Решение № 62 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пазарджик, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600465 по описа за 2022 година Производството е по дела на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 26001 от 19.05.2022г. на Районен съд Пазарджик по НОХД № 1282/2019г. по описа на съда е признат подсъдимия К. Д. М., ЕГН:

********** за виновен в това, че за периода от 22.04.2016 г. до 20.05.2016 г. в гр. ** в казино „****“ и в гр. Пазарджик в казино „****“, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал заблуждение у лицата Е.Е.В. – крупие в казино „****“ и К.Л.К. – крупие в казино „****“ като е изменил компютърни данни на игрални автомати и с това е причинил имотни вреди в общ размер на 2290,00 лв. (две хиляди двеста и деветдесет лева) на собствениците на „***“ ООД гр. София и на „****“ ООД гр. Пловдив по деяния, както следва:

На 22.04.2016 г. в гр. ** на ***** в игрална зала „****“, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Е.В. от гр. ** – крупие в казино „****“ като е изменил компютърни данни на игрален автомат марка „******“ с идентификационен номер 113786 и с това е причинил имотна вреда в размер 1 на 1100,00 лв. (хиляда и сто лева) на собственика на „***“ ООД гр. София ЕИК: 121889568 с представител на дружеството ***** от гр. София;

На 20.05.2016 г. в гр. Пазарджик на ул. „*****“ № 66 в казино „****“ в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал заблуждение у К.Л.К. от гр. Пазарджик – крупие в казино „****“ като е изменил компютърни данни на игрален автомат марка „******“ с идентификационен номер 11229 и с това е причинил имотна вреда в размер на 1190 (хиляда сто и деветдесет) лева на собственика на „****“ ООД гр. Пловдив ЕИК:115515879 с представител Г.Т.Ч. от гр. Пловдив – престъпление по чл. 212а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 212а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

Осъден е К. Д. М. да заплати на „***“ ООД гр. София ЕИК: 121889568 сумата в размер на 1100,00 лева /хиляда и сто лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.

212а, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, както и законната лихва от датата на увреждането- 22,04,2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е К. Д. М. да заплати на „***“ ООД гр. София ЕИК: 121889568 сумата в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Осъден е К. Д. М., да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 950,10 лева от които 696,10 лв./ шестстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки/, платими по сметка на ОД на МВР – гр. Пазарджик и сумата в размер на 254,00 лева/ двеста петдесет и четири лева/, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.

Постановено е, че веществените доказателства - СД носители приложени в кориците на делото следва да останат по същото.

Срещу присъдата на РС Пазарджик е подадена въззивна жалба от подсъдимия К. Д. М., с която се моли да бъде отменена обжалваната присъда и да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг 2 състав, алтернативно да се отмени присъдата и да се оправдае подсъдимия.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна тъй като е постановена при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради обстоятелството, че така наложеното наказание е явно несправедлИ., тъй като деянието за което е бил осъден подсъдимия е несъставомерно, като ПРС е изградил вътрешното си убеждение и е формирал своите правни изводи при съществени нарушения на основни процесуални правила относно събирането,проверката и оценката на доказателствата.

Срещу присъдата на Районен съд Пазарджик е подаден и протест от РП Пазарджик, с който се иска въззивния съд да измени присъдата като неправилна - протИ.речаща на материалния закон, като се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като не са налице законовите предпоставки за това и да се наложи на подсъдимия и наказанието глоба, което е предвидено в закона. Твърди се в протеста, че подсъдимия е бил осъждан към момента на извършване на деянието и постановената впоследствие съдебна реабилитация действа за напред т.е към момента на извършване на деянието подсъдимия е осъждан и не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Твърди се също така в протеста, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като протИ.речи на разпоредбата на чл.212а ал.1 от НК в санкционната й част, а именно не е наложено предвиденото в закона наказание глоба, която се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Според прокурора в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.212а ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода е длъжен / при условие, че не е приложен чл.55 от НК, какъвто е настоящия случай / да наложи и наказание глоба в размер до шест хиляди лева. Това наказание е кумулативно, а не алтернативно и следва да се наложи задължително в размер определен от съда.

В жалбата и протеста не се правят искания за допускане на нови доказателства. Такива не са допуснати и от въззивния съд.

