Решение № 145 от 23.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Русе, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Й. при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно административно наказателно дело № 20254500600298 по описа за 2025 година Производството е по чл.378 ал.5 от НПК, във връзка с глава ХХI от НПК.

С Решение № 530/07.11.2024г. по АНД № 740/24 на РРС обвиняемата И. С. П. е призната за невинна в това, че на 25.02.2022г.в гр.Русе причинила по непредпазливост средна телесна повреда на А.М.И. от гр.Русе, изразяваща се във вътреставно счупване на основата на близката фаланга на пети пръст на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза, довело до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, за срок повече от 30 дни, поради което я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.133 пр.2, вр.чл.129 ал.2,вр.ал.1 от НК.

Решението е протестирано от РРП с доводи за неправилност и необоснованост, по подробно изложените в протеста и в допълненията към него съображения. Иска се отмяна решението на съда и постановяването на ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна в извършването на престъплението по чл.133 пр.2, вр.чл.129 от НК, като бъде освободена от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК й бъде наложено 1 административно наказание глоба.

Представителят на РОП поддържа протеста, по подорбно изложените в съдебно заседание съображения.

Обвиняемата И. П. и упълномощеният й защитник адв.А. С. от РАК считат протеста за неоснователен и искат решенито на съда да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, по подробно изложените съображения.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:

Въззивният протест е неоснователен.

Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция.

С Постановление от 06.11.2023г. на РРП, по глава 28 от НПК, е направено предложение обвиняемата И. С. П. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че на 25.02.2022г.в гр.Русе причинила по непредпазливост средна телесна повреда на А.М.И. от гр.Русе, изразяваща се във вътреставно счупване на основата на близката фаланга на пети пръст на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза, довело до трайно затруднение на движенията на десен горен карйник, за срок повече от 30 дни- престъпление по чл.133 пр.2, вр.чл.129 ал.2,вр.ал.1 от НК. По отва предложение е образувано АНД № 2091/2023 по описа на РРС.

Русенският районен съд, с Решеине № 25/16.01.2024г., постановено по АНД № 2091/2023 на РРС е признал обвиняемата за невинна да е извършила престъплението по чл.133 пр.2, вр.чл.129 ал.2,вр.ал.1 от НК.

С Решение № 65/12.04.2024г. на Русенския окръжен съд, постановено по ВАНД № 138/2024г. е отменено Решение № 25/16.01.2024г., по АНД № 2091/2023 на РРС, поради липса на мотиви, непълни и неясни такива и делото е върнато за ново разглежадне от друг състав на РРС.

След връщането на делото друг състав на първоинстанционния съд се е произнесъл по Постановлението на РРП от 06.11.2023г., като с Решение № 530/07.11.2024г., по АНД 740/2024 на РРС отново е признал обвиняемата за невинна. Това решение е предмет на настоящата въззивна проверка.

2

От фактическа страна е прието за установено следното:

Обвиняемата И. С. П. е родена на 25.07.1992 г. в гр. Русе , българска гражданка, с висше образование, неосъждана, омъжена, работи.

Обвиняемата И. П. живеела със съпруга си и двете им деца в апартамент, находящ се в гр. Русе, бул. **********. В същия жилищен вход, под част от техния апартамент се намирало и жилището на свидетелката А.И., в което тя живеела заедно с възрастните си родители – баща, който бил глух, и майка , която била трудно подвижна. Свидетелката В.Е.М. била ангажирана да полага грижи за майката на свидетелката И. и ходила всеки ден в дома им за времето от около 08:00 часа до 16:30 часа.

С течение на времето между обвиняемата И. П. и свидетелката И. се породил конфликт, тъй като според последната семейството на П. вдигало твърде много шум в жилището си в общоприетото време за почивка.

В началото на месец февруари 2022 г., около 22:30 часа, свидетелката И. отново възприела силно тропане от горния етаж, което й пречело да заспи. Тя се качила до втория етаж и позвънила на звънеца на апартамента на обвиняемата. Свидетелката И. била посрещната от съпруга на П., който, след като разбрал повода, по който същата била пред дома им, отговорил, че не живеят само те във входа и я предупредил като звъни друг път на вратата им – да внимава. През следващите дни шума и тропането от жилището на горния етаж продължили.

На 25.05.2022 г. свидетелката А.И. била в апартамента си заедно с двамата си болни родители и свидетелката В.М.. Около 15:30 часа започнало силно тропане от горния етаж, поради което И., решила, за да не предизвиква саморазправа със съседите си, да се обади на кварталния полицай- свидетеля И.М.И., с намерението да го попита какви мерки трябва да предприеме по повод поведението на съседите. И. се обадила на И. по телефона. С лед като свидетелят И. чул по телефона, че тя е силно раздразнена от ситуацията, казал, че той ще поговори с обвиняемата П.. Впоследствие свидетелят И. се свързал по телефона с обвиняемата и я уведомил, че има оплакване по повод шум, идващ от жилището им. Това подразнило обвиняемата и тя решила да отиде и да разговаря със свидетелката И..

Обвиняемата слязла на долния етаж, където се намирало жилището на свидетелката И. и позвънила на входната врата. След като свидетелката И.

3 отворила, обвиняемата П. казала: „Какво искаш, А.? Ти май буташ масло и не си пиеш хапчетата. Върви да живееш на гробищата, не си за тук“. След което двете, намирайки се на площадката пред жилището на И., започнали да разговарят на висок тон по повод вдигането на шума, като разговорът бил недружелюбен и агресивен. Разправията била възприета от свидетелката М., която по това време била във вътрешността на апартамента и се грижила за майката на пострадалата.

