Решение № 618 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.04.2020 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело №

391/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „А.з.с.н.в.“

ЕАД, с която по реда на чл.649 ал.1 ТЗ е предявен иск по чл.135 ЗЗД срещу „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност и „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност за обявяване недействителност на договор за продажба на недв.имот, сключен във формата на нот.акт N

36, том I, дело N 36/2015 г. и по реда на чл.649 ал.2 ТЗ е предявен иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, а вземането е придобито по договор за цесия от 15.10.2018 г., с който му е прехвърлено от „У. У.“ АД вземане по договор за банков кредит N 001/21.03.2018 г., обезпечено от длъжника с договорна ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана гр.Ботевград, с площ от 6 725 кв.м., заедно с построената в имота сграда.

Придобитото с договора за цесия вземане е било включено от синдика в списъка с приети вземания на кредиторите на длъжника. Сочи се, че с процесния договор за продажба длъжникът е прехвърлил в полза на ответника „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност собствеността върху УПИ XLI, кв.202 по плана гр.Ботевград, с площ от 6 725 кв.м., заедно с построената в имота сграда, с което кредиторите на длъжника са увредени, защото уговорената продажна цена от 70 000 лв. с ДДС е многократно по-ниска от пазарната цена на имота, тъй като по данъчна оценка имотът е на стойност от 687 807,70 лв., а срещу собствеността длъжникът е придобил необезпечено вземане към неплатежеспособно дружество. Въпреки учредената ипотека се уврежда цялото имущество на длъжника, защото в него не постъпва еквивалентно по стойност имущество и е излезъл имот.

Налице е знание на длъжника, защото се е разпоредил с имота след възникване на задължението му по договора за банков кредит, а приобрететателят „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност е знаел за увреждането, защото при сключване на процесния договор е била вписана ипотеката, от която се установява съществуването на задължения на продавача. Излагат се твърдения, че управител и едноличен собственик на капитала е Х.Г.Х., което е свързано лице с Е.Д., с който живее на съпружески начала и който чрез „С.П.“ ЕООД е собственик на капитала на прехвърлителя. Излага се е и съображения за симулативност на производството по откриване на приобретателя в несъстоятелност. Иска се от ищеца да се обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД- в несъстоятелност договорът за продажба на недв.имот, сключен между двамата ответници, както и да се осъди „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност да предаде владението.

Синдикът на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност изразява становище за допустимост и основателност на иска.

Ответникът „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност чрез синдика е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражение за недопустимост поради липса на правен интерес, защото ищецът е ипотекарен кредитор и ще се ползва от продажбата по чл.717н ТЗ, която ще се извърши в производството по несъстоятелност на „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност. Искът се оспорва и като неоснователен, защото продажбата е извършена преди сключване на договора за цесия, по който ищецът е придобил вземане срещу прехвърлителя.

Освен това не е налице увреждане, защото продаденият имот е ипотекиран в полза на ипотекарния кредитор, чийто положение не се влошава от разпоредителната сделка, защото и след нея продължава да се ползва от обезпечението. Поддържа се, че е нормално при наличие на ипотека имотът да се продаде при по ниска цена.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск по чл.135 ЗЗД с довода, че няма значение кога е сключен договорът за цесия, защото цесионерът придобива вземането на цедента с всички негови права. Поддържа се, че е налице правен интерес за обезпечения с ипотеката кредитор да води иска по чл.135 ЗЗД, защото е с прието вземане в производството по несъстоятелност на прехвърлителя и може да влияе чрез участие в събранието на кредиторите по какъв начин ще се оценя и осребрява имуществото, но не е кредитор в производството по несъстоятелност на приобретателя и не може да влияе относно начина на осребряване на имота. Излага правни съображения относно наличието на увреждане, произтичащо от излизане на имота от имуществото на длъжника, както и поради това, че срещу отчуждения имот не е постъпило еквивалентно по стойност имущество.

Синдикът на „М. Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност в качеството на съищец е подал допълнителна искова молба, с която поддържа иска по чл.135 ЗЗД.

Навежда довод, че целта на иска е връщане на имота в масата на несъстоятелността, което ще ползва всички кредитори с приети вземания, а не само предявилия иска кредитор. Сочи се, че увреждаща е всяка разпоредителна сделка, с която се намалява имуществото на длъжника.

Ответникът „М. Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, призован по реда на чл.50 ал.2, вр. с чл.619 ТЗ, не е подал писмен отговор и не взема становище по иска.

Представен е договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г., от който се установява, че между „У.Б.” АД и „С.П.Б.” ЕООД е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави кредит в размер на 1 800 000 ЕВРО – инвестиционен и от 400 000 ЕВРО - револвиращ, а кредитополучателят е поел задължението да върне кредита в срок до 8 месеца. Страните са уговорили, че за обезпечение на вземането ще се учреди ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана на гр.Ботевград с площ от 6725 лв., както и залог по ЗОЗ върху вземания на кредитополучателя. Солидарен длъжник по договора е „Б.БГ.Г.” ЕООД.

С анекси от 14.11.2008 г., 23.03.2009 г., 15.09.2009 г., 30.12.2009 г., 19.01.2010 г., 31.03.2010 г. срокът за погасяване на дълга по кредита е продължен до

31.10.2010 г.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недв.имоти N 27, том IV, дело 586/2008 г., от който се установява, че за обезпечение на вземането на банката по договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г. „С.П.Б.” ЕООД е уредил ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана на гр.Ботевград с площ от 6725 лв.

С молба, вписана на 14.08.2018 г., е поискано на основание чл.172 ал.1 ЗЗД да се поднови вписването на договорна ипотека по нот. акт N 27, том IV, дело 586/2008 г.