В съдебно заседание прокурора поддържа протеста и изразява становище, че присъдата на РС Пазарджик следва да се измени, като се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК, като неправилно и се постанови 3 подсъдимия да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим и се наложи кумулативно предвиденото от закона наказание глоба.

Повереникът на гражданския ищец „***“ ООД изразява становище, че присъдата е правилна в осъдителната част и уважения граждански иск, като пледира за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна, по отношение на протеста изразява становище, че е частично основателен досежно наказанието глоба. Претендира разноски.

Защитата поддържа жалбата и пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението, алтернативно се моли съдът да остави протеста без уважение като неоснователен в частта досежно искането за отмяна на приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като според защитата има постановена съдебна реабилитация по отношение на осъждането на подсъдимия и няма пречка да се приложи чл.66 ал.1 от НК.

Подсъдимият моли присъдата на Районния съд да бъде отменена и да бъде оправдан, тъй като невинен.

Окръжен съд Пазарджик, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира следното:

Обжалваната присъда на Районен съд Пазарджик е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.

305, ал. 3 вр. чл. 301 ал.1 т.3 НПК. Районен съд Пазарджик не е изпълнил изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК относно мотивите към присъдата, с които следва да обоснове решението си. Това е така, тъй като е налице от една страна празнота в мотивите, която води до липса на мотиви, а от друга страна е налице протИ.речие в мотивите, което води до неяснота на действителната воля на съда досежно определеното наказание на подс.М. по следните съображения :

Допуснатите процесуални нарушения от Районния съд се отнасят до определяне на наказанието на подсъдимия и неговото мотивиране.

Съгласно разпоредбата на чл.212а ал.1 от НК „Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд 4 електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева“.

Видно от диспозитива на обжалваната присъда, е че първоинстанционния съд не е наложил на подс.М. наказанието глоба, което е кумулативно предвидено в закона. В мотивите към присъдата също липсва обосновка от съда защо не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. В закона има определени хипотези, при които съдът може да не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, а именно такава е хипотезата на чл.55 ал.3 от НК, като съдът когато прилага тази хипотеза и не налага наказанието глоба, което е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода следва да изложи съображения за това т.е защо не е необходимо да се наложи това кумулативно наказание глоба. В случа липсват такива мотиви.

Видно от данните по делото, е че както в диспозитива на присъдата, така и в самите мотиви липсва каквото и да е становище на първоинстанционния съд по този въпрос. Тази непълнота в обжалвания съдебен акт води до липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на подсъдимия от една страна, именно съдебните актове по отношение на него да бъдат мотивирани, а от друга страна не е ясна действителната воля на първоинстанционния съд досежно наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи. Налице е също така и протИ.речие в мотивите на Районния съд при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, тъй като съдът е определил на подс.М. наказание две години лишаване от свобода, а в мотивите на ст.14 е отбелязал следното :

„Ето защо съдът намира, че наказанието следва да бъде определено над минимума предвиден в закона, но при сравнителен баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства“. ПротИ.речието е налице, тъй като съгласно разпоредбата на чл.212а ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева, поради което наказание две години лишаване от свобода се явява определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а в мотивите си първоинстанционния съд приема, че наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което обуславя определяне на друг размер на наказанието. Всички тези липси, празноти в мотивите досежно неналагането на наказанието глоба и посоченото 5 протИ.речие в мотиви при определяне на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия води до съществено процесуално нарушение, тъй като не е ясна действителната воля на Районния съд досежно наказанието на подсъдимия, а от друга страна е подаден протест от РП Пазарджик, с който се иска въззивния съд да наложи наказание глоба без да е ясно защо първоинстанционния съд не го е наложил и да отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК. Също така присъдата се обжалва и от подсъдимия в частта относно наказанието, което според него е определено като явно несправедлИ..

За да отговори на жалбата дали наказанието е явно несправедлИ. въззивния съд следва да съобрази волята на първоинстанционния съд, която в случая е неясна, поради посочените непълноти и протИ.речия в мотивите. С жалбата е направено и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При това положение въззивния съд намира, че в случая е налице празнота и протИ.речие в мотивите посочени по горе, които водят до практическа липса на мотиви, тъй като не е ясна волята на първоинстанционния съд относно релевантните по делото факти касаещи наказанието. Подобен порок на мотивите е равнозначен на липса на мотиви изобщо, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебния акт, защото не позволява на въззивния съд да разреши казуса по същество.