В хода на конфликта обвиняемата П. ръкомахала, като в един момент си вдигнала двете ръце с обърнати длани към пострадалата. Св.И. възприела това и помислила, че обвиняемата замахва, за да я удари по лицето и инстиктивно вдигнала двете си ръце по същия начин, за да се предпази. В този момент ръцете на двете се пресрещнали, като настъпило съприкосновение между дланта на лявата ръката на обвиняемата и дясната длан, в областта на кутрето, на свидетелката И.. Непосредствено след това последната извикала „Я, недей да ме блъскаш!“, което било чуто и от свидетелката М..

Възникналият скандал между двете отекнал във входа , поради което свидетелят С. Й. Й., който живеел на третия етаж, излязъл от дома си и отишъл да провери какво се случва. Когато стигнал до площадката между втория и първия етаж, той видял, че обвиняемата П. и свидетелката И. били на разстояние една от друга от около 40 см и се карали. Свидетелят Й. се почувствал неудобно, че присъства на чужд скандал, след което се прибрал в дома си без да се намесва. Непосредствено след появата на свидетеля Й., И. казала на обвиняемата да се маха, затворила вратата на жилището си с крак и се прибрала в него.

След като се прибрала в апартамента си И. казала на свидетелката М.:

„тази ми направила нещо на пръста“, тъй като изпитвала силни болки в областта на кутрето на дясната ръка, като заявила, че няма да може да помогне с тоалета на майка, защото и станало лошо. След около половин час болезненото място около кутрето посиняло и се подуло и свидетелката И. му направила компрес с вода и сапун. Още същата вечер поради силните болки, които изпитвала, тя посетила СПО при УМБАЛ „Канев“ АД, където се установило, че дясното кутре било с фрактура в основата.

На 27.02.2022г. И. била приета в болничното заведение, където претърпяла две операции.

4

На 01.03.2022 г. същата посетила съдебен лекар, било изготено СМУ, след което подала жалба, по която била извършена предварителна проверка от полицейски служител свидетеля И. И., а след това образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че свидетелката А.И. е претърпяла следното увреждане: вътреставно счупване на основата на близката фаланга на пети пръст на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза, като същото е резултат на комбинация от хиперекстензия и девиация на пети пръст на дясната ръка. Вещото лице е посочило, че е възможно това увреждане да е получено на инкриминираната дата при действието на твърд тъп предмет - удар с ръка в областта на пети пръст на дясната ръка на експертизираната. Същото следва да се преценява по медико-биологичен признак трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок повече от тридесет дни.

Тази фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателствени източници, приобщени на основание чл. 378, ал. 2 във вр. с чл. 283 от НПК: писмени доказателства и доказателствени средства съдебномедицинско удостоверение, жалба, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и гласни доказателства: показанията на св.А.М.И. /дадени в хода на съдебното следствие и при предходно разглеждане на делото в частта, в която са приобщени от РРС/, св.В.Е.М. /дадени в хода на съдебното следствие и на ДП в частта, в която са приобщени от РРС, св.И. М. И. /дадени в хода на съдебното следствие и при предходно разглеждане на делото в частта, в която са приобщени от РРС/, св.С. Й. Й., частично от обясненията на обвиняемата И. С. П., както и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Русенският районен съд е положил всички усиля за да изясни относимите факти, като отново е разпитал всички свидетели и вещото лице, дала е обяснения и обвинемата. Съдът законосъобразно и правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетели т е А.И., В.М., И. И., С.

Й. изцяло, като последователни, логични и кореспондиращи помежду си и със заключението на СМЕ. Мотивирано е дал вяра на обясненията на обвиняемата 5 в частта им, в която корепондират посочените свидетелски показания, с обективните данни по делото и със заключението на СМЕ. Кредитирал е с доверие заключението на СМЕ, като компетентно и обосновано и обективно.

В допълненията направени в съдебно заседание, след изслушване разпита на свидетелите и обвиняемата, експертът е посочил възможния механизъм, при който може да се получи установеното счупване на пръста на пострадалата. За да се получи това счупавне трябва да е налице разтегляне на кутренто настрани от дланта. Това може да се получи при съприкосновение на длан с длан, при което има такова движение на пръста настарни. Такова счупванен не може да се получи, ако пострадалата държи предмишницата на обвиняемата /какато твърди обвиняемата/, нито при удари само длан в длан без пръста да се разтегли настрани.

При задълбочен и правилен анализ на доказателствата първата инстанция е достигнала до верни изводи относно наличието на конфликт между обвиняемата и пострадалата, както и за случилото се на 25.02.2022г. между двете, като по делото няма спор, че именно на тази дата и по време на конфликта и при съприкосновение между ръцете на обвиняемата и пострадалата се е стигнало до счупванена на пръста на И.. Няма спор, че това счупване има характера на средна телесна повреда, по смисъла на НК.

С оглед на събраните по делото доказателства е правилен извода на РРС, че не е налице извършено от обвиняемата престъпление по чл.133 пр.2, вр.чл.129 от НК от обективна и от субективна страна.

На първо място изпълнителното деяние на престъплението по чл. 133 от Н К може да бъде осъществено само с действие- система от телодвижения, водещи до увреждането на здравето на друг човек, нарушавайки анатомичната му цялост. Единствените доказателства, сочещи за оказан натиск от страна на обвиняемата, след като си е вдигнала ръцете, спрямо вдигнатите ръце на пострадалата, се съдържат в показанията на последната и в отправената от нея фраза: „Я, недей да ме блъскаш!“, което не е достатъчно, за да обоснове осъдително решение.