Представен е нот.акт за учредяване право на ползване върху недв.имот N 36, том I, дело

34/2013 г., от който се установява, че „С.П.Б.” ЕООД е учредило в полза на Х.Г.Х. право на ползване върху процесния имот.

Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имот от 05.02.2015 г. N 36, том

I, дело N 36/2015 г., от който се установява, че „С.П.Б.” ЕООД е продал на „Д.” ЕООД срещу цена от 70 000 лв. собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** в гр. Ботевград, който по документ за собственост представлява УПИ XLI, кв.202 по плана на гр.Ботевград с площ от 6725, който по данъчна оценка е на стойност 687 807,70 лв.

Представено е уведомление от 01.04.2015 г., с което ЧСИ Н.Д.е уведомила „Д.” ЕООД в качеството на ипотекарен длъжник, че по изп.дело N 20157930400054 e насточен опис на процесния имот за 11.05.2015 г.

В протокола за опис от 10.07.2015 г. се сочи, че върху имота е вписана възбрана на 03.04.2015 г.

Представен е договор за цесия от

15.10.2018 г., ведно с приложение N 104, част /А/ и част /Б/ от който се установява, че „У.Б.” АД е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу „М.Б.К.”- в несъстоятелност, произтичащи от договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г., които са обезпечени с ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана на гр.Ботевград с площ от 6725 лв.

Установява се от показанията на св.П., че не знае негови познати или роднини да са били управители или съдружници в някое от дружествата, страни по делото. Свидетелят е имал връзка с лицето Х.Г.Х. от 2005 г. до 2011 г., с която са били съдружници в „Платинум 21”ООД. След като през 2011 г. връзката на свидетеля с лицето Х. е била преустановена, тя е започнала връзка с Е.Д., с който е започнала да живее на семейни начала. И към 2017 г., когато свидетелят ги е видял заедно, Х. и Е.Д. са били заедно.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е предявен по реда на чл.649 ал.3 ТЗ иск по чл.135 ЗЗД и предявен по реда на чл.649 ал.2 ТЗ иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността.

По допустимостта на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът е предявил иска в качеството на кредитор на несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД и в интерес и за защита интересите на всички кредитори в несъстоятелността. Обстоятелството, че ищецът е ипотекарен кредитор, е ирелевантно за наличието на правен интерес, защото искът е предявен в интерес на всички кредитори на несъстоятелността и крайната преследвана с иска цел е да се защити колективният интерес на всички кредитори.

Вземането на ищеца е обезпечено с ипотека, но това обстоятелство би могло да има значение едва при разпределението на суми, постъпили при осребряване на процесния имот след неговото връщане в масата на несъстоятелността и е от значение за конкуренцията между ищеца и другите кредитори. Привилегията на ищеца няма значение за процесуалната допустимост на предявения в интерес на всички кредитори на несъстоятелността иск по чл.135 ЗЗД.

Искът е предявен по реда на чл.649 ал.1 ТЗ и с него се иска да се обяви относителна недействителност по отношение на всички кредитори в несъстоятелността /молба от 23.10.2019 г./, а в този случай ищецът има качеството на процесуален субституент, който защитава не свой личен интерес, а защитава интересите на всички кредитори в несъстоятелността, спрямо които ще се формира на основание чл.649 ал.5 ТЗ СПН.

Процесуалната фигура на кредитора ищец по чл.649 ал.1 ТЗ е идентична с процесуалната фигура на синдика ищец по отменителен иск – процесуален субституент, който защитава чужди права и интереси – на всички кредитори. На процесуалния субституент, който защитава чужди интереси, не могат да се релевират възражения, касаещи негова лична правна сфера, защото той не защитава свои права, а чужди. Евентуалната основателност на иска по чл.135 ЗЗД ще ползва всички кредитори на несъстоятелността – чл.649 ал.5 ТЗ, а не само ищецът, който е обезпечен с ипотека кредитор. Както се поддържа в молбата на синдика съищец от 29.07.2019 г., при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД всички кредитори ще имат правната възможност да получат удовлетворение от стойността на имота, предмет на иска по чл.135 ЗЗД. Дори и някой от кредиторите на несъстоятелността да е ипотекарен и да има право да се удовлетвори с предимство, е възможно да има остатък, който ще послужи за удовлетворение на останалите „непривелигировани“ кредитори.

Вземането на „У.Б.“ АД по договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г. е включено в списъка с приети вземания на длъжника и има качеството на прието вземане по чл.693 ТЗ. Това вземане по силата на договор за цесия от 15.10.2018 г. е придобито от ищеца, който така е придобил качеството на кредитор на несъстоятелността и в едногодишния срок е предявил отменителния иск - на 27.02.2019 г., а решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 01.03.2018 г.

От представения по делото нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 36, том I, дело N 36/2015 г., се установява, че на 05.02.2015 г. длъжникът с предишно наименование „С.П.Б.“ е продал на „Д.” ЕООД собствеността върху процесният имот. Атакуваната сделка поражда типичното за всеки договор за продажба вещноправно действие и води до отчуждаване на собствеността. В този случай е извършена от длъжника разпоредителна сделка с имот, който поради разпореждането не се намира в имуществото на длъжника към откриване на производството по несъстоятелност, от което следва, че имотът не би могъл да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността.

Всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредиторите, защото е налице законова пречка синдикът да извърши действия по осребряване на имот, който не е включен в масата на несъстоятелността. Налице е увреждане на кредиторите на несъстоятелността, възможността за удовлетворение на които е ограничена от масата на несъстоятелността, в която обаче влиза само имуществото, което е било собственост на длъжника към откриване на производството по несъстоятелност - чл.614 ал.1, т.1, вр. с чл.616 ал.1 ТЗ.