера на дължимата възнаградителната лихва, който се фиксира към датата на сключване на договора за кредит при съответните икономически, пазарни, финансови и обществено-политически условия, чието бъдещо изменение би могло да доведе до значително нарастване на инфлационните процеси и неблагоприятна промяна във финансово-икономическата среда, принципно обуславящи необходимост от повишаване на лихвения процент. Излага твърдения, че размерът на таксата не е необосновано висок по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото същият е съобразен с поетите от кредитора сериозни рискове от неблагоприятни изменения на пазарната среда и пропорционален на размера на отпуснатия кредитен лимит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на 3 страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 15118/31.03.2025 г., и обявен за окончателен в проведеното на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание без възражения в тази му част, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 02.09.2019 г. между ищцата З. Р. Д. и „..................А, клон Б.“ КТЧ е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .......... от 02.09.2019 г.; 2./ в договора за кредит е посочен ГПР от 21,06 % и че в ГПР по договора не е включена стойността на дължимата застрахователна премия, а в съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г. съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че процесният договор за кредит е изготвен в шрифт 